Решение № 442 от 27.11.2025, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Карлово, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иваноов Гражданско дело № 20255320100933 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание иска е чл.216, ал.1, т.2 и в условията на евентуалност – т.4 от ДОПК, предявен от Р. П. С. – Изпълнителен директор на Националната агенция по приходите на Република България, действащ чрез М. Я. К. – главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, и чрез процесуалния си представител юрк.

В. Н. П., съдебен адрес: гр. С., ул. „-***“ №***, ет.***, ст.***против „СТАБО СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: 201603804, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Люлин 8“, ул. „338-ма“ №1, ап. 2, представлявано от С. Л. И. и „СЕНТРАЛ БОЛКАН ХОЛИДЕЙ“ ООД, ЕИК: 201213448, седалище и адрес на управление: гр. Сопот, ***, представлявано от И. А.

А. и М. Н. Н..

В исковата молба и уточняващата такава се твърди, че повод за предявяване на иска е наличието на неизплатени публични задължения и данни за извършена от страна на длъжника „СТАБО СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК 201603804, сделка за отчуждаване на собствен недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/15.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. А., община С., област П., адрес на поземления имот: местност К., с площ 5800 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: 038011, парцел 38.12 - за общ. обслужване, при съседи:

1

***, ***, ***и ***, който имот е обособен като част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ЛИВАДА от 6501 дка, осма категория, находяща се в землището на село А., община С., област П., местността „К.“, ЕКАТТЕ 004480, представляваща имот № 038001 по плана на землището на село А., при граници и съседи на имота: имот № 038009 - ливада на наследниците на Т. Х. К., имот № 000017 - прокар на община С., имот № 038002 - ливада на А. С. О., имот № 038003 - ливада на Р. Д. Т.. Съгласно удостоверение с изх. № 6618007884/14.04.2025 г., издадено от Община С., данъчната оценка на недвижимият имот била 11 136 лв.

Сочи се, че съгласно чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно на общините са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото и сделки или действия, извършени във вреда на публичния взискател.

Публичните задължения на дружество „СТАБО СТРОЙ“ ЕООД били във връзка с 22 бр. декларации образец 6, които били подадени преди сключване на сделката с недвижимия имот – 08.05.2020 г. Неплатените задължения по подадените декларации били в размер на 44 778.98 лв. и лихва към 16.04.2025 г. в размер на 29 719.71 лв. Към настоящия момент, съгласно справка от данъчно-осигурителната сметка на дружеството горепосочените публични задължения не били платени.

Въпреки наличието на декларирани и неплатени публични задължения, на 08.05.2020 г. „СТАБО СТРОЙ“ ЕООД, чрез управителя Б. Й.

Й., продало собствения си недвижимия имот собственост на „СЕНТРАЛ БОЛКАН ХОЛИДЕЙ“ ООД. По този начин била изпълнена хипотезата на чл.

216, ал. 1, т. 2, където намерението за увреждане се презюмира, тъй като става въпрос за извършване на възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значителното надхвърля по стойност полученото. До този извод се стигало, тъй като имотът бил продаден на много по-ниска цена от пазарната и дори на много по-ниска цена от данъчната оценка на имота.

Съгласно нотариалния акт, недвижимият имот бил продаден за сумата в размер на 2000 лева при данъчна оценка в размер на 11 136 лева, съгласно удостоверението от 07.05.2020 г.

Волеизявлението от името на дружеството-продавач „СТАБО СТРОЙ“ ЕООД в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 17, том II, peг. № 1711, дело № 190/2020 г. по описа на Тани Рангелов, било направено от управителя Б. Й. Й., представляван от пълномощника си адвокат Е. Н., който след разпореждането с имота, излязъл от дружеството. На 02.12.2022 г. с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството договорът за управление на Б. Й. Й. бил прекратен.

Сочи се, че съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника 2 служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Въпреки наличието на публични задължения по подадени от дружеството декларации, управителят се разпоредил с имуществото на управляваното от него дружеството, с което възпрепятствал публичния взискател да се удовлетвори. Ето защо следвало да се приеме, че още преди деня на сключването на сделката лицето, действащо като органен представител на продавача, е знаело, че тя уврежда държавата.

Наличието на намерение за увреждане се установявало и от факта, че средствата от извършената транслативната сделка не били използвани от дружеството-длъжник за погасяване на задълженията по посочените декларации, дори и частично. Задълженото лице не предложило начин за удовлетворяване на публичния взискател, нито предложило годно за обезпечение имущество, съответстващо на размера на безспорно установените публични задължения.

Извършеното разпореждане със собствени активи – процесният недвижим имот, при което „СТАБО СТРОЙ“ ЕООД фактически се освободило от собствеността си, сочело съзнателно предприети действия за увреждане на интересите на кредитора-ищец – Национална агенция по приходите. Тоест, извършеното правно действие довело до невъзможност да се удовлетворят публичните притезания.

Следвало да се има предвид, че в случая, хипотезата по т. 4 от ДОПК не включвала изискване от публичния взискател или публичния изпълнител и доказване на такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. В този смисъл била и константната съдебна практика на ВКС.

Във връзка с гореизложеното, ищецът счита за доказани елементите от фактическия състав на исковете по чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Моли да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 17, том II, peг. № 1711, дело № 190/2020 г. по описа на Т. Р., с която „СТАБО СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: 201603804, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Люлин 8“, ул. „338-ма“ №1, ап. 2, представлявано от С. Л. И., е продало на „СЕНТРАЛ БОЛКАН ХОЛИДЕЙ“ ООД, ЕИК: 201213448, седалище и адрес на управление: гр. Сопот, ***, представлявано от И. А. А. и М. Н. Н. следния недвижим имот, а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/15.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. А., община С., област П., адрес на поземления имот: местност К., с площ 5800 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: 038011, парцел 38.12 - за общ. обслужване, при съседи:

***, ***, ***и ***, който имот е обособен

3 като част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ЛИВАДА от 6501 дка, осма категория, находяща се в землището на село А., община С., област П., местността „К.“, ЕКАТТЕ *********, представляваща имот № 038001 по плана на землището на село А., при граници и съседи на имота: имот № 038009 - ливада на наследниците на Т. Х. К. имот № 000017 - прокар на община С., имот № 038002 - ливада на А. С. О., имот № 038003 - ливада на Р. Д. Т., на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК – възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото или, в условията на евентуалност, по т. 4 – сделка с намерение да се увредят публичните взискатели. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответниците чрез пълномощника си адв. Е. С. Н., оспорват иска като недопустим, неоснователен и недоказан.

Твърдят, че съобразно чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.

Сочат, че съобразно чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели.

Според ответниците и двата предявени иска са изцяло неоснователни, тъй като сделката извършена между ответните дружества не попада в нито една от посочените по-горе хипотези, предвид следното:

На 22.01.2016 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 28, том I, peг. № 508, дело № 27 от 2016г. на Нотариус Т. Р., peг. № 517 на НК, „СЕНТРАЛ БОЛКАН ХОЛИДЕЙ“ ООД, прехвърлило на „СТАБО СТРОЙ“ ЕООД процесния имот за продажна цена от 2000 лева.

Видно от приложения към отговора на исковата молба и-мейл било, че от дата 21.01.2016 г., ответните дружества направили „фиктивно прехвърляне“ на собствения на „СЕНТРАЛ БОЛКАН ХОЛИДЕЙ“ ООД недвижим имот на „СТАБО СТРОЙ“ ЕООД с цел кандидатстване по програма към министерство на земеделието, за която програма последното дружество имало опит в областта на строителството.

Към отговора на исковата молба е представен и описания в и-мейла „договор за обратно изкупуване“, който всъщност бил Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.03.2016 г., по силата на който „СТАБО СТРОЙ“ ЕООД се задължило да прехвърли обратно на „СЕНТРАЛ БОЛКАН ХОЛИДЕЙ“ ООД недвижимия имот след 48 /четиридесет и осем/ 4 месеца и за същата продажна цена от 2000 лева.

И именно това се случило на 08.05.2020 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 17, том II, peг. № 1711, дело № 190 от 2020г. на Нотариус Т. Р. peг. № 517 на НК.

От гореизложеното, както и от приложените писмени доказателства, безспорно се установявало, че не е налице сделка попадаща в обхвата на чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.

За да бъдат основателни предявените искове, следвало да се установи наличието на следните предпоставки:

- възмездна сделка, сключена след връчване на ответното дружество на заповедта за възлагане на данъчна ревизия, в резултат на която са установени публични задължения;

- при сключването на сделката, даденото от длъжника значително да надхвърля полученото(чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК);

- сделката да е сключена с намерение от страна на продавача-длъжник да увреди публичния взискател(чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК);

Съобразно Решение № 60122/29.10.2021г. на ВКС, ТК, II отд., постановено по т.д. № 1256/2020г. в производство по чл. 290 ГПК, от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК ставало ясно, че законодателят имал предвид като предпоставка за основателността на специалния отменителен иск, уреден в полза на държавата и общините, с цел обезпечаване събирането на публични задължения, именно наличието на конкретни такива задължения, а не на публични задължения изобщо. С тази цел била и употребата на определителния член в израза „установяване на публичното задължение“, а не – на публично или публични задължения изобщо. Този извод следвал и от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ДОПК, в Раздел трети на Глава 25 – Принудително изпълнение, в която глава, още в първите разпоредби на чл. 209 ДОПК се уреждали като изпълнителни основания по ДОПК конкретни актове за установяване на конкретни, публични по своя характер, вземания. В този смисъл било решение № 60122 от 29.10.2021г.по търг. дело № 1256/2020г. на II ТО на ВКС.