Решение № 2360 от 29.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2360 гр. Пловдив, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20215330205328 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К. П. Д., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4111792, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Васил Георгиев, жалбоподателят Д. моли съда да отмени обжалвания ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 12.09.2020г. в 15:30ч. в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1, посока юг било извършено нарушение за скорост с МПС специален автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ” с рег. № ****, установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 11743са, като при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 94 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 44 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, чийто законен представител е жалбоподателят К.

П. Д., ЕГН **********.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП, като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото - снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., справка за собственици на превозно средство относно специален автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ” с рег. № ****, Протокол от проверка № 57-С-ИСИС от 30.09.2019г. на Български институт по метрология, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-29275 от 14.09.2020г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице съставът на административно нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДП, тъй като на 12.09.2020г. в 15:30ч. в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1, посока юг при управление на специален автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ” с рег. № **** е била превишена разрешената скорост за населено място с 44 км/ч, което било установено с ATCC АRН САМ S1 № 11743са, като при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 94 км/ч. Доказателство за установеното нарушение е и приложеният към административната преписка снимков материал към издадения ЕФ, от който с категоричност се установяват както датата и часът на нарушението, измерената скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението с посочен административен адрес, географските координати, така и посоката на движение на автомобила и неговите идентификационни данни.

2

Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото описание на нарушението. Правилно е и отразяването, че в случая е била нарушена нормата на чл.21 ал. 1 от ЗДП.

Правилно ЕФ е издаден по отношение на жалбоподателя Д., като законен представител на собственика на процесното МПС – „Д.“ ЕООД /видно от извадка от база данни на КАТ за първоначална регистрация и собственици на превозното средство/, доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП.

За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в ЕФ се установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Следва да се отбележи, че сред посочените реквизити няма изискване фишът да съдържа имена и подпис на издателя, каквото твърдение е изложил жалбоподателят в жалбата си. С изпълване на съдържанието на ЕФ, съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

Извършено нарушение по ЗДП е установено със средство за измерване на скоростта АТСС ARH CAM S1 № 11743са, за което е ноторно и служебно известно на съда, че представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар. „триножник” преносима поставка с три крака, което е видно и от приложения по делото снимков материал на разположението на автоматизираното техническо средство. Посоченото изключва същото да е „трайно прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно“ по своя характер. Съгласно Наредба № 8121з532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП вече е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, каквато е и системата в настоящия случай. От посоченото се установява, че ЕФ, 3 съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за контрол.

В тази връзка, относно възражението в жалбата, че нарушението е установено в присъствието на контролен орган, съдът намира, че присъствието или отсъствието на контролен орган /оператор на системата/ при мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя, какъвто е настоящият случай, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Така от една страна очевидно е, че когато законодателят в §6 т.65 б.“б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДП посочва, че мобилните АТСС са такива, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, има предвид именно присъствието на контролен орган във връзка с поставяне начало и край на работния процес, а не това, че мобилното АТСС може да функционира в съответствие с изискването на §6 т.65 б.“б“ от ДП на ЗДП само в тези моменти, в които на някакво разстояние от него физически стои контролен орган.

Във връзка с направеното възражение, че заснетите и установени с мобилни системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за които чл.189 ал.4 от ЗДП предвижда издаването на ЕФ, тъй като при тях е задължително присъствието на контролен орган, следва да се отбележи, че същото не държи сметка, че с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г. посочената разпоредба е изменена. И за разлика от предходната й редакция, която предвиждаше издаване на ЕФ в случаи на нарушения, установени и заснети с АТСС, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, действащата, включително и към датата на извършване на процесното нарушение, не съдържа такова изискване.

Съгласно посочената разпоредба в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за нарушение, установено и заснето с АТСС.

Предвид горното и на това, че за нарушението не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, законосъобразно на основание чл.189 ал.4 от ЗДП е бил издаден ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а не е бил съставен АУАН, респ. издадено НП.

Неоснователно е и оспорването на годността на използваното в случая АТСС, с което е установено нарушението на скоростта при движение на пътя.

Налице са надлежни доказателства, че техническото средство е одобрен тип за измерване, съгласно представеното в административната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. Годността на АТСС се установява и от приложения по делото Протокол № 57-С-ИСИС от 30.09.2019г. на Български институт по метрология за извършена проверка на техническото средство, в който е дадено заключение, че използваното АТСС 4 съответства с одобрения тип. Налице е идентичност между описаното в ЕФ АТСС тип CAM S1 под № 11743са и проверената система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CAM S1, за която в горепосочения протокол за проверка е отбелязано, че е с фабричен № 11743са. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 97 км/ч. В горепосочения протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост 97 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 94 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.

Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-29275 от 14.09.2020г., който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело, посочени са начало и край на работа, като в този часови диапазон попада и времето на заснемане на процесното нарушение, и към него е приложена снимка на разположението на АТСС, доказателства за което са представени в административната преписка. Протоколът е надлежно попълнен и представлява официален свидетелстващ документ за законосъобразното използване на АТСС. Няма място за съмнение според настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът на нарушението, отразен в снимката се включва във времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Разпечатката съдържа 33 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3cb8e74e-2cf7-413f-a9aa-8ef5b071299d