Решение № 616 от 28.04.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20201000503265 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 3130/18.05.2020 г. на СГС, І-4 състав е признато за установено по исковете на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, срещу О. Ч. Я., П. И. Я., Н. Г.

Ж., Г. Л. М., Р. И. М., при участието на трето лице помагач на страната на ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр.София, че БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ е собственик на недвижим имот, а именно: ПИ с пл. № 409, находящ се в гр.София, р-н „***“, кв. 9 по РП на м. „Комплекс БАН – IV-ти км“, целият с площ 809 кв.м., при съседи по скица: ул. „Акад. Г. Бончев“, от две страни новопроектирани улици и ПИ № 289, по силата на закона – чл. 10, ал. 2 Закон за Българската академия на науките /ЗБАН/, считано от влизането му в сила - 19.10.1991г., към която дата БАН е стопанисвал процесния имот, предоставен му от държавата, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 50442/09.06.2020 г., депозирана от ответника Г. Л. М.. Същият намира, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което моли да бъде отменено и да бъде отхвърлен иска на БАН срещу него. Поддържа, че по делото не били събрани категорични доказателства, от които по безспорен начин да се установява, че процесният имот за периода 1945 г. до 1991 г. е бил предоставен за стопанисване на БАН. От представения АДС се установявало само, че на БАН е отстъпено ползването само на сгради, но не и на държавна земя. Не бил годен акт за предоставяне правото на ползване и стопанисване и представената Заповед № 445/06.08.1974 г. за изменение в регулацията. Противоречал на закона извода на съда, че това изменение имало непосредствено отчуждително действие, тъй като към този момент имотът вече е бил държавен и не можело повторно да бъде отчужден. След като не било установено, че 1 имотът е предоставен за ползване и управление на БАН по надлежния ред, то не можело да се приеме и, че са настъпили последиците на чл. 10, ал. 2 ЗБАН.

Следователно, към момента на влизане в сила на реституционните закони имотът се намирал у държавата, поради което реституционният ефект на ЗВСОНИ произвел действието си в полза на ответниците.

Ищецът Българска академия на науките е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба на Г.М..

Поддържа, че от събраните доказателства се установявало безспорно, че към 19.10.1991 г. БАН и по-точно Институтът по микробиология стопанисвал процесния имот и към момента се владеел изцяло от БАН. Той попадал в имот, който със Заповед № 1268/11.03.1952 г. на МКСБ се отреждал за БАН в местност Гео Милев и в него било реализирано строителство до средата на 80-те години на миналия век за нуждите на БАН. От 1952 г. БАН владее и стопанисва целия комплекс на БАН. БАН станала собственик на процесния имот през 1991 г. на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, което било пречка за реституция на имота, като оспорва твърдението на жалбоподателя, че предоставянето за стопанисване следва да стане с нарочен акт. Позовава се на непосредствено отчуждително действие на регулационния план. Сочи още, че с представения по делото АДС се установявало, че БАН ползва не само сгради, но и земя около 250 дка. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Депозирана е и въззивна жалба вх. № 58454824.06.2020 г. от ответниците О. Ч. Я., П. И. Я., Н. Г. Ж., Г. Ц. Ж., Е. Б. В., Б. Е. В., Б. Е. В., А. Е. В. – последните четирима като наследници на Е. А. В., В. В. Г. и Ц. В. Д.. Жалбоподателите се оплакват, че първоинстанционното решение е постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Съдът не съобразил, че в отговорите на исковата молба правилно е посочено, че отреждането или преотреждането, съгласно утвърдената регулация, на имот отчужден по ЗОЕГПНС, не може да има повторен отчуждителен ефект. Незаконосъобразно съдът приел, че е доказано право на собственост по чл. 10, ал. 2 ЗБАН, тъй като със заповедта на МКСБ от 11.03.1952 г. държавният вече имот не бил надлежно предаден на БАН за стопанисване и управление. Неправилен бил изводът на съда за незаконосъобразност на заповед № РД-57-550/21.06.1995 г. и изводът, че поради това не са налице предпоставките на ЗВСОНИ за реституция. Поддържат още, че собствеността на ищеца не е доказана и на евентуалното основание – давностно владение – не се установявал период по-дълъг от 10 години, в който БАН да е владял процесния имот. Моли да бъде отменено обжалваното решение и предявеният иск – отхвърлен.

Въззивната жалба на жалбоподателите Г. Ц. Ж., Е. Б. В., Б. Е. В., Б. Е. В., А. Е. В.

– последните четирима като наследници на Е. А. В., В. В. Г. и Ц. В. Д. е върната с определение от 11.03.2021 г. и като необжалвано, това определение е влязло в сила.

С решение № 265108/28.07.2021 г. на СГС, І-4 състав е оставена без уважение молба на Българската академия на науките за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3130/18.05.2020 г. на СГС, І-4 състав, като в същото като ответници се впишат и лицата Е. Б. В., Е. А. В., В.В. Г. и Ц. В. Д. с мотиви, че пропускът на съда да се произнесе по исковете срещу някои от ответниците не съставлява грешка, а непълнота на решението, а освен това посочените лица не фигурирали и в доклада по делото, като БАН не възразили по доклада.

Българската академия на науките е депозирала въззивна жалба против решението по чл. 247 ГПК с оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдът не взел предвид всички доводи на БАН, а се позовал само на липсата на възражение по доклада. Ищецът иска да бъде отменено 2 решението по чл. 247 ГПК и да бъде уважена молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 3130/18.05.2020 г. на СГС, І-4 състав.

Отговор на въззивната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК е депозирало само третото лице помагач Столична община с доводи за нейната неоснователност.

По въззивната жалба срещу решение № 3130/18.05.2020 г. на СГС, І-4 състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба БАН са твърдели, че целият терен на БАН, част от който е процесният имот пл. № 409, бил предоставен на БАН по силата на регулационен план, утвърден със Заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството. С посочената заповед се утвърждавала регулацията на кв. 170 /стар 175/ и се отреждал парцел II за БАН в м. „Гео Милев“ – София /бивш терен за студентско общежитие/. В отредения за БАН имот, съгласно скицата към заповедта, попадал и имот с пл. № 255, бивша собственост на В. /В./ Г. /Г./ С..

Процесният ПИ пл. № 409 бил част от имот стар пл. № 255, кв. 162, по РП на м. „Гео Милев“, м. „Комплекс БАН – IV-ти км“. Впоследствие със Заповед № 445/06.08.74 г. на СГНС, на осн. чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ, вр. чл. 80, т. 2 ППЗТСУ се приело изменение на регулацията на кв. 170, м. „Гео Милев“ – София, като двата парцела по предходната заповед /Заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството/, били обединени в един, съгласно приложената към заповедта скица. Процесният ПИ № 409 бил нанесен в кадастралната основа на основание Заповед № РД-09-21/31.01.2001 г. на Кмета на р-н „***“ – СО с площ 809 кв/м.

Ищецът е твърдял, че имотът ПИ пл. № 409 бил възстановен в полза на ищците като наследници на В. /В./ Г. /Г./ С. със Заповед № РД-57-550/21.06.1995 г. на Кмета на Р-н „***“ – СО, към който момент същият не бил собственост на държавата, а на БАН, на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, както и застроителното мероприятие, за който същия бил отреден - изграждане на „Комплекс БАН – IV-ти км“ било фактически реализирано към същата дата, поради което и не са били налице предпоставките за възстановяване на цитираната реституционна разпоредба. Върху предоставения терен бил изграден най-големият комплексен научен център на БАН, в който освен многобройни сгради са налични и обекти на прилежаща инфраструктура – дворни и междублокови пространства, зелени площи, комуникации – подземни и надземни. Процесният имот бил част от тях и се явявал обслужващ терен и част от реализираното мероприятие, без да е налице възможност да се образува самостоятелен парцел. Поддържал е, че в терена са изградени Институти по експериментална морфология, патология и антропология с музей, по микробиология, по математика и информатика, по механика, по информационни и комуникационни технологии, по металознание, съоръжения и технологии „Акад. А. Балевски“ с Център по хидро и аеро – динамика, Национален институт по геофизика, геодезия и география и др. Процесният имот бил разположен в оградената територия на 3

Вивариумите на БАН в санитаро-хигиенната зона на масивна едноетажна сграда с пл.

№ 289 от кв. 9 по РП на м. „Комплекс БАН – IV-ти км“, гр.София, в която се помещавала Лабораторията по патогенни микроорганизми /Вивариум 1/ на Института по микробиология към БАН, където се намирал Департамента по инфекциозна микробиология, в който се работело с патогенни щамове и токсини на ООИ /особено опасни инфекции/. В близост до имота била изградена трупна яма, в която се депонират използвани постелъчни и други отпадъци от животни, забранени за изхвърляне по общия ред. Трупната яма била построена за да се обслужват вивариумите още през 50-те години. За сградата на Вивариум 1 имало издаден АДС № 6450/05.11.1969 г. на СГНС – Ленински районен народен съвет – София. Целият терен м. „Комплекс БАН – IV-ти км“ с обща площ 250 000 кв/м се водел в счетоводния баланс на БАН и академията декларирала земята и заплащала данъци.

В непосредствена близост до Вивариум 1 се намирал Вивариум 2, където се отглеждали самите опитни животни.

В условие на евентуалност ищецът е твърдял, че е собственик на процесния ПИ с пл. № 409 по давност, чрез владение осъществявано от 1952 г. до момента. Ето защо, считано от 22.11.1997 г., когато влязла в сила разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, до предявяване на иска била изтекла изискуемата по закон придобивна давност.

Ответниците О. Ч. Я., П. И. Я., Н. Г. Ж., Г. Л. М., Р. И. М. са оспорвали иска.

Оспорвали са твърдението, че имотите в м. „Комплекс БАН – IV-ти км“ са придобити от ищеца на соченото придобивно основание (чл. 10, ал. 2 ЗБАН), тъй като не били предоставени за ползване на БАН. В полза на академията за периода от 1945 г. до 1991 г. от държавата било предоставено само стопанисването на построените в държавните имоти сгради. По силата на чл. 39 ЗПИНМ /отм./ приложената улична регулация имала пряко отчуждително действие само за имоти, които към онзи момент били собственост на частни лица. Когато в тази регулация попадали имоти, които вече били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС /отм./, какъвто е процесният, по отношение тях утвърдената улична регулация и отреждането или преотреждането на имата за нуждите на държавно предприятие или организация като