Решение № 5772 от 13.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5772 гр. София, 13.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Въззивно гражданско дело № 20261100500025 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Столична община срещу Решение №19785/03.11.2025 г., постановено по гр. д. №41141/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на Л. В.

П. с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. ****, и е отменена Заповед № СОА24-РД15-2554 от 08.05.2024 г. на Кмета на Столична община, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ е прекратено трудовото правотношение, е възстановен работникът на заеманата преди незаконното уволнение длъжност "Директор" на Общинско предприятие "Туризъм" при Столична община, е осъдена Столична община да заплати на Л. В. П. сумата в размер на 38 527, 02 лева /тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и седем лева и две стотинки/, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 08.05.2024 г. - 08.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба – 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1 000 /хиляда/ лева, представляваща направени по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК – адвокатски хонорар за един адвокат.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а вместо него 1 да бъде постановен нов по съществото на спора, с който предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени. Въззивникът поддържа, че съдът незаконосъобразно е изследвал въпроса относно законосъобразността на проведения конкурс. Твърди, че съдът единствено може да осъществи контрол дали кандидатът, който е определен за спечелил конкурса, отговаря на определените от работодателя условия. Въззивникът излага, че в настоящия случай процесната длъжност „директор“ е била определена за заемане чрез конкурс, спечелилият конкурса кандидат отговаря на условията за заемане на длъжността и е постъпил ефективно на работа. Поддържа, че като работодател има признато от закона право да обяви длъжността на директор на ОП „Туризъм“ за заемане с конкурс. Счита, че дали това е регламентирано в Правилника на Столичния общински съвет за организацията на дейността на общинско предприятие „Туризъм“ е без значение. Нямало законово забрана в посочения нормативен акт процесната длъжност да бъде заемна чрез конкурс, като изводите на съда в обратната посока били неправилни. Неправилен бил изводът, че Заповед №СОА24-РД09-2476/15.03.2024 г. не регламентирала длъжността да се заема с конкурс, а била свързана единствено с неговото провеждане. Налице бил доклад на заместник-кмета с предложение за определяне на длъжността за заема с конкурс, който бил утвърден и одобрен от кмета на Столична община, което ясно определяло волята му като работодател същата да бъде заемана по този начин. Обстоятелството, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Правилника общинското предприятие се ръководи и представлява от директор, с който кмета сключва трудов договор, не водело до извод относно начина на възникване на трудово правоотношение и не изключвало възможността за заемането й чрез конкурс. Несъстоятелен бил изводът, че доколкото сключеният с ищеца трудов договор бил с предвиден срок за изпитване, то се изключвала възможността да се заема с конкурс. В нарушение на материалния закон съдът изследвал законосъобразността на процедурата по избор. Въззивникът поддържа, че решението на комисията по провеждане на конкурса не е предмет на съдебна проверка. Неправилно първоинстанционният съд приел, че са налице две заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, заведени под един и същ номер.

Поддържа, че единият екземпляр е изготвен съгласно вътрешните правила за оборота на документите в администрацията за съхранение в деловодството на Столична община. Сочи, че визираният от съда акт на кмета на Столична община е автентичен, ясен, недвусмислен, правилно оформен и формиран.

По-нататък въззивникът сочи, че съдът не е изложил мотиви защо не възприема експертното заключение по съдебно-графическата експертиза.

Поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради надопускане искането му процесните подписи да бъдат потвърдени лично от кмета на Столична община. Неправилен бил изводът, че по делото не се доказвало заповедта за прекратяване на трудово правоотношение да е подписана от кмета на Столична община. Неправилен бил и изводът, че заповедта за обявяване на конкурса не била с достоверна датата. При тези 2 доводи моли въззивната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият поддържа, че липса нарочен акт на работодателя, с който процесната длъжност да е обявена за заемане чрез конкурс. Изрично в Правилника се посочвало, че кметът на Столична община сключва трудов договор с директора на общинското предприятие. Сама по себе си заповедта за обявяване на конкурсна процедура била незаконосъобразна, което водело до незаконосъобразност и на уволнителната заповед. Счита, че съдът не е излязъл от компетентността си да изследва въпроса относно законосъобразността на изборната процедура.

Намира за правилни изводите на съда за наличие на две заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение, както и относно недоказаността на автентичността на същите. Счита, че районният съд правилно е приел за недоказано обстоятелството кога е подписана заповедта за обявяване на конкурса. При тези съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че процесната длъжност „директор“ не е била определена за заемане чрез конкурс. Тъй като не била предвидена изрично и в Правилника за организира на дейността на ОП „Туризъм“ за заемане по такъв ред, то обявяването на конкурс било незаконосъобразно. Приел е, че ответникът е признал неизгоден за себе си факт, а именно, че директорът сключва трудов договор с кмета на общината, поради което издадената заповед за обявяване на конкурса противоречала на подзаконов нормативен акт, какъвто бил Правилника. Понататък, районният съд е приел, че са налице и пороци в процедурата, които също водят до незаконосъобразност на обявения конкурс. Намерил е, че липсват мотиви за недопускане на ищеца до участие в интервюто, представляващо последен етап от конкурсната процедура. Намерил е за недоказано постъпването на работа на спечелилия конкурса кандидат.

Изложил е изводи за неавтентичност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и относно неустановеността на произхода на положения електронен подпис на заповедта за обявяване на конкурса.

Развил е съображения и за променените изисквания за професионален опит за заемане на длъжността. С тези мотиви е уважил предявените искове.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото 3 доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

За законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ в тежест на работодателя е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че длъжността на уволнения служител е надлежно определена за заемане с конкурс, че конкурсът е проведен законосъобразно, при спазване на императивните норми на КТ и приложимите вътрешни правила и кандидатът, спечелил конкурса, фактически да е постъпил на работа на съответната длъжност.

Между страните не се спори, че на 17.01.2023 г. ищецът Л. П. е бил назначен на длъжността директор на Общинско предприятие „Туризъм“ при Столична община на срочен трудов договор, сключен на основание чл. 65, ал.

1, т. 4 КТ до заемане на длъжността с конкурс със срок за изпитване в полза на работодателя 6 месеца от датата на заемане на длъжността. Не се спори, че на ищеца е връчена заповед №СОА24-РД15-2554/08.05.2024 г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ поради постъпване на работа на служителя, спечелил конкурса. Страните не спорят и относно факта, че лицето, спечелило проведения конкурс реално е постъпило на работа и е започнало да изпълнява функциите по длъжността директор на ОП „Туризъм“.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза, която съдът кредитира като компетентно изгответна и обоснована се установява, че подписът, положен от името на В.Т., за „кмет на Столична община“ в Заповед №СОА24-РД15-2554/08.05.2024 г. е положен от В.А.Т..

Настоящият състав не споделя изводите, залегнали в първоинстанционното решение, че по делото не се доказва по безспорен начин заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е подписана лично от кмета на Столична Община. Използваните сравнителни образци, на база на които е изготвено експертното заключение, са такива, представени както от ответника, така и от трето, неучастващо в спора лице- Министерство на вътрешните работи, като са свободни и условни (общо 10 бр.), от заявления за издаване на документи за самоличност, както и от издадени от В.Т. документи като кмет на Столична община. Вещото лице категорично е посочило, че така събраният сравнителен материал е достатъчен, за да бъде даден категоричен извод относно автентичността на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Вещото лице е посочило, че относителните различия в изследвания обект и сравнителните образци се дължи на обикновена вариантност. В този смисъл съдът намира процесната заповед за автентична и породила правните си последици да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.

4

По отношение на законосъобразността на уволнението, настоящият състав приема следното.

Трудовият договор като легално понятие има двояк смисъл. Единият е трудовият договор като правопораждащ юридически факт и правна сделка, изразяващо възникването на индивидуалното трудово правоотношение, неговия status nascendi. Другият смисъл е трудовият договор като вид правоотношение, трудово правоотношение, възникващо между страните.

При конкурса трудовото правоотношение възниква с кандидата, който е класиран на първо място от конкурсната комисия и с него работодателят е длъжен да встъпи в трудово правоотношение. След възникването на трудовото правоотношение страните могат да сключат договор по чл. 107 КТ, с който да уредят по-детайлно отношенията си, но този договор има за предмет едно вече съществуващо трудово правоотношение, което може да бъде променено или прекратено, но не може да възникне втори път (затова законодателят нарича този договор споразумение). По съществото си той е от типа на ненаименованите договори, като въпросите, които задължително трябва да бъдат уговорени са касателно размера на трудовото възнаграждение и другите условия по трудовото правоотношение- работно време, отпуски, различни видове обезщетения.

Както бе посочено, настоящият ищец е бил назначен на срочен трудов договор по чл. 65, ал. 1, т. 4 КТ. Срочен трудов договор за работа, която се заема с конкурс се сключва, когато за работата е обявен конкурс или предстои да бъде обявен такъв по реда на чл. 89- чл. 96 КТ за заемането й, като докато трае процедурата по провеждането му, е необходимо съответната длъжност да бъде изпълнявана. В чл. 6 от Правилника за организация на дейността на Общинско предприятие „Туризъм“ е уредено, че общинското предприятие „Туризъм“ се ръководи и представлява от директор, с когото кметът на Столична община сключва трудов договор.