Решение № 3858 от 19.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3858 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20221100510978 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.

ГПК.

С решение от 15.07.2022 г., гр.д. 72129/21 г., СРС, 145 с-в осъжда „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД на основание чл. 411, изр. 2 КЗ сумата от 698.50 лв., представляваща регресно вземане за вредите по автомобил „Шкода Октавия“, рег. № СВ **** АХ, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.03.2019 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „Овча купел“ и бул. „Цар Борис III“, ведно със законната лихва от датата, когато е подадена исковата молба (16.12.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 145.33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 15.12.2021 г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 633.98 лв. - разноски съобразно уважената част от исковете, отхвърля иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за разликата над уважения до пълния предявен размер от 773.35 лв., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения до пълния предявен размер от 165.00 лв., като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата от 1

77.00 лв. – разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. Счита, че неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля Е.К., подкрепени от скицата на двустранно подписания протокол за ПТП, относно наличието на две пътни ленти в една посока, по които са се движили двете МПС-та, без увреждащото да се е движило по трамвайната лента. Няма нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, нито на чл. 72 ППЗДвП, т.к. увреждащият автомобил не е пропуснат от увредения, въпреки наличието на възможност за това. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият – ищецът „А.Б.“ АД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

Механизмът на ПТП от 26.03.2019 г. се установява от съдебноавтотехническа експертиза, показанията на свид. С., водач на увредения автомобил, както и отчасти от показанията на свид. Е.К., водач на увреждащото

МПС и двустранния констативен протокол, в кореспондиращата им част.

Основна причина за ПТП е обстоятелството, че при светване на зелена сигнал от светофарната уредба, увреденият товарен автомобил „Шкода Октавия“ навлиза направо в кръстовището от своята лента, като от лявата му страна, увреждащият автомобил „Волво“, имуществено застрахован при ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, навлиза в кръстовището, но не от съседна пътна лента, каквато няма, а от позиция на трамвайната линия. За да преодолее пресичането на траекторията си от насрещно движещи се МПС-та, междувременно извършващи ляв завой, водачът на увреждащия автомобил „Волво“ предприема отклонение надясно и реализира ПТП с товарния автомобил, застрахован по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца ЗАД „А.Б.“ АД. Вещото лице установява съществуването на пряка причинно-следствена връзка между механизма на пътния инцидент и имуществените вреди.

По реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на свидетеля С., водач на увредения товарен автомобил и отчасти на свидетеля Е.К., водач на увреждащото МПС в кореспондиращата им част, доколкото са подкрепени от констатациите в заключението за механизма на ПТП, включително за разположението на пътните ленти и трамвайната линия в рамките на пътното платно.

Същевременно не следва да се възприемат противоречащите им показания на свидетеля К. и скицата към двустранния протокол за ПТП в частта, според която двата автомобила навлизат в кръстовището от две съседни пътни ленти. Двустранният констативен протокол за ПТП от 26.03.2019 г. със схема, подписан от двамата участници, не съдържа подпис на длъжностно лице – актосъставител. Протоколът не се ползва с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК относно оспорените механизъм на инцидента и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди. Обективираното в протокола извънсъдебно признание на увредения водач за неизгодните спрямо него факти, а именно 3 разположението на автомобилите върху две отделни пътни ленти, обвързват единствено подписалия, но не и застрахователя му, като страна по делото.

Отделно, свидетелят С. при разпита си опровергава своето „признание“, като логично и последователно обяснява, че е бил притеснен и преди да подпише не прочита достатъчно внимателно двустранния протокол, изцяло подготвен от другия водач – свидетеля К.. По арг. на чл. 175 ГПК и по реда на чл. 172 ГПК, съдът след преценка на съвкупния доказателствен материал и всички обстоятелства, не цени показанията на свидетеля К. и изготвената от него схема към двустранния протокол, в частта за навлизане на управляваното от него МПС в кръстовището от самостоятелна пътна лента, вместо от тази на трамвайната линия.

Въззивният съд намира, че противоправността на деянието от страна делинквента и водач на товарния автомобил, се състои в нарушение на вменените с чл. 5, ал. 2, т. 4, чл. 25, ал. 2 и чл. 35, ал. 4 ЗДв.П задължения за предприемане на маневра от водач на МПС, само след като се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, респ. пътят е свободен за преминаване. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДв.П ясно предвижда, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В този смисъл, противно на оплакванията в жалбата, водачът на увредения товарен автомобил не е бил длъжен да пропусне водачът на увреждащия джип.

Отделно, вината му произтича и от неправилно движение и престрояване. Императивната норма на чл. 72 ППЗДвП регламентира ограничението, че движението на нерелсово пътно превозно средство по трамвайно платно, ако няма други забрани, се разрешава само при изпреварване или заобикаляне в посоката на движение на трамвая, но без да му се пречи. В случая не е изпълнена хипотезата на никое от двете нормативни изключения, т.к. няма предприето изпреварване, нито заобикаляне. Осъществено е недопустимо движение и престрояване върху самото трамвайно платно, последвано от навлизане в кръстовището от тази позиция.

Исковете по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни до уважените размери.

4

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 400 лв.

– платено по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.07.2022 г., гр.д. 72129/21 г., СРС, 145 с-в.

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, със седалище: гр София, бул. **** да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, със седалище: гр. София, ул. **** сумата 400 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5