Определение № 1242 от 10.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1242 гр. Стара Загора, 10.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500727 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба от Д. И. Д. чрез процесуалния й представител адв. М. Т. срещу определение № 3302 от 26.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4764/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което молбата й за приемане на наследство по опис е върната, а производството по делото - прекратено.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и по своето естество се явява отказ от правосъдие. Счита, че без каквото и да е правно значение е как е озаглавено искането към съда за вписване на приемането на наследство по опис. Разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗН изисква два формални акта – съставяне на опис и писмено заявление, че наследството се приема по опис, което се вписва в особената книга на съда.

Твърди, че с подадената лично от нея молба е заявила своята воля.

Волеизявлението й било обективирано в писмена форма. Документът бил подписан лично от нея, като без правно значение било, че в него е посочен упълномощеният изрично да я представлява заявителката адвокат. На следващо място, частната жалбоподателка твърди, че е посочила единственото имущество, което й е известно, че наследодателят й е оставил в наследство, и е представила писмени доказателства. Счита, че така е изпълнила разпоредбата на чл.64 ЗН. От друга страна рискът от непосочване на известни й наследствени имоти бил само за нея, тъй като губела изгодите, свързани с приемането на наследството по опис. Затова счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът е върнал молбата й. Иска се съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Частната жалба е основателна.

Производството по ч.гр.д. № 4764/2024 г. по описа на РС – Стара Загора е образувано по молба от Д. И. Д. от гр. С.З., с която е заявила пред съда, че приема наследството, останало от покойния й брат, по опис и иска то да бъде вписано в нарочната книга при РС – Стара Загора, като й бъде издадено удостоверение за приемането по опис. С разпореждане № 7640 от 30.10.2024 г. първоинстанционният съд е оставил молбата без движение с указания по редовността й, както следва: 1) в поправено заявление да се посочи, че се подава лично от заявителката Д. И. Д., която го е подписала; и 2) да посочи в поправеното заявление и всички наследствени имущества – недвижими имоти, движими вещи, МПС, влогове, вземания, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, и всички задължения, с което е обременено наследството му, за да се включат в описа, като представи и доказателства за същите.

Частната жалбоподателка не е взема становище по това разпореждане. С определение № 3302 от 26.11.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че в дадения 1-седмичен срок, който е изтекъл на 06.11.2024 г., заявителката не е отстранила нито една от посочените нередовности на заявлението за приемане на наследство по опис и затова и позовавайки се на чл.129, ал.3 ГПК, е върнал заявлението и е прекратил производството по делото.

Определението е неправилно.

В своята постоянна практика (Р-434-2010 г., I г. о.; Р-162-2012 г., II г. о.;

О- 869-2012 г., IV г. о.; О- 891-2014 г., IV г. о. и др.), ВКС приема, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, респ. не съставлява основание за прекратяване на делото. Съгласно чл.61, ал.1 ЗН приемането по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия. Частната жалбоподателка е подала такова писмено заявление, именувано молба, което няма значение. Важното е, че тя писмено е обективирала своята воля да приеме наследството по опис.

Видно е, че тази молба е подписана от нея. Това приема и първоинстанционният съд. Щом е подписана от лицето, което заявява волята си да приеме наследството по опис, то няма как да не се приеме, че то (волеизявлението) изхожда именно от това лице. Молбата за приемане по опис преди всичко е частен подписан документ, който в случая е автентичен – материализира изявлението на издателя му. Без значение е как този издател е вписан в титулната му част. В случая действително е налице грешка в тази титулна част, защото е посочено, че заявителката действа чрез пълномощник и процесуален представител. Това обаче е несъществено и не влияе на редовното сезиране на съда. Както бе посочено по-горе, важно е заявлението да съдържа недвусмисленото волеизявление на призования към наследяване наследник, че приема наследството по опис. В тази връзка следва да се има 2 предвид, че самият текст на заявлението е написан в 1 лице, единствено число, т.е. не от името на заявителката, а лично.

Предвид на това въззивният съд намира, че посочената от съда неточност не влияе на редовното сезиране на районния съдия и не съставлява нередовност, чието неотстраняване влече връщане на заявлението.

Неправилно е и второто указание на съда, дадено с посоченото по-горе разпореждане, а именно да посочи всички наследствени имущества – недвижими имоти, движими вещи, МПС, влогове, вземания, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, и всички задължения, с което е обременено наследството му, за да се включат в описа, като представи и доказателства за същите. Видно е от съдържанието на молбата на Д. И. Д., че тя е посочила и описала оставения в наследство имот.

По делото няма данни наследодателят да има други имоти, за които молителката знае. Не е необходимо и посочването на задълженията на наследодателя. Съгласно чл.64 ЗН законът изисква наследникът да посочи на районния съдия известните нему наследствени имоти. Затова наследодателят няма задължение да посочва задълженията на наследодателя и това е така, защото приемането на наследството по опис има определена от закона цел – наследникът да ограничи отговорността си за задълженията на наследодателя до размера на полученото наследство – арг. чл.60, ал.2 ЗН. Чрез описа се установява какъв е активът на наследството. Ако наследникът не посочи всички наследствени имоти, които са му известни, той губи изгодите, свързани с този вид приемане – чл.64 ЗН. Освен това, ако укрие наследствено имущество, наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество. С други думи той не само ще се счита, че е приел наследството направо, което ще има за последица неограничена отговорност за задълженията на наследодателя, но и се намалява активът на наследството, което ще придобие. Не на последно място следва да се посочи, че приемането на наследството по опис е правна възможност, която ЗН установява в интерес на призования към наследяване наследник. Именно поради благоприятните последици на приемането по опис съдът е задължен да приеме, че посоченото от заявителката имущество съставлява известните й наследствени имоти по смисъла на чл.64 ЗН и е недопустимо да изисква посочването на други имоти и на задълженията на наследодателя. Последните нямат и значение с оглед целта приемането по опис.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на Районен съд – Стара Загора за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

Воден от горните мотиви, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3302 от 26.11.2024 г., постановено по гр.д. № 4764/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4