Решение № 15267 от 30.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15267 гр. София, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110122414 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 3170,96 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.12.2021 г. до окончателното й погасяване, 429,11 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 07.12.2021 г., 3,30 лв., представляваща неплатена цена за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.12.2021 г. до окончателното й погасяване, и 0,58 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2020 г. до 07.12.2021 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №.72178/2021 г. по описа на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди също така, че по отношение на процесния имот е извършвана услугата дялово разпределение, чиято цена в размер на 3,30 лв. за периода 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. не е заплатена, поради което я претендира, както и обезщетение за забава за периода 31.03.2020 г. до 07.12.2021 г.

1

Ответникът К. И. С. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата молба, с който признава, че е в облигационни отношения с ищеца и че е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като и основанието и размера на вземането за услугата „дялово разпределение“, но оспорва размера на доставеното количество ТЕ за процесния период на претендираната от ищеца стойност, тъй като били допуснати нарушения при изчисляването, което се дължало на грешно определена мощност на отоплителните тела в имота. В тази връзка посочва, че начислената от ищеца ТЕ не отговаряла на максималната енергия, която отоплителните тела в процесния имот можели да отдадат, като бил уведомен от ФДР – „Бруната“ ООД, че това се дължало на сгрешен коефициент, представляващ максимален специфичен разход на сградата, както и че максималната енергия за всеки сезон зависела от инсталираната мощност на всяко тяло, броят на дните с отопление за дадения сезон и средната външна температура. Счита, че ищецът е начислил неоснователно над 4MWh потребена топлинна енергия на стойност над 1000 лв. с ДДС, която не било възможно да е отдадена от отоплителните тела в имота. Поддържа, че доставената ТЕ до етажната собственост също била неправилно изчислена, тъй като абонатната станция обслужвала повече от една сграда, като в този случай нормативната уредба предвиждала да са монтирани самостоятелни измервателни уреди, което не било налице. Ответникът оспорва и претенцията за лихви за забава при възражения, че главницата за потребена ТЕ е неправилно определена и че не е имал вина за изпадането си в забава, тъй като е възразил пред ищеца за начислените суми и е очаквал същите да бъдат коригирани съобразно действително потребеното, едва след което е следвало да дължи плащане. Сочи, че за процесния период е извършвал частични плащания.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода 01.05.2018 г. – 30.09.2018 г.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Бруната България” ООД не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представения по делото договор за наем на недвижим имот, сключен на 01.02.2018 г. се установява, че на ответника е предоставено временното ползване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, **************, ет. 4, като същият на 19.02.2018 г. е подал заявление до „Топлофикация София“ ЕАД за открИ.не на партида за процесния имот с абонатен № 012252.

Представените е Договор № 1975/20.09.2002 г. между етажните собственици на сгради, находящи се на адрес: гр. София, ************ и третото лице помагач „Бруната България“ ООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 18.09.2002 г., както и Договор № Д-0-60 от 28.05.2018 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени съобщение към фактура, общи фактури и справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и изравнителни сметки и констативни протоколи за извършени отчети, изготвени от ТЛП.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Видно от представените към отговора на исковата молба документи ответникът е оспорил пред ищеца и ТЛП начисленото количество топлинна енергия.

Според заключението на вещото лице И. Д. У. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и 2 компетентно дадено, абонатната станция е ситуирана в сутерен на ************** и топлозахранва сграда във вътрешния двор на № 25. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Разпределението на ТЕ в абонатната станция е извършено от ФДР общо за двете сгради. В процесния имот има 8 броя отоплителни тела – 7 бр. радиатори и щранг-лира в тоалетна, а отчетите на ФДР фигурират само 7 отоплителни тела с монтирани ИРРО. През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формулата, приложена в Наредба № 16334/06.04.2007 г. върху пълна отопляема кубатура 333 куб.м., вместо 316 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице. За процесният период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 15.10.1997 г. За процесния имот има монтиран един водомер за топла вода, като за двата отчетни периода е осигурен достъп за отчет на водомерите. Вещото лице е заключило, че сумите за ТЕ за отопление на сградна инсталация са завишени с 33,98 лв., тъй като са изчислени на база 333 куб.м., вместо на база 316 куб.м. За целия процесен период не е спазен чл. 60, ал. 1, т. 1 и т. 2 за разпределение на ТЕ за двете сгради от наредбите за топлоснабдяването от 2007г., изм. 2014 и 2020 г. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 6222,41 лева, а след приспадане на неправилно начислените суми за сградна инсталация – 6222,41 лв. Вещото лице е установило, че топломерът е преминал на метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. След оглед в процесния имот, вещото лице е установило броя на радиаторите и тяхната проектна мощност. Посочило е максималната топлинна енергия, която може да отдаде всеки радиатор, както и, че за двата периода няма ТЕ повече от максималната. Отоплителната инсталация за сградата е въведена в експлоатация на 01.03.1990 г. По данни на ТЕЦ „София“ проектните мощности на отоплителните инсталации за сградата на ************** е 152.574 кВт., а за № 25 – 70.420 кВт. Съгласно доклад на вещото лице М. Т. по допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза, разпределението по реда на чл. 60, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването не е приложим, доколкото е приложим само за сгради, в които няма уреди за дялово разпределение, радиаторите не могат да се изключват и ТЕ за отопление на имот се разпределя между абонатите пропорционално на коригираните отопляеми обеми на имотите в сградата. Вещото лице е посочило, че извършеното от ФДР е единственото възможно, макар и в нарушение на чл. 35 и чл. 60 от Наредбата за топлоснабдяването.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 6892,29 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 6241,51 лв. След приспадане на постъпвалите плащания е останала неплатена сума за периода в размер на 3170,96 лв. Вещото лице е посочило, че с част от отразените суми за връщане от промяна в цената е прихваната сметка на абоната за м. 6.2020 г. в размер на 26,68 лв.

Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 07.12.2021 г. – 426,25 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. е 3,30 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 01.04.2020 г. – 07.12.2021 г. е в размер на 0,57 лв.

Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.11.2018г. – 30.04.2020 г. без корекцията, отразена в СТЕ, която е в размер на 2918,28 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2020 г. – 07.12.2021 г. е в размер на 268,68 лв., и топлинна енергия за посочения период с отразена корекция в СТЕ – 2884,30 лв. и законна лихва в размер на 362,51 лв. за периода 15.09.2020 г. – 07.12.2021 г. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по 3 договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.