Решение № 396 от 10.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500165 по описа за 2023 година

С Решение № 91/15.10.2022г., постановено по гр.д. № 423 по описа РСгр. Е. за 2021 г., е допуснато да се извърши съдебна делба между М. Р. К., Д.

Х. К., Р. Х. К., Н. М. Х. и М. Х. И. на недвижим имот, представляващ къща с навес, със застроено и незастроено място, съставляващо имот пл. номер 1057 по регулационния план на гр. Е., от който имот се образува парцел IV, в кв.

90 с площ от 800 кв.м., а съгласно скица № 564 от 09.09.2021 год., издадена от ОА при Община Е., имотът съставлява поземлен имот № 1057 с площ от 772 кв.м., с неуредени сметки по регулация, като 5 кв.м. се придават от имот с пл.

№ 1058 и 7 кв.м. се отчуждават за улица, за който имот е отреден УПИ V1057 с площ 770 кв.м. в кв. 90 по регулационния план на гр. Е., одобрен със Заповед № РД15-74/17.04.1997г. и Заповед № РД 15-124/22.04.1992г. на кмета на община Е., при граници на имота: улица, УПИ IV-1058, УПИ VI-1053, УПИ X-1055 и УПИ II, отреден за „Жилищно строителство“, при квоти – 1/3 идеална част общо за М. Р. К., Д. Х. К., Р. Х. К., 1/3 идеална част за Н. М. Х. и 1/3 идеална част за М. Х. И., като искът за делба е отхвърлен по отношение на М. К. К., В. Д. Ч., Р. С. К. и И. М. Х..

С допълнително решение № 113/13.12.2022г. е разпределено ползването на делбените имоти до окончателното извършване на делбата по реда на чл.

344, ал. 2 от ГПК.

Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на М. К. К., В. Д. Ч., Р.

1

С. К. и И. М. Х. срещу първото от горните решения, което жалбоподателките считат за незаконосъобразно, неправилно и постановено при нарушаване на съществени процесуално-правни норми и материално-правни норми.

Жалбоподателките считат, че неправилно са били изключени от делбата, тъй като районният съд неправилно бил възприел, че ответницата М. Х. И. е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот, придобита по завещание от нейната майка Н. П. К.. Според жалбоподателките, И. не е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот по завещание, тъй като завещателката Н.

К. не е притежавала такава част от имота нито към момента на завещанието, нито към момента на смъртта си. Изтъкват, че нейният съпруг Х. Ц. К. приживе (на 09.08.1984г.) е надарил двамата си синове М. Х. К. и Д. Х. К. с по 1/3 идеална част от имота. Така, към датата на смъртта на Х. Ц. К., негови наследници били Н. К. (съпруга), Д. и М. К.и (синове) и М. И. (дъщеря), които наследили останалата 1/3 идеална част от делбения имот. От тук правят извод, че не е възможно, Н. К. да завещае на М. И. 1/3 идеална част от имота, тъй като последната е съсобствена между завещателката и трите деца.

Освен това, жалбоподателките оспорват извода на районния съд, че М.

И. била станала собственик на тази 1/3 идеална част от имота на две правни основания - по завещание, и по давностно владение, като считат, че това е невъзможно. Оспорват и двете придобивни основания. Твърдят, че за периода, за който първонистнационният съд е посочил, че И. е установила давностно владение, в действителност тя не е била владелец, а само държател, на части от имота. Позовават се на подадения от нея отговор на исковата молба, в който изрично е посочено, че, след смъртта на Х. Ц. К., наследниците му били постигнали съгласие единствено как да ползват общия имот. Според жалбоподателките, това изключва възможността, М. И. да е установила и корпус и анимус по отношение на имота. Черпят аргументи в тази насока от показанията на разпитаните свидетели по делото. Не било доказано също, че въпросният придобит от нея дял съставлява именно 1/3 от процесния имот.

Молят съда да отмени обжалваното решение и да определи наследствените квоти така, както са посочени в исковата молба.

Преписи от въззивната жалба са били връчени на въззиваемите, и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор единствено от М. И., с който тя оспорва жалбата и съдържащите се в нея доводи. Поддържа, че е придобила 1/3 ид.ч. от процесния имот по завещание и по давностно владение, продължило повече от 25 години. Подчертава, че е била не само държател, но и владелец на спорната идеална част, тъй като се е считала за неин собственик въз основа на завещанието, като от момента на отваряне на последното до завеждане на настоящото дело никой не е оспорил това обстоятелство, а тя е оградила тази част, обработвала я е и е събирала доходите от нея. Солидаризира се с изводите на районния съд, вкл. относно начина на определяне на квотите в съсобствеността. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Оспорва претенцията на жалбоподателките за 2 разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателките М.

К. К. и В. Ч. не се явяват. Представляват се от адв. Д. и адв. Г., които молят съда да уважи жалбата и да постанови съдебен акт в съответствие с нея.

Претендират разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателките Р.

К. и И. Х. не се явяват и не се представляват. От тях е постъпила молба, с която заявяват, че не желаят да участват в делбеното производство и молят да бъдат изключени от списъка на ответниците по делото. По отношение на тези две жалбоподателки адв. Д. и адв. Г. са заявили, че не поддържат въззивната жалба от тяхно име, тъй като нямат пълномощно за настоящото производство.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата М. И. не се явява и не се представлява.

Останалите въззиваеми страни не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по спора.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивния съд е прието заверено копие от Акт № 20/1942г. за женитба на Х. Ц. Д. и Н. П. Н..

В отговор на дадени от съда указания, съделителката М. И., чрез адв. И.

Д., е заявила, че съсобствеността върху делбените имоти е възникнала по наследство, давност и правни сделки. Посочила е, че входът на процесния поземлен имот е откъм улица „Александър Спасов“ като перпендикулярно на улицата е разположена пътека, която разделя имота на две части, от които намиращата се отляво на пътеката е оградена с ограда и се ползва от М. И., като площта й е около 1/3 от имота.

В последното открито съдебно заседание, процесуалните представители на жалбоподателките М. К. К. и В. Ч. са потвърдили становището на адв. Д. относно начина на ползване на поземления имот. Заявили са също така, че съсобствеността върху имотите е възникнала по наследство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е 3 постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество

Видно от приетото във въззивното производство заверено копие от Акт № 20/1942г. за женитба, Х. Ц. Д. и Н. П. Н. са сключили брак на 12.04.1942г.

С писмен договор за покупко- продажба от 03.07.1951г. (л. 81 от първоинстанционното дело), Н. Х. К. е придобила ¼ ид.ч. от поземлен имот, която, съгласно отговора на въпрос № 1 към СТЕ, е част от делбения имот.

Според настоящия съдебен състав, тази сделка не е породила целените с нея правни последици и не е довела до прехвърляне на правото на собственост в патримониума на Н. К., тъй като е нищожна поради липса на форма.

(Съгласно чл. 18 от Закона за задълженията и договорите, "договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт"). Поради това тя е ирелевантна за изхода на настоящото дело.

Видно от нотариален акт за право на собственост на недвижим имот № 45, т. I, дело № 83/1961г., Х. Ц. Д. К. е бил признат за собственик по давностно владение на парцел III-4 от кв. 63 по плана гр. Е. с площ 800 кв.м., заедно със стара паянтова къща.

Страните по делото не спорят, че така описаните в нотариалния акт имоти са идентични с процесните такива.

На 17.11.1961г. е сключен договор, по силата на който Х. К. е отстъпил правото на строеж върху процесния поземлен имот на синовете си Д. и М. Х.и К.и, при следните две условия: да построят жилища по такъв начин, че в същия поземлен имот да може да се построи жилище и от сестра им М. Х. К.; да издържат на старини собственика - прехвърлител Х. Ц. Д. и майка им Н. Х. К..

Доколкото по делото не се твърди и не се доказва реализиране на така учреденото право на строеж, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 67, ал. 1 от ЗС, т.е. то се е погасило по давност в полза на собственика на земята.

Поради това, както и поради неотносимостта на този договор към правото на собственост върху процесните имоти, той също е ирелевантен за изхода на настоящото дело.

4

През 1968г. е приет и влязъл в сила Семеен кодекс (понастоящем – отменен), съгласно чл. 103 от който, уредените в него правила относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове (какъвто е и бракът на Х. и Н. К.и).

Съгласно чл. 13, ал. 1 от този кодекс, недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.

С оглед разрешението, дадено в т. 2 от Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС, моментът на придобиването следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.

Тъй като релевираният в случая способ е придобивна давност, следва да се съобрази тълкуването, дадено с т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, съгласно което позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.

Отнесени към настоящия случай, горните нормативни и тълкувателни насоки водят до извод, че Х. Ц. К. се е позовавал на изтеклата давност на 07.10.1961г., когато е издаден нотариалният акт за собственост на имота по обстоятелствена проверка. Към този момент е констатирано изтичане на изискуемия по закон давностен срок, но не е посочен точният момент на изтичането му. Поради това и при липса на други данни за определяне на последния, съдът приема, че единственият сигурен момент, към който този срок вече е изтекъл, е моментът на издаване на нотариалния акт, а това означава, че Х. Ц. Д. К. е придобил собствеността върху процесните имоти (земя и сграда) на 07.10.1961г. Както се посочи по- горе, обаче, към този момент той е бил в брак с Н. К., поради което и с оглед разпоредбите на чл.

13, ал. 1 и чл. 103 от СК от 1968г. (отм.), от влизане в сила на този кодекс имотите са в режим на съпружеска имуществена общност, независимо че в нотариалния акт фигурира единствено името на съпруга Х. К..

С договор за дарение върху недвижим имот от 27.01.1983г., обективиран в н.а. № 5, т. I, дело № 9/1983г., Х. Ц. К. е дарил на Д. Х. К. и М.