Решение № 160 от 09.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Р., 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

А.ета Атанасова при участието на секретаря Димана С.а като разгледа докладваното от А.ета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20234500500195 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. П. В. от с. Щ., обл. Р. против решение № 13 от 04.01.2023 г., постановено по гр. д. № 3413/2022 г. на Р.нския районен съд, в частта, с която исковата му претенция за неимуществени вреди против „СПАРКИ Р. 2020“ ЕООД е отхвърлена за сумата над 25000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Заема позиция, че решението в обжалваната от него част е незаконосъобразно поради неправилно приложение на относимия материален закон, както и поради необоснованост на решаващите изводи на съда, относно приложението на чл. 52 ЗЗД.

Намира, че съдът е присъдил занижено обезщетение, което според жалбоподателя не държи сметка за пожизнения характер на получената от него травма. Заявява, че от фактическа страна съдът правилно и в пълнота възприел установените факти, но не е преценил действителната тежест на търпените от него вреди- морални и физически, напр. негативната прогноза за възстановяването му, инвалидизирането му в работоспособна възраст, причинените му в резултат на това морални страдания.

Липсват, според жалбоподателя, изложени мотиви, от които да личи връзката между установените факти от една страна и оценъчния извод на съда от друга. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковата му претенция да се уважи изцяло. Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата „СПАРКИ Р. 2020“ ЕООД, чрез адв. Н. С. и адв. С.П., в който взема становище за 1 нейната неоснователност по подробно изложени съображения и прави искане тя да не се уважава. Претендира разноски.

Р.нският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от И. П. В. от с. Щ., обл. Р., с която претендира да се осъди „СПАРКИ Р. 2020“ ЕООД да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки, страдания и частично затрудняване на хватателната способност на десен горен крайник, причинени в резултат на трудова злополука от 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2022 г. до окончателното изплащане.

В постъпилия в срок отговор на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск по основание и размер. Заема позиция, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността му за обезщетяване на неимуществени вреди. Въвежда възражение за съпричиняване, като заявява, че ищецът е допринесъл за настъпване на телесните повреди, като е действал в условията на груба небрежност. Оспорва и твърдените болки и страдания да са настъпили в посочения от ищеца обем, да са довели до цялостна промяна в начина му на живот, в т. ч. да са повлияли на хватателната способност на десния му горен крайник.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 200, ал. 1 КТ, обуславящ ангажирането на отговорността на ответното дружество за обезщетяване на претендираните от ищеца неимуществени, претърпени в резултат на трудова злополука от 30.05.2022 г. Възражението за съпричиняване, обосновано с обстоятелството, че работникът задействал машината без да провери дали винтовите й съединения са затегнати, районният съд намерил за неоснователно, като недоказано от представените от ответника писмени и гласни доказателства. При определяне на размера на неимуществените вреди обсъдил причинените физически увреждания, като съобразил възрастта на ищеца, болките и страданията, които търпял и продължавал да търпи, невъзможността да възстанови напълно хватателната функция на десен горен крайник и при прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД е определил обезщетението в размер на 25 000 лв., а до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен като недоказан.

Решението се обжалва само относно отхвърления иск за неимуществени вреди за сумата над 25000 до пълния претендиран размер от 50 000 лв. В останалата част като необжалвано е влязло в законна сила.

2

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Във въззивното производство са безспорни предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество по реда на чл. 432 КЗ.

Единствените спорни обстоятелства са сведени до размера на дължимото обезщетение за понесените неимуществени вреди от ищеца. Настоящият съд следва да се произнесе в така очертаните предели на въззивна проверка.

Относно търпените от ищеца неимуществени вреди по делото е приета СМЕ и са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Й.К. дава показания, че ищецът живее сам, няма близки хора, на които да може да разчита в случай на нужда. Двамата били съседи и след злополуката, когато той се върнал от болницата отишла да го види. Състоянието му било много лошо. Единият му пръст бил отрязан, а другият шит, обработван. Оплаквал се, че усеща като да му тече ток по пръста, имал силни болки, които продължили около месец и за които приемал болкоуспокояващи. През този период не можел да работи нищо, тъй като си служел основно с дясната си ръка. Изнася данни, че тя му носела храна, миела съдове в дома му. Според свидетелката, докато болките му затихнат, наскоро наново му правили операция на безимения пръст. Не знаела какво я е наложило, но го виждала с голяма превръзка и го боляло. Дава още показания, че след инцидента ищецът не бил вече толкова жизнен както преди.

От заключението на приетата по делото СМЕ, дадено и след извършен личен преглед на ищеца от вещото лице, се установява, че в резултат на процесния инцидент И. П. е получил следните увреждания: травматична ампутация на пети пръст на дясна ръка на ниво основна фаланга, разкъсно-контузна рана с липса на тъкан на четвърти пръст на дясна ръка, наложила автопластика на кожа, контрактура на четвърти пръст на дясна ръка, данни за неврином на ампутационния чукан на пети пръст на дясна ръка. Според експерта, получените увреждания са довели до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник (неговата основна хватателна дейност) и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. В о. с. з. от 07.11.2022 г. разяснява, че под трайно следва да се разбира повече от 30 дни затрудняване в хватателната функция, която е била нарушена поради уврежданията на пръстите и на сухожилията им. Към момента на прегледа ищецът все още имал някакви ограничения 3 в движенията, но не до степен, която може да се приравни на трайно затрудняване на движенията на крайника. Дава още заключение, че непосредствено след инцидента на И. В. са проведени две хирургични интервенции и медикаментозно лечение, като е бил изписан с гипсова имобилизация на десен горен крайник. Хирургичните интервенции са се изразявали в изчистване на некротичните тъкани и оформяне на амутационен чукан на пети пръст на дясната ръка и изчистване на некротичтие тъкани и автопластика на кожа на четвърти пръст на дясната ръка. На следващ план са проведени пет курса амбулаторна физиотерапия. Вещото лице дава заключение, че при тези увреждания, обикновено болките са най-силни непосредствено след инцидента, след което продължават със значителен интензитет до прилагане на обезболяващи средства. Болки със значителен интензитет са усещани и след оперативната интервенция, при раздвижване на пръстите. Експертът дава още заключение, че специфични болки с внезапен, стрелкащ характер и периодична проява, т. нар.

"фантомни болки" са характерни за хора претърпели ампутации на части от крайници, които продължават с месеци и години, като най-често с годините постепенно намаляват. По отношение на установената ампутация на пети пръст, вещото лице сочи, че не може да настъпи нито анатомично, нито функционално възстановяване.

Установеното нараняване на четвърти пръст е възстановено чрез автопластика на кожа, като за цял живот според експерта ще останат белези по дясната ръка. По отношение на оплакванията на ищеца, че има затруднено движение на втори и трети пръст на дясната ръка, вещото лице сочи, че се очаква постепенно подобряване на движенията на тези пръсти. Според заключението на изготвената експертиза, не се очаква появата на нови (неустановени до момента) патологични състояние, свързани с установените травматични увреждания. Възможно е да възникне необходимост от корекция на ампутационния чукан на пети пръст на дясна ръка, свързано с анатомични причини или с оформяне на неврином на ампутационния чукан. При изслушването му по реда на 200 ГПК вещото лице разяснява, че ако оздравителният процес протече благоприятно, с времето би следвало останалите четири пръста да се възстановят функционално на 100 %, като липсата на петия пръст няма да се отрази съществено на хватателната функция на десния горен крайник, тъй като неговото значение за нея е най-малко. Разяснява, че при функционирането на горен крайник водещите пръсти са 1, 2 и 3, а 5 и 4 обикновено участват при свИ.е в юмрук, при общ хват на предмети и силата със сигурност до някаква степен ще намалее. Самата функционалност на другите четири пръста би следвало според експерта да се възстанови напълно, но за момента не била възстановена. Уточнява, че сухожилията на пръстите при действията работят заедно при хващането и при увреждане на едно от тях се нарушава функцията и на останалите. Към момента на прегледа ищецът не можел напълно да свива на 100% от 2-ри до 4-ти пръст. Очаква се това да се възстанови, но не може да се гарантира на 100%, че няма да има някакви остатъчни промени. Това зависи от точния вид на 4 увреждането, от вида на лечението и е индивидуална особеност, като физиотерапията има съществено значение.

От приложените писмени доказателства се установява, че ищецът е бил общо 160 дни отпуск по болест за периода от 30.05.2022 г. до 05.11.2022 г., от които 10 дни болнично лечение и 150 дни домашно-амбулаторно.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира решението в обжалваната част за частично неправилно.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, т. е. размерът му се определя съобразно конкретно претърпените вреди, установени от материалите по делото. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

В случая, от заключението на съдебно-медицинската експертиза, свидетелските показанията на св. К. и писмените доказателства са безспорно установени причинените на ищеца травматични увреждания – травматична ампутация на ниво дистална и средна фаланга на 5 пръст на дясната ръка и разкъсно-контузна рана на 4 пръст, наложила автопластика, претърпените от него оперативни интервенции, както и че в резултат на тях същият е бил във временна нетрудоспособност общо 160 дни.