Определение № 299 от 31.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Варна, 31.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно наказателно дело № 20233100600691 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХІІ от НПК и е образувано във връзка с въззивна частна жалба на обв.И. Д. Й. срещу разпореждане от 16.05.2023 г. на ПРС, ІІІ състав, с което е оставена без разглеждане молбата й за изменение на МНО „задържане под стража“ и върната обратно жалбата.

Жалбата на обвиняемата е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на довода й, че първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе по основателността на искането му за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража.

Като съобрази материалите по делото, настоящият състав на ВОС прецени следното:

Жалбата на обвиняемата Й. е процесуално допустима по силата на чл.5, пар.4 ЕКЗПЧОС, а разгледана по същество, същата се явява основателна.

Първостепенният съд е бил сезиран с искане на обвиняемото лице, инициирано по реда на чл.65, ал.1 НПК за изменение на взетата и изпълнявана към момента в хода на воденото досъдебно производство мярка за неотклонение "задържане под стража".

По повод подадената писмена молба от обвиняемото лице е било образувано първоинстанционно производство - ЧНД № 194/2023 г. по описа на РС–Провадия.

Първоинстанционният съд не е насрочил съдебно заседание с призоваване на страните по него, за да разгледа и се произнесе по основателността на искането за изменение на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, а с разпореждане № 559 от 16.05.2023 г. в закрито заседание, без да изслуша становищата на страните и основавайки се на констатацията, че същото е направено в рамките на двумесечния срок по чл.65, ал.6 НПК, е приел, че следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо.

По този начин съдът е пренебрегнал установената в закона процедура по чл.65, ал.3 НПК, изискваща провеждане на публично заседание с участие на прокурора, обвиняемия и 1 неговия защитник, при спазване на принципите за състезателност и равенство на страните в процеса. Уреденият в чл.65 и сл.НПК начин за контрол върху задържането под стража в досъдебното производство цели покрИ.не на стандарта по чл.5, пар.4 ЕКЗПЧОС за осигуряване на правно средство, с което задържаното лице /попадащо в обсега на чл.5, пар.1 "с" от Конвенцията/ да може да оспори законността на задържането си на разумни интервали.

Въведените в закона правила за съдебен контрол върху задържането под стража не допускат разглеждане на молбата за изменение на мярката в закрито заседание. В случая обвиняемото лице е било лишено от възможността да аргументира пред съда в пълнота своята позиция относно законността на задържането, предвид че молбата, с която първата инстанция е била сезирана по реда на чл.65, ал.1 НПК, е със схематичен характер. Нещо повече, видно е от искането за изменение на взетата мярка за неотклонение, че същото изхожда лично от задържаното лице, което поради това, че се намира в ареста, е препятствано да поддържа постоянен контакт със своя защитник, с когото да се консултира.

Разумно е в тази връзка да се очаква, че оспорването, което прави на законността и продължителността на задържането си, не би могло да е изчерпателно и нормативно съобразено. Следвайки във връзка с горното изискването на закона за насрочване на делото в тридневен срок, съдът е бил длъжен да проведе открито съдебно заседание, с участието на всички страни – обвиняем, защитник и прокурор /освен в изключителния случай на отказ на обвиняемия да участва или невъзможност да присъства по здравословни причини/, при което в условията на състезателност и равнопоставеност между тях да им даде възможност да противопоставят своите аргументи по въпроса за законосъобразността на задържането на етапа от воденото разследване. Едва след предоставяне на горните гаранции, закрепени в чл.5, пар. 4 от Конвенцията, съдът е следвало да пристъпи към решаване на въпроса за процесуалната и материалноправната редовност на задържането.

Важно е да се подчертае, че макар чл.65, ал.6 НПК да допуска възможност за ограничаване в определен срок /не повече от два месеца/ на правото на задържаното лице да иска изменение на взетата му мярка за неотклонение, то така уредената "недопустимост" на ново искане по чл.65, ал.1 НПК, не е безусловна. Същевременно, съдът не е освободен от задължението си да извърши проверка на всички факти, релевантни към основанията за продължаващо задържане под стража, като при констатиране на конкретни такИ., които хвърлят съмнение върху съществуването на необходимите условия за законосъобразност на взетата най-тежка мярка, е ангажиран да вземе отношение по тях. Нещо повече, ако направи преценка, че задържането е неправомерно, дори и при съществуващо към момента ограничение на обвиняемия по чл.65, ал.6 НПК да иска промяна на мярката за неотклонение, съдът е длъжен да нареди незабавното му освобождаване. Всеки друг, различен от посочения по-горе подход на съда в дейността му по осъществяване на контрола за законност на досъдебното задържане, би лишил от съдържание гаранциите, закрепени в чл.5, пар.4 ЕКЗПЧОС.

В подкрепа на горното е необходимо да бъда посочена също и практиката на Съда в 2

Страсбург при произнасянето му по въпроса за спазване от националните съдилища на гаранциите, закрепени в чл.5, пар.4 от Конвенцията. В множество решения на ЕСПЧ по жалби срещу РБългария за нарушения на чл.5 от Конвенцията – решение по делото "Б. с/у България" /т. 67/; решение по делото "Н. с/у България" /т. 58/; решение по делото "А. с/у България" /т. 159 – 163/ и решение по делото "Ш. с/у България" /т. 77/ последователно е застъпвано разбирането, че "всеки съд, който разглежда жалба срещу задържане под стража, трябва да осигури гаранции за съдебната процедура. Производството трябва да бъде състезателно и винаги трябва да осигурява равнопоставеност между страните - прокурора и задържаното лице". Съдът е отбелязал също, че задържано лице, попадащо в обхвата на чл.5, т.1(c) от Конвенцията, задължително следва да бъде изслушано от съда. Прието е на следващо място, че с оглед "сериозното въздействие на лишаването от свобода върху основните права на засегнатата личност, производството по чл.5, т.4 от Конвенцията, по принцип, трябва да отговаря, до възможно най-голямата степен при обстоятелствата на все още продължаващо разследване, на основните изисквания за справедлив процес" /"Шишков с/у България", т. 77/.

При така установените данни, ВОС намира, че атакуваният акт на първоинстанционния съд като постановен в нарушение на императивни правила, гарантиращи упражняване от страна на задържаното лице на правото му да оспорва законността на постановеното задържане на две съдебни инстанции, следва да бъде отменен.

Искането на обв.Й. за изменение на мярката му за неотклонение следва да бъде разгледано съобразно реда, регламентиран в чл.65 НПК.

В случая въззивният съд не е изправен пред хипотеза на чл.345, ал.2 НПК, даваща основание за решаване на въпросите по частната жалба, тъй като подобен ред за обжалване акта на първата инстанция по контрол върху взетата мярка за неотклонение, не е предвиден.

Извън това, произнасянето на контролиращия съд по ал.2 на чл.345 НПК във всички случаи предполага постановен от първата инстанция акт по същество, какъвто в разглеждания казус не е налице. Правото на жалба на обвиняемата срещу първоинстанционното определение съдът изведе от гаранциите, закрепени в чл.5, пар.4 ЕКЗПЧОС, като предвид установения във вътрешното ни законодателство процесуален ред по чл.65 НПК, регламентиращ двуинстанционно разглеждане на искането за изменение на мярката за неотклонение прие, че спазването на същия налага произнасяне по същество от първата инстанция.

Като съобрази изложеното до момента настоящата инстанция

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 559 от 16.05.2023 г., постановено в закрито заседание по ЧНД № 194/2023 г. по описа на РС - Провадия, с което е оставено без разглеждане искането на обвиняемата И. Й. за изменение на взетата спрямо нея мярка за неотклонение „задържане под стража“ и производството по дело е прекратено.

ВРЪЩА делото на РС - Провадия за произнасяне по искането на обвиняемата И. Й., 3 постъпило по реда на чл.65, ал.1 НПК за изменение на взетата мярка за неотклонение "задържане под стража".

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4