Решение № 794 от 28.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. Бургас, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20212120106825 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано след като с определение от 27.09.2021 година Административен съд - Бургас е прекратил производството по административно дело № *** по описа на съда за 2021 година и е изпратил делото по подсъдност на Бургаски районен съд.

Постъпила е искова молба от Д.Т.С. ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат А.Ф., АК – Бургас, против Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 6 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за неправомерното му задържане за периода от 23,30 часа на 09.03.2021 година до 15, 20 часа на 09.03.2021 година, за отнемане на свидетелството му за правоуправление на МПС за периода от 09.03.2021 година до 27.07.2021 година, както и за воденото срещу него ДП № *** година на РУ – *** ДПор *** година по описа на БРП, образувано на 09.03.2021 година по реда на чл. 212 от НПК и прекратено, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Ищецът, чрез процесуалния си представител, излага, че на 09.03.2021 година в град ***, в района на ***, е спрян за проверка докато управлявал лек автомобил. Взетата проба с дрегер отразила контролна линия срещу АМР амфетамини. Ищецът заявил, че не е употребявал наркотици и поискал да даде кръвна проба в болница. Тогава служителите на МВР започнали да го убеждават, че апарата не греши, а и те знаели, че той и преди е наказван за управление на моторно превозно средство с наркотични вещества в кръвта. Той заявил, че от година и 1 половина не употребява такива вещества, започнал е работа и поддържа връзка със сериозно момиче. След даването на кръвната проба ищецът бил задържан в полицията и бил подложен на психологически натиск да подпише, че не желае среща с адвокат, както и че не желае близките му да бъдат уведомени за задържането му. Това попречило заповедта за задържането да бъде обжалвана в предвидения в закона срок. Получил реална възможност да се свърже с адвокат след като бил освободен от ареста. Впоследствие изследванията на кръвната проба дали отрицателен резултат и досъдебното производство било прекратено с постановление за прекратяване на Районна прокуратура от 23.06.2021 година, за което ищецът бил уведомен няколко дни по – късно. По отношение на неимуществените вреди ищецът излага, че отнемането на свидетелството за управление несъмнено е причинил неудобства за него, затруднило е трудовата му дейност като автомонтьор, образувано било досъдебно производство наказанието по което щяло да се отрази съществено върху правата и личния му живот. В исковата молба са описани конкретните обстоятелства относно събитията и обусловените от тях преживявания на ищеца относно личния му живот и професията, която има. Конкретизирано е, че се влошило и здравословното му състояние, тъй като е получил *** и проблеми със съня. По – късно, след като досъдебното производство било прекратено, за което счита, че следва да се има предвид и ненужно продължителния срок за получаване на резултат от кръвната проба, било забавено и връщането на шофьорската му книжка. В исковата молба е посочено, че Прокуратурата на Република България отговаря и в случаите, когато не е повдигнато обвинение, но срещу съответното лице е образувано досъдебно производство и за него е било несъмнено, че досъдебното производство се води срещу него. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и е поискано до разпит да бъдат допуснати двама свидетели.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба е постъпил писмен отговор Прокуратурата на Република България, представлявана от А.М. – прокурор в Районна прокуратура – Бургас, в който предявеният иск е оспорен като неоснователен и недоказан. Посочено е, че в конкретния случай липсват доказателства органите на Прокуратурата на Република България да са се разпореждали за извършване на правни действия извън правно- регламентираните, което е елемент от състава на чл.2 от ЗОДОВ. Уточнява, че на ищеца е била разяснена възможността да даде кръв за химическо изследване, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. На следващо място е посочено, че наказателното производство не е било образувано срещу ищеца, за да е налице фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, за което се позовава на съдебна практика, а и той не е бил привлечен като обвиняем.

Конкретизира, че практиката на ЕКЗПЧ относно термина „обвинение“ и неговото автономно значение е неотносима, тъй като не е налице приетото по делото Corigliano v Itali наличие на официално уведомление до определено лице от страна на компетентен орган „относно твърдение, че лицето е извършило престъпление“ или друг акт, от който „такова твърдение се подразбира и което по същия начин засяга положението на заподозрения“. От името на ответника е изложен и правен довод, че дори да се приеме като основание за водене на 2 гражданско дело прекратяването на наказателното производство, това е първият елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. В отговора е конкретизирано още, че Прокуратурата на Република България не носи отговорност за търпените вреди в резултат на полицейското задържане по ЗМВР, както и относно предприетите действия по отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на ищеца. На следващо място в отговора е посочено, че не са посочени доказателства за установяване на твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца. По тези съображения процесуалният представител на ответника е поискал предявеният иск да бъде отхвърлен. В случай, че съдът приеме, че предявеният иск е основателен, счита, че размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в неадекватно висок размер на твърдяните вреди и социално – икономическата реалност в страната, както и не е в съответствие с принципа за справедливост и съдебната практика по аналогични случаи. Процесуалният представител на ответника конкретизира, че наказателното производство е приключило в разумен срок от 3 месеца и ищецът не е имал процесуално качество на обвиняем. Излага още, че престъплението по чл. 343б от НК не е тежко престъпление по смисъла на НК. Ищецът е осъждан, а съдебното минало е относима към личността на дееца и съответно към размера на обезщетението. Изложено е, че липсват доказателства за трайни вреди върху здравето на човека. В писмения отговор са посочени доказателства.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител адвокат Ф., поддържа предявения иск, сочи доказателства. По същество на спора отправя искане да бъде постановено решение за уважаване на предявения иск и излага подробни фактически и правни доводи в тази насока.

В съдебно заседание, ответникът, чрез прокурор М. излага доводи за неоснователност на предявения иск. Сочи доказателства. Счита, че следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и предвид приложения материален закон, се установява следното от фактическа и правна страна:

Материално правната квалификация на иска чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съгласно който Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, Прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Като писмено доказателство е прието ДП № ЗМ *** година. Към посоченото досъдебно производство е приложен акт за установяване на административно нарушение от 09.03.2021 година, съставен от мл. автоконтрольор при ОД МВР – Бургас, РУ – ***, в против Д. Т. СТ., в който е посочено, че в град ***, ***, в посока Жп Гара управлява лек 3 автомобил *** с рег. № ***, собственост на друго посочено в акта лице, под въздействие на наркотични вещества и техните аналози. Посочено е, че техническото средство дрегер друг чек 3000 с посочен фабричен номер и срок на годност до 04.2022 година не отразил контролна линия срещу АМР – Амфетамин. Изложено е, че пробата е показана на водача и е издаден талон за медицинско изследване. Приложен е и издадения медицински талон, в който е посочено, че е показан положителен резултат АМР – амфетамин. Съставени са на същата дата протокол за оглед на местопроизшествие, както и протоколи за разпит на свидетели. Видно от приложената съдебна химико токсикологична експертиза от извършените изследвания на представените проби кръв и урина от Д. Т. СТ. не е установено присъствие на наркотични вещества. С постановление от 23.06.2021 година наказателното производство, водено за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, е прекратено, тъй като деянието не е извършено.

Като доказателства по делото са приложени заповед за задържане на лице от 09.03.2021 година, издадена от мл. инспектор при РУ МВР – град *** за задържане за срок от 24 часа на Д. Т. СТ.. Видно от заповедта тя е съставена в 12, 30 часа на 09.03.2021 година, а съгласно приложена разписка ищецът е освободен в 15,20 часа на същата дата.

Фактите, описани в мотивите на заповедта са изложените по – горе за управление на моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество, което към него момент е констатирано с дрегер. Съставен е протокол за личен обиск, както и е съставена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, съставена от началник група при ОД МВР РУ ***, с която при описаните по – горе факти и на основание чл.22 от ЗАНН е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗД вП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Изложено е в заповедта, че подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14 – дневен срок от уведомяването.

По повод наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника настоящият състав приема следното:

Ищецът е материално правно легитимиран да предяви иска за присъждане на обезщетение за вреди за които твърди, че са претърпени от обвинение в извършване на престъпление, тъй като ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено. Налице е пряка причинно следствена връзка между неимуществени вреди, претърпени от това и образуваното досъдебно производство, тъй като ищецът е бил единствено възможният обвиняем за това деяние. В съдебната практика се приема, че ако досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление и ако той е бил единственото лице, което може да извърши конкретното престъпление, в случай, че обвинението бъде повдигнато по – късно, той търпи вреди от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуване на наказателното производство за конкретното престъпно деяние. В този смисъл са мотивите на Решение № 425 от 01.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 4 г., IV г.о.

По отношение на вредите от наложената принудителна административна мярка – отнемане на свидетелство за управление ответникът Прокуратурата на Република България не е материално правно легитимиран да отговоря. Законосъобразността на тези действие се преценява по реда на административното производство, в което ответник по жалбата следва да бъде ОД на МВР.

Разпечатката съдържа 20 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3cb6b942-6c21-4f32-9ae5-b826ec3eb9ef