Решение № 364 от 25.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Красимира Медарова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20248002200415 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане от осъдения В. Г. А. чрез упълномощения защитник адв. Т. за възобновяване на ЧНД № 616/23 г. по описа на Софийски окръжен съд и за отмяна на постановеното по делото решение № 37/01.04.2024 г., потвърдено с Решение № 135/22.04.2024 г. по ВЧНД № 525/2024 г. на Софийски апелативен съд и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав, като се посочи стадия от който да започне новото съдебно производство.

В искането за възобновяване се излагат съображения за неговата допустимост по аргумент за това, че постановеното по делото решение е от категорията съдебни актове по чл. 419, ал.1 от НПК, към които го причислява и практиката на ВКС. В насока неговата основателност се излагат доводи за необсъждане от страна на въззивния съд, (който е потвърдил определението на първата инстанция) на правната квалификация на деянието по чл. 253 от НК, с което не са изпълнени указанията на ВКС, дадени в отменителното касационно решение при първото разглеждане на делото, което се оценява като липса на мотиви и препятства проверката на правилността на въззивния съдебен акт. Допуснатото съществено процесуално нарушение, липса на мотиви, което според защитата е от категорията на абсолютните процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, пр.1, вр. ал.1, т.2 от НПК налага да се възобнови наказателното дело като се отменят решенията на окръжния и апелативен съд, с които е признат и приет за изпълнение съдебния акт на издаващата държава спрямо осъдения А. и делото да се върне за ново разглеждане от 1 съответният стадий на производството, по преценка на ВКС.

Пред настоящата касационна инстанция осъденият А. и упълномощеният защитник адв. Т. поддържат искането за възобновяване на делото по подробно изложените в същото аргументи за неговата допустимост и основателност.

Защитникът на осъдения А. поставя акцент върху неизпълнението на задължителните указания на ВКС от страна на въззивната инстанция за обсъждане на разликите във фактическите състави на престъпленията по чл. 253 и чл. 215 от НК, като сочи, че по същество в потвърдителното й решение са изложени съображения само за практическите последици от прилагането на отделните материалноправни разпоредби от НК, без да се изложат надлежни мотиви за приложимият материален закон, по който следва да се квалифицира деянието. Искането за връщане на делото за ново разглеждане се мотивира с характера на допуснатото процесуално нарушение, което е от категорията на абсолютните, като алтернативно защитата се позовава на правомощията на ВКС по чл. 425, т.4 от НПК за изменение на решението в полза на осъденото лице с касационният съдебен акт.

Осъденият А. в последната си дума пред ВКС моли да се върне делото за ново разглеждане, алтернативно – да се намали приетото за изпълнение наказание. Заявява, че през 2011 г. е бил уведомен от прокуратурата на РБ, че процесният автомобил му е бил откраднат и му е бил издаден протокол, че същият му се връща в качеството на добросъвестен купувач.

Пред ВКС представителят на ВП намира искането, което е подадено при условията на чл.

422, ал.1, т.5 от НПК за неоснователно. Счита, че искането на осъдения и неговата защита за излагане от въззивния съд на подробни съображения относно принципните разлики между престъпните състави по чл. 253 и чл. 215 от НК ( което е самоцелно, с оглед липсата на промяна в правното положение на осъдения и в двете хипотези) не може да се оцени като процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е довело и до нарушение на материалния закон. Намира изложените от апелативния съд мотиви в насока правната квалификация на деянието по чл. 253, ал.4, вр. ал.2 от НК за достатъчно пълни и ясни, както и за изцяло съобразени с изложените съставомерни факти в удостоверението по чл.3 от Закона и решението на чуждия съд. Сочи, че във въззивното решение се съдържат съображенията на съда, по които е достигал до крайния си извод по въпроса за правната квалификация на деянието, което позволява да се проследи процеса по формиране на волята му за постановяване на решението, поради което намира, че решението на САС следва да се остави в сила и да не се уважава искането за възобновяване.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение след като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните от съдебно заседание и в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е направено от процесуално легитимирана страна, осъдено лице срещу решение, постановено по реда на чл. 12 Закона за признаване изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода(ЗПИИСАННЛСМВЛС), което спада към 2 категорията актове по чл. 419, ал.1 от НПК по аргумент от законовите му последици, с които се решават въпроси по признаване и изпълнение на присъда на чужд съд, които се решават със съдебните актове по чл. 457, ал.2 от НПК, които подлежат на проверка по реда на гл. 33 от НПК. Искането е подадено в 6-месечния срок по чл. 421, ал.3 от НПК от влизане в сила на решението по чл. 12 от Закона ( решението на окръжния съд е влязло в сила на 22.04.2024 г., потвърдено е с решение на САС от същата дата, което не подлежи на обжалване, а искането за възобновяване е изпратено във ВКС чрез ОС – София, където е постъпило на 25.04.2024 г. ).

Разгледано по същество искането е неоснователно.

Настоящото касационно производство е второ по ред след като с решение на ВКС, 3-то НО № 396/01.11.2023 г. по н.д. №671/23 г. е отменено по реда на възобновяването решение №12/27.01.2023 г. по ЧНД № 774/2022 г. на Софийски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

С отмененото решение на окръжния съд в производство по реда на чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е признато и прието за изпълнение от компетентен орган на Република България Решение № 120/18 г. на Тричленен апелативен съд тежки престъпления в Тракия, Република Гърция(РГ) от 19.04.2018 г., в сила от 07.08.2021 г., с което българският гражданин В. Г. А. е осъден на общо наказание лишаване от свобода за срок от 8 (осем) години ( по 365 дни = 2920 дни) за извършени на територията на издаващата държава престъпления „изпиране на имущество, придобито от престъпление“ и „ползване на неистински официални документи“ , съгласно чл. 1,5, пар.1,14,18, 26, пар.1а, 27,45,47,84, пар. 2а, 94, пар.1,216, пар.1,2, 372 от НК на РГ и чл. 1,2, пар.2, сл. Б и В, 3 слу. К, 4, 45, пар.1а, 5,48 З.3691/2008 при първоначален строг режим на изтърпяване, като при изпълнение на наказанието е приспадната изтърпяната част от това наказание и предварителното му задържане в издаващата държава.

След отменителното решение на ВКС пред ОС – София е било образувано ЧНД № 616/23 г., по което е постановено Решение № 37/01.04.2024 г. по описа на същия съд, 8-ми наказателен състав, с което Решението на Тричленен апелативен съд тежки престъпления в Тракия, Република Гърция(РГ) е признато и прието за изпълнение в РБ, с което българският гражданин В. Г. А. е осъден на общо наказание лишаване от свобода за срок от 8 (осем) години (по 365 дни = 2920 дни) за извършени от него престъпления по наказателното законодателство на Република Гърция - „изпиране на имущество придобито от престъпление“ и „ползване на неистински официални документи“ (подробно описани в решението на СОС), съответно за престъплението „изпиране на имущество, придобито от престъпление“ наказание от 7 ( седем ) години лишаване от свобода, съответстващо на престъпление по чл. 253, ал.4, вр. ал.2 от НК на РБ и за престъплението „ползване на неистински официални документи“ наказание от 2 ( две) години лишаване от свобода, съответстващо на престъпление по чл.316, вр. чл. 308, ал.2 от НК на РБ. С решението на СОС общото наказание от осем години лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване, като при изпълнение на наказанието е 3 приспадната изтърпяната част от това наказание и предварителното му задържане в издаващата държава.

С решение № 135/22.04.2024 г. на Софийски апелативен съд (САС), НО, 3-ти състав решението на СОС е било потвърдено изцяло.

На първо място следва да се уточни предмета на искането за възобновяване, който се отнася само до престъплението „изпиране на пари“, което е прието за съответно на престъплението „изпиране на имущество, придобито от престъпление“ по законодателството на издаващата държава и не касае документното престъпление по чл. 316 от НК, поради което и предмет на проверка от ВКС в настоящото производство за възобновяване е само частта от решението на апелативния съд, която се отнася до първото престъпление, което е включено в определеното с решението на издаващата държава общо наказание, / което е увеличено с една година/ прието за изпълнение от българската държава.

В искането за възобновяване се съдържа оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви към решението на апелативния съд в частта относно извода на съда за приложимата правна квалификация на престъплението „ изпиране на пари“ по смисъла на българският наказателен закон, квалифицирано по чл. 253, ал.4, вр. ал.2 от НК на РБ, което е прието за съответстващо на първото престъпление от решението на издаващата държава, а именно „изпиране на имущество, придобито от престъпление“. С оглед допуснатото процесуално нарушение се поддържа и нарушение на материалния закон при определянето на правната квалификация на деянието.

За целите на преценката на основателността на релевираното основание за възобновяване , което препраща към касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК следва на първо място да се изясни вида и характера на производството в рамките на което е постановено решението, предмет на искането за възобновяване.

Решението на САС е постановено в производство по чл. 12, ал.10 от ЗПИИСАННЛСМВЛС по обжалване на решението на окръжния съд за признаване и приемане за изпълнение на решението на издаващата държава по отношение на българския гражданин В. Г. А. и за приспособяване на наложеното му наказание. Решението на окръжния съд е постановено в производство по чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, който закон съгл. пар. 2 от ДР въвежда изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ, L 327/27 от 5 декември 2008 г.), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамкови решения 2002/584/ПВР, 2005/214/ПВР, 2006/783/ПВР, 2008/909/ПВР и 2008/947/ПВР, с което се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения, постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес.( РР 2008/909/ПВР).

Съгласно цитираното Рамково решение в отношенията между държавите членки, въвели 4 изискванията на РР 2008/909/ПВР се прилага този закон, вместо Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 21 март 1983 г. на Съвета на Европа и Допълнителния протокол към нея от 18 декември 1997 г.

За разлика от международноправните актове, които заменя въведеното със ЗПИИСАННЛСМВЛС РР 2008/909/ПВР се основава основно на принципа на взаимно признаване, който означава, че по принцип компетентният орган на изпълняващата държава признава решението, което му е предадено, и незабавно предприема необходимите действия за изпълнение на наказанието, ( чл. 8, пар.1 от РР 2008/909/ПВР) като условието за двойна наказуемост представлява изключение от принципа за признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието.