Решение № 2765 от 13.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2765 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100515212 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20203684 от 27.10.2021г., постановено по гр.дело №8867/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, е осъдено М. на О.,М.,И С. да заплати на Р. К. А., с ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 83694.53 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 19.02.2015г. до 03.10.2026г., ведно със законната лихва, считано от първо число на всеки следващ месец до окончателното изплащане. С решението е осъдено М. на О.,М.,И С. да заплати на адв.М. А. З. на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. сумата от 2200 лв., представляваща разноски за предоставена безплатна адвокатска помощ в производството. С решението е осъдено М. на О.,М.,И С. да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3797.78 лв., представляваща държавна такса и разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - М. на ОБРАЗОВАНИЕТО и НАУКАТА, чрез процесуален представител държавен експерт – юрист М. Х., с която се обжалва изцяло решение №20203684 от 27.10.2021г., постановено по гр.дело №8867/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, като са инвокирани доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че СРС не е анализирал правилно събраните 1 доказателства и е обосновал погрешен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е удължил периода, за който е определено помесечно обезщетение като крайната дата е до 03.10.2026г., която не е настъпила, поради което не би могло да се определи претендирано обезщетение за бъдещ период. Оспорват се констатациите на вещото лице, изготвило основното и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, като се твърди, че експертът е използвал неотносими за конкретния спор документи – изчисленията относно размера на трудовото възнаграждение, което би получавала ищцата, ако е заемала сходна длъжност с тази, която е заемала към момента на трудовата злополука, за периода от 19.02.2015г. до 03.10.2026г., са направени въз основа на Колективни трудови договори /КТД/ за системата на народната просвета и за системата на предучилищното и училищното образование, които са приложими само за непедагогически персонал, който членува в синдикална организация в системата на предучилищното и училищното образование, като в конкретния случай по делото няма данни ищцата да е била синдикален член от състава на непедагогически персонал. В тази връзка се твърди, че съдът не следва да кредитира направените от вещото лице изчисления досежно размера на трудовото възнаграждение, което би получавала ищцата, ако е заемала сходна длъжност с тази, която е заемала към момента на трудовата злополука, за периода от 19.02.2015г. до 03.10.2026г.. Оспорват се още като прекомерно завишени направените изчисления от експерта-счетоводител. На следващо място се твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при изготвяне на доклада по делото, като не е указал на ответника за установяване на кои факти носи доказателствена тежест като по този начин го е затруднил при упражняване на правото му на защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от претърпяната от ищцата трудова злополука на 01.08.1989г. като неоснователен и недоказан. Претендира направени разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - Р. К. А., чрез адв. М. З., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ответника.

Излагат се доводи, че първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение е анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон като е приел, че са се осъществили фактите, включени във фактическия състав на претендираното вземането. Твърди се още, че правилно СРС е определил размер на обезщетението за причинените на ищцата имуществени вреди като е присъдил сбора на помесечно претендираната разлика между трудово възнаграждение, което би реализирала, ако понастоящем е работоспособна, и получаваната от нея пенсия за инвалидност. Моли съда да постанови съдебен акт, с 2 който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното първоинстанционно решение. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от Р. К. А. срещу М. на О.,М.,И С. /с ново наименование М. на ОБРАЗОВАНИЕТО и НАУКАТА/ иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от датата на подаване на исковата молба (19.02.2015г.) до 03.10.2026г. (дата на която ищцата навършва 63 години), като относно размер на предявения иск е допуснато увеличение на основание чл.214, ал.1 от ГПК в частта относно претендираните помесечни обезщетения за причинените имуществени вреди, съгласно молба, представена в съдебно заседание на 01.10.2020г., както следва:

1.1. 450 (четиристотин и петдесет) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 19.02.2015г. до 31.12.2017г., заедно със законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на изплащането му.

1.2. 510 (петстотин и десет) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., заедно със законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на изплащането му.

1.3. 620 (шестстотин и двадесет) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., заедно със законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на изплащането му.

1.4. 693.78 (шестстотин деветдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., заедно със законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на изплащането му.

1.5. 700.80 (седемстотин лева и осемдесет стотинки) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.01.2021г. до 30.11.2021г., заедно със законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на изплащането му.

1.6. 707.81 (седемстотин и седем лева и осемдесет и една стотинки) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.12.2021г. до 30.11.2023г., заедно със законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на изплащането му.

1.7. 714.83 (седемстотин и четиринадесет лева и осемдесет и три стотинки) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.12.2023г. до 30.11.2024г., заедно със законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на изплащането му.

1.8. 721.84 (седемстотин двадесет и един лева и осемдесет и четири стотинки) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.12.2024г. до 30.11.2025г., заедно 3 със законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на изплащането му.

1.9. 728.86 (седемстотин двадесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за периода от 01.12.2025г. до 30.09.2026г., заедно със законната лихва върху всяко от помесечните обезщетения от падежа до датата на изплащането му и

1.10. 70.53 (седемдесет лева и петдесет и три стотинки) лв. на основание чл.200, ал.1 от КТ за м.10.2026г., заедно със законната лихва върху него от падежа до датата на изплащането му.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба, съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, първостепенният съд е анализирал събраните по делото доказателства, правилно е приложил материалния закон като е приел, че са се осъществили фактите, включени във фактическия състав на претендираните вземания, поради което е прието, че е налице основание да бъде ангажирана имуществената отговорност на работодателя да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, съставляващи разлика между трудовото възнаграждение, което би получила, ако е заемала сходна длъжност с тази, която е заемала към момента на 4 трудовата злополука, и пенсията за инвалидност, която получава, за целия исков период. В мотивите на обжалваното решение е прието, че за периода от 19.02.2015г.

(дата на подаване на исковата молба) до 03.10.2018г. (крайна дата, за която с влязло в сила решение от 10.05.1993г., постановено по гр.дело №1906/1991г. по описа на СГС, Г.О., І-А състав, е определено помесечно обезщетение за имуществени вреди ) са настъпили основания за изменение на определения размер на помесечното обезщетение, а за периода от 04.10.2018г. до 03.10.2026г. (дата на която ищцата навършва 63 години), е основателна претенцията на ищцата доколкото крайният срок, до който може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното увреждане на трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия е до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за осигурителен стаж възраст /съгласно дадени разяснения в т.6 от ППВС №4 от 30.10.1975г. по гр.д. №5/1975г., които намират приложение и при действието на КТ/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд в частта, в която е прието, че са налице основанията в закона за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по реда на чл.200, ал.1 от КТ за исковия период и на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към тях, като намира, че не следва отново да преповтаря изводите на СРС в обжалваното решение, които са правилни и законосъобразни. От друга страна въззивният съд счита, че начина, по който с обжалваното решение е присъдено на ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди от претърпяната от нея трудова злополука на 01.08.1989г., към която дата е работила на длъжност “магазинер“ в Обединено детско заведение “Снежанка“ в гр.Усогорск, Коми, АССР, а именно като е присъден общ, глобален размер на дължимото от работодателя обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 83694.53 лв. за целия исков период от 19.02.2015г. до 03.10.2026г., е неправилен поради допуснато нарушение на императивни материалноправни норми на КТ. Настоящият състав счита, че само за периода от 19.02.2015г. (дата на подаване на исковата молба) до 03.10.2018г. следва да се определи в общ размер дължимото на ищцата обезщетение по реда на чл.200, ал.1 от КТ. За останалата част от исковия период претендираното от ищцата обезщетение следва да се присъди помесечно до настъпване на законна причина за неговото изменение или прекратяване.