Решение № 104 от 14.07.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. В., 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

В.Р.Г. при участието на секретаря Н.И.Н. като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно гражданско дело № 20251300500102 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Център за настаняване от семеен тип за деца – 2 (ЦНСДТД-2), ********** против Решение № 715/30.11.2024 г. по гр.д № 486/2024 г по описа на РС- В.. С нея се обжалва решението в частта, в която е признато за незаконно уволнението на М. Д. и е отменена заповед № 29/19.02.2024 г. на екипен ръководител на ЦНСДТД-2 – Ново село. Посочва се, че решението е незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е възприел фактическата обстановка, като неправилно е анализирал събраните по делото доказателства.

Твърди се, че работодателят е провел дисциплинарно производство, като са снети обяснения от работника и са събрани други доказателства, които подкрепят основания за налагане на уволнението.

Моли да се отмени решението на Районен съд – В. в частта му, с която уволнението на ищцата е признато за незаконно и е отмена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволенене“ № 29 от 19.02.2024г., а в останалата част делото да бъде потвърдено.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника М. Г. Д., която е депозирала отговор и насрещна въззивна жалба, входени с жалба с вх. № 14490/06.12.2024 г.

В депозирания документ се посочва, че решението следва да бъде потвърдено в частта, в която е признато уволнението за незаконно и е отменена заповедта за уволнение.

Обжалва се решението на Районен съд – В. , в частта в която съдът е отхвърлил иск за обезщетение за времето, през което жалбоподателката е останала без работа. Посочва се, че решението в тази част е неправилно и немотивирано, като районния съд не е обсъдил процесуалното поведение на ответника и назначената по делото експертиза, както и че не са обсъдени събраните в хода доказателства. Моли да се постанови решение, с което да бъде уважен сик в размер на 3510 лева, предявен по реда на чл. 344, ал.1 т.3 от КТ.

Моли да се присъдят разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът Център за настаняване от семеен тип за деца – 2 (ЦНСДТД-2), с. Ново село се представлява от процесуалния им представител адв. С.. Моли да се уважи депозираната жалба и да се отхвърли жалбата на другата страна. Твърди, че е заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение“ е издадена, след като е проведено дисциплинарно производство, като са събрани доказателства за това. Посочва, че се касае за нарушение на етичния кодекс, който другата страна в спора е нарушила. Моли да се присъдят разноски.

В открито съдебно заседание въззиемата страна М. Г. Д. се явява лично и се представлява от процесуалния и представител адвокат И.. Моли да се уважи депозираната жалба и да се отхвърли жалбата на другата страна.

Посочва, че нито едно от доказателствата в прокурорската преписка не може да се ползва като годно доказателство в настоящия процес. Като по делото липсват доказателства за извършените нарушения на правилата, за които на доверителката му е наложено дисциплинарно наказание. Посочва, че решението на районен съд следва да се отмени в частта, в която е бил отхърлен искът за обезщетение за оставане без работа, като твърди, че доверителката му е останала без работа, но е намерила начин да се прехранва без да е била свързана с трудова ангажираност. Моли да му се присъдят 2 разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд.

Окръжен съд - В., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, първоинстанционното решение е допустимо. като счита че

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

3

Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес доказателства.

Правилно Районен съд – В. е приел, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което, М. Д. е изпълнявала длъжността :

„сътрудник социална дейност“ при ЦНСДТД-2.

Правилно Районен съд – В. е приел, че В заповедта за уволнение, за причини за налагане на дисциплинарното наказание са посочени, въз основа на получен сигнал за евентуално осъществени сексуални контакти между дете настанено в ЦНСТД-2 с. Ново село и възпитателя Д..

Правилно съдът е игнорирал останалите представени доказателства, като е счел, че същите не са необходими към правния спор, поради което не ги е обсъдил.

Окръжен съд – В. изцяло се солидаризира с извода на първоинстанционния съд по отношение на незаконосъобразността на издадената заповед за уволнение.

В исковото производство по предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, когато трудовият договор е прекратен поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение", в тежест на работодателя е да проведе пълно доказване на предпоставките за законосъобразно осъществяване на дисциплинарната отговорност – както провеждането на дисциплинарното производство, така и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание. Съгласно разясненията, дадени в трайно установената практика на ВКС (решение № 335 от 7.06.2024 г. по гр. д. № 4502/2023 г., IV г. о., решение № 665/1.11.10 г. по гр. д. № 242/2009 г., ІV г. о.; решение № 459/27.01.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г., ІV г. о.; решение № 503/05.01.2012 г. по гр. д. № 77/2011 г., ІV г. о.; решение № 135/8.06.2021 г. по гр. д. № 3135/2020 г., ІV г. о., определение № 2064 от 24.04.2025 г. по гр. д. № 4298/2024 г., IV г. о. и др.), при предявяване на иск с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да прекрати 4 съществуващото между страните трудово правоотношение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание, който индивидуализира предмета на спора. Съдът е обвързан от обстоятелствата посочени в исковата молба и не може да основе решението си на факти, които не са въведени от ищеца.

Такъв е и настоящият случай. Районен съд – В. е бил сезиран с искова молба от М. Д. против издадената и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволение“. В депозираната искова молба е посочено, че работодателят се е позовал на факти, които не е събрал пряко, а се е позовал на такива, произлизащи от приложената прокурорска преписка. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, доводите изложени от защитата на Център за настаняване от семеен тип за деца – 2 (ЦНСДТД-2), с. Ново село за неоснователни.

Районен съд – В. е направил един пълен, пространствен и аргументиран анализ, с който Окръжен съд – В. изцяло се съгласява и не намира нужно да го преповтаря.

По отношение на депозираната въззивна жалба, от страна на М. Д., с която се иска да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл.

225, ал. 1 от КТ в размер на 3510 лева, Окръжен съд – В. намира същата съшо за неоснователна.

Правилно Районен съд – В. е достигнал до извода, че предявеният иск за обезщетение за оставане без работата, поради незаконно уволенение се явява недоказан. Правилно контролираният съд се е позовал на закона и съдебната практика и е приложил в своето решение- Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК,на ВКС.

Съгласно дадените разяснения от Върховния съд, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.

По делото липсват такива представени доказателства, поради което доводите на защитата се явяват неоснователни и първоистанционното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, разноските остават за страните, така, както са 5 направени. Жалбоподателите нямат право на неоснователност на подадените от тях въззивни жалби. разноски, поради

Воден от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 715/30.11.2024 г. по гр.д № 486/2024 г по описа на РС- В..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6