Решение № 260046 от 12.09.2022, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.Б.С., 12.09.2022 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Ивайло Йорданов при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д. № 249/2020год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Г.П.Г. ЕГН **********

*** чрез адв.Ц.А. *** с адрес за призоваване и съобщения гр.Ч.Б., обл.Плевен, ул.“Екзарх Йосиф“ № 8 против П.В.П. ЕГН ********** *** и „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.Н.М. ***, с която се иска съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че П.В.П. ЕГН ********** *** не е собственик по давност на процесният недвижим имот от 97.024 дка в землището на с.П., обл.В., като на основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът да отмени констативен нотариален акт № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/14.08.2013г. на Г.Х.- Нотариус с peг. № 407 на НК, с Район на действие PC – Б.С. за собственост на недвижим имот, придобит по давност. Претендират се и направените разноските.

Исковата молба е била оставяна без движение и ищеца впоследствие и изправил нейната нередовност, като препис от изправената искова молба (уточняваща молба и поправка на исковата молба) е връчен надлежно на ответника „Е.“ ЕООД.

С исковата молба се представят

Удостоверение за наследници изх. № 211, издадено на 24.04.2017г. от кметство – с.П., общ. Б.С., обл.В.; Удостоверение за наследници изх. № 1, издадено на 02.01.2018г. от кметство – с.П., общ. Б.С., обл.В.; Решение № 12900 от 13.02.1995г. на Поземлена комисия – Б.С.; Скица № 706/25.11.1994г.; Скица № К06563/22.12.2017г., издадена на 22.12.2017г. от Общинска служба по земеделие – Б.С.; Писмо от Ч.К.“Любомир“ – с.П.; Уведомление изх. № 100/20.03.1995г. за заявление вх. № 12225/29.02.1992г. на Поземлена комисия – Б.С.; Протокол № П0004 за въвод във владение, издаден на 04.04.1995г. от Поземлена комисия – Б.С.; Удостоверение № 21, издадено на 05.04.1945г. от Дирекция за земята и държавните имоти, Отделение за кадастър, Районна служба по кадастъра – София; Договор за наем на земеделска земя от 04.10.2012г.; Присъда от 26.10.2015г., постановена по НОХД № 576/2014г. на РС – Б.С.; нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/14.08.2013г. на Г.Х.- Нотариус с peг. № 407 на НК с Район на действие PC – Б.С.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том IV, рег.№ 4161, дело № 730/16.08.2013г. на Г.Х.- нотариус с peг. № 407, с Район на действие PC – Б.С.;

Справка за имот за периода от 09.09.2013г. до 09.09.2013г., издадена от Служба по вписванията Б.С.; Писмо изх. № 41 от 02.03.1993г. на Общинска поземлена комисия – Б.С.; Писмо № 1005 от 02.11.1992г. на Централен държавен архив и Уведомление изх. № 240 от 13.05.1996г. на Поземлена комисия – Б.С..

В срока по чл.131 от ГПК се установи, че ответника П.В.П. ЕГН ********** *** е починал. Съдът е изискал служебно справка от ЕСГРАОН от която се установи, че П.В.П. ЕГН ********** е починал на 01.02.2014г., акт за смърт № 0003/02.02.2014г. съставен в с.П.. Предвид това с определение от 31.12.2020г., П.В.П. ЕГН ********** е заличен като ответник по делото и производството по делото е прекратено в частта, с която са предявени искове срещу ответника П.В.П. ЕГН **********, починал на 01.02.2014г. поради настъпилата му смърт преди депозиране исковата молба в съда, като процесуално недопустимо.

В срока по чл.131 от ГПК ответника „Е.“

ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, чрез пълномощника си адв.

А.П. със съдебен адрес ***, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан, като навежда и доводи за недопустимост. Прави и възражение за изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС с оглед на обстоятелството, че е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е бил собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Поддържа, че е придобил процесния имот на основание договор за покупко-продажба на процесния имот, обективиран с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том IV, рег.№ 4161, нот.д. № 730/16.08.2013г. на Г.Х.- нотариус с peг. № 407, с Район на действие PC – Б.С.. Поддържа се също, че ответника добросъвестно и непрекъснато е владял имота в продължение на повече от 5 години, като никой не е оспорвал собствеността му върху имота. Иска се от съда да постанови решение, с което да остави без уважение (отхвърли) така предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се направените разноски.

По делото са събрани писмени доказателства.

Приложено е НОХД № 576/2014г. по описа на РС-Б.С..

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С исковата молба ищеца твърди, че е наследник на П.С.К.б.ж. на с.П., обл.В. починал на

28.10.1956г. и по силата на реституционния закон(ЗСПЗЗ) въз основа на решение № 12900/13.02.1995 год. на ПК гр. Б.С., ведно с приложените към него скица и протокол за въвод във владение същият е съсобственик по наследство на зем.земя с площ 97.026 дка, трета категория, имот № 062007, в м.

„Кюлафарка“ в землището на с.П., обл.В.. Твърди се също, че от възстановяването на земята през 1995г. до 2013г. същата е отдавана под аренда на различни арендатори и са получавали рента за нея. Последният договор за аренда бил сключен с Е.А.Х.от гр.Б.С.. В началото на 2013г. арендатора уведомил ищеца, че за процесната зем.земя има друг арендатор. При направена справка в Служба по вписванията при РС-Б.С. се установило, че за процесният поземлен имот има съставен констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/2013г. на Г.Х.- Нотариус с peг. № 407 на НК, с Район на действие PC – Б.С., в който като собственик на имота е посочен П.В.П.. В последствие възоснова на този нотариален акт е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, т.IV, рег.№ 4161, н.д.№ 730/16.08.2013г. на Г.Х.- Нотариус с peг. № 407 на НК, с

Район на действие PC-Б.С., с който П.В.П. е продал на „Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.Н.М., процесната нива от 97.026 дка за сумата 40 265.00 лв., която продавача получил по банков път в момента на съставянето на този нотариален акт.

Ищеца навежда доводи, че веднага сигнализирал РП-Б.С., като било образувано ДП и внесен обвинителен акт в РС-Б.С., въз основа на който било образувано НОХД № 576/2014г. по описа на РС-Б.С..

По него свидетелите, които са били свидетели и пред Нотариуса по обстоятелствената проверка, са осъдени с влязла в сила присъда на 12.02.2016г. за лъжесвидетелстване.

В исковата молба ищеца твърди, че П.В.П. никога не е владял, нито е бил държател на процесната зем.земя по какъвто и да е повод.

По отношение на вторият ответник - „Е.“

ЕООД, ищеца твърди в исковата молба, че той е придобил земята от несобственик и продажбата не е породила вещно-правно прехвърлително действие.

Освен това никой от наследниците на П.С.К.не са упълномощавали каквито и да са трети лица да извършват разпоредителни сделки със земята, нито ответниците са от кръга на неговите наследници.

Предвид гореизложеното за ищеца се е породил правен интерес от търсената съдебна защита.

Ответникът П. В. П. е заличен по делото поради смъртта му с определението по чл.140 от ГПК, като производството по делото в частта относно предявените срещу него искове е прекратено. Определението е влязло в сила като необжалвано.

Ответникът „Е.” ЕООД в писмен отговор оспорва иска като недоказан по основание и размер на изложените в него съображения, включително и в частта за претендираните разноски.

От приложено НОХД № 576/2014г. по описа на РС-Б.С. е видно, че с Присъда № 36/26.10.2015г., влязла в сила на 12.02.2016г. съдът е признал подсъдимия Ц.К.Ц.,

К. Г. К. и Й. Г. Й.в за виновни, в това, че на 16.08.2013год. в гр.Б.С., обл.В. пред надлежен орган на властта - Нотариус Г.Х.с район на действие Районен съд Б.С., като свидетели, устно и съзнателно са потвърдили неистина, а именно: че П. В. П., бивш жител ***, е владял добросъвестно поземлен имот № 062007, представляващ нива с площ 97.026 дка, находяща се в землището на с.П., обл.В.-престъпление по чл.290, ал.1 от НК, като са им наложени съответни наказания по НК.

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Предмет на настоящото разглеждане е отрицателен установителен иск, допустимостта на който предполага наличието на правен интерес от търсената с иска защита.

Доколкото избраната от ищеца форма на защита на спорното право е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, е достатъчно той да обоснове единствено и само правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на иска.

В този смисъл искът е допустим.

В конкретния случай правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от обстоятелството, че правото му на собственост се отрича.

При предявения отрицателен установителен иск за собственост в доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно доказване правото си на собственост, като е необходимо да изчерпи всички правопораждащи това му право факти.

Разгледан по същество, съдът намира, че искът е недоказан по основание.

Безспорно е установено, че ищеца Г.П.Г. е един от наследниците на П.С.К.б.ж. на с.П., обл.В. починал на 28.10.1956г., съгласно представено у-ние изх.№ 211/24.04.2017г. и изх.№ 1/02.01.2018г. издадено от Кметство – с.П. и всеки един от наследниците при откриване на наследството по силата на наследяването е придобил наследствени права, включително и от правото на собственост върху процесният имот.

С решение № 12900/13.02.1995 год. на ПК гр. Б.С. е възстановила на наследниците на П.С.К.с план за земеразделяне по чл.27 от ППЗСПЗЗ по преписка вх.№ 12225/29.02.1992г.(л.11 от делото) земеделска земя с площ 97.026 дка, трета категория, имот № 062007, в м. „Кюлафарка“ в землището на с.П., обл.В.. Към решението е приложена скица на имота и протокол за въвод във владение.

Решението на ПК, с което е възстановена собствеността върху имота, има конститутивно действие, което се отнася както до обекта-възстановената зем.земя, така и до субектите на правото на собственост.

Разпоредбата на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ визира, че влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл.10, ал.7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници.

Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението. В § 23 от

ПЗР ЗИД (Д.В.бр.68/1999г.) е посочено, че разпоредбите на чл.14, ал.1, т.1, изречение четвърто и на чл.17, ал.1, изречение шесто се прилагат и за влезлите в сила решения на поземлените комисии, придружени със скици, въз основа на които до влизането в сила на този закон не са издадени нотариални актове.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищеца Г.П.Г. е доказал, че е наследник на П.С.К.б.ж. на с.П., обл.В. починал на 28.10.1956г. и че на неговите наследници е било възстановено правото на собственост върху горецитираният поземлен имот с решение № 12900/13.02.1995 год. на ПК-Б.С.. В качеството си на негов наследник и въз основа на издаденото решение на ПК за възстановяване правото на собственост върху процесният имот придружено със скица имащо силата на констативен нотариален акт е станал съсобственик на този имот.

С констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 188, т.IV, рег.№ 4156, н.д.№ 725/2013г. на Г.Х.- Нотариус с peг. № 407 на НК, с Район на действие PC –