Решение № 195 от 05.06.2025, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Несебър, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря М.ета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20232150101378 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл. 64 от ЗС и чл.109 от ЗС.

Предявени са от: 1) И. И. И. с ЕГН **********, постоянен адрес: град Р., улица П.**, вход 2, етаж 2, 2) А. В. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град С., община С., улица Л.*, 3) А. Г. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: град С., община С., булевард Ц.Ш. № 10, вход А, етаж 4, ап.10, 4) В. А. В. с ЕГН **********, постоянен адрес: град П., ул.П. **,ет.** № 49, етаж 10, ап.19, 5) Ц. И. Ц. с ЕГН **********, постоянен адрес: град К., ***, вход Б, етаж 4, ап.10, 6) Т. Г. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град С.З., улица Арх.

Х.Д., вход Б, етаж 3, ап.43, 7) А. В. Г., роден на **********г., гражданин на Руската Федерация, 8) Н. П. К., родена на **********г., гражданин на Руската Федерация, 9) В. О.

О., роден на **********г., гражданин на Руската Федерация, 10) М. С. Ж., родена на **********г., гражданин на Руската Федерация, 11) Т. А. Р., родена на 03.08.1967г., гражданин на Руската Федерация, 12) Е. В. Т., роден на **********г., 13) Е. В. А., родена на **********г., гражданин на Руската Федерация, 14) Л. С. Б., родена на **********г., гражданин на Руската Федерация, 15) В. Я. Б., роден на **********г., гражданин на Руската Федерация, 16) Н. О., роден на **********г., гражданин на Федерална Република Германия, 17) Юрия О., родена на **********г., гражданин на Федерална Република Германия, 18) В.

В. С., родена на **********г., гражданин на Руската Федерация. Твърдят, че всеки от тях притежава самостоятелни обекти в Сграда с идентификатор 61056.*** ***.1, построена в Поземлен имот 61056.*** ***, с адрес: село Р., ул.К.. Сградата е в режим на Етажна собственост като отношенията между собствениците на самостоятелни обекти в сградата, с 1 жилищно предназначение, както и на паркоместа, във връзка с управлението и поддръжката на общите части, се уреждат от ЗУЕС. Твърдят, че първите двама ответници – М. Р. М. с ЕГН **********, с адрес: дело Р. ул.Ч.№**, етаж 1, ап.1, и В. Т. В. с ЕГН **********, с адрес: град Ш., ***, са собственици на поземления имот, в който е изградена сградата, и който поземлен имот е с площ от 2368 кв.м., като М. Р. М. притежава 2268 кв.м., а В. Т. В. е собственик на 100 кв.м. В незастроената част на поземления имот са разположени обекти – зелени площи, място за отдих и басейн – чието предназначение е за общо ползване от собствениците на обектите в сградата. Достъпът на собствениците на самостоятелни обекти в сградата се осъществява чрез два входа откъм улиците, с които граничи поземления имот. Самата сграда пък има три входа. Ищците твърдят, че първите двама ответници – М. Р. М. и В. Т. В., както и третия ответник Т. Т. М., която е майка на М.

Р. М., в продължение на години пречат на ищците да ползват пълноценно комплекса, т.е. освен собствените си апартаменти, така и поземления имот. Ищците не са допускани от тях в двора на комплекса. Два от входовете на сградата, които водят към вътрешността на комплекса, единият от които се явява евакуационен съгласно одобрения проект, постоянно са заключени, а ключовете за вратите на входовете се държат от М. Р. М. и Т. Т. М.. По този начин част от собствениците са принудени да заобикалят сградата за да влязат в нея, съответно до жилищата си, през основния вход. Наред с това от единия от двата входа в поземления имот до този основен вход на сградата е поставено метално ограждение, което не позволява на ищците да ползват поземления имот. През втория вход за поземления имот не може да се преминава. Освен, че с тези свои действия ответниците не позволяват на ищците да ползват поземления имот и изградения в него басейн и зелените площи, те не им позволяват да ползват и прилежащата площ към сградата, което налага ищците да искат да се определи обема на тази прилежаща площ по реда на чл.64 от ЗС. Считат, че след като на терена е изградена вертикална планировка на сградата – етажната собственост, включваща озеленяване, алеи и зона за отдих с басейн, всичко това следвало да се счита за прилежаща площ към сградата и подлежи на ползване от етажните собственици. Относно басейна, ищците считат, че като елемент на допълващо застрояване, той не представлява самостоятелен обект на собственост. Въпреки, че не са допускани от ответниците да ползват басейна обаче, ищците са принудени да заплащат водата, с която този басейн се пълни, за да може той да се ползва по предназначение през летния сезон. Ищците стигат до извода, че ответниците незаконосъобразно им пречат и не ги допускат до басейна и зелените площи около него. Правят искания: 1) да бъде опредЕ. необходимата прилежаща площ на сграда с идентификатор 61056.*** ***.1, построена в поземлен имот с идентификатор 61056.*** ***, с адрес: село Р., ул.К., площ на поземления имот 2368 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), включително и достъп до всичките три входа на сградата, както и находящите се в поземления имот зелени площи и басейн, с отразяване на прилежащата площ към сградата в поземления имот в изготвена от вещото лице скица, която да бъде обявена и приложена като неразделна част към съдебното решение, и 2) ответниците да бъдат осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на 2 собственост и правото на ползване върху поземления имот с идентификатор 61056.*** *** и находящия се в него басейн, като: осигурят на ищците свободен достъп до поземления имот, до находящия се в него басейн и до ограждащите го площи, както и до съществуващите зелени площи; да премахнат металната ограда, поставена в прохода между югозападния ъгъл на североизточното крило на сградата с идентификатор 61056.*** ***.1 и оградата по северозападната граница на парцела, преграждаща достъпа до поземления имот и до басейна от основния вход/изход към жилищната сграда, който се намира в северозападната фасада на североизточното крило на сградата; да не пречат и да не препятстват достъпа до сградата и апартаментите в нея през входа на сградата, който се намира в югозападната вътрешна фасада на североизточното крило на сградата (вътрешния ъгъл на Г-образната форма на сградата), и входа, който се намира в северозападната вътрешна фасада на югоизточното крило на сградата, както и да предоставят на ищците ключовете и електронни чипове за достъп. Претендират разноски.

В отговора на исковата молба ответникът М. Р. М. твърди, че е собственик на 1858,31 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор 61056.*** ***, целият с площ от 2368 кв.м., и се легитимира като собственик с влязло в законна сила на 05.03.2021г.

Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.01.2021г. по изп. дело № 20208000400377 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№ 800 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Бургас, вписано в Службата по вписванията – Несебър с вх. рег. № 2239/27.04.2021г., Акт 92, том 7. Придобил е собствеността и върху други 409,69 кв.м. от същия поземлен имот по силата на нотариален акт, вписан в Службата по вписванията – Несебър с вх. рег.№ 16075/30.11.2022г., Акт ***, том 52, дело № 103/2022г. Така общо притежаваната от него площ от имота възлиза на 2268 кв.м. Подчертава се, че М. Р. М. не притежава самостоятелни обекти в разположената в поземления имот сграда с идентификатор 61056.*** ***, както и че незастроената площ на имота възлиза на 1478 кв.м.

Отрича в поземления имот да са разположени обекти, предназначени за общо ползване от собствениците в сградата, доколкото никой от ищците не притежава идеални части от поземления имот. Потвърждава, че сградата има три основни входа, че основният от тях е откъм улица К., другият е евакуационен, до който ищците имат достъп и не са ограничавани да преминават през него, а третият е от подземния паркинг, до който ищците също имат достъп, противно на твърденията им за обратното. М. Р. М. твърди, че не притежава ключове от входовете на сградата. Твърди също, че поставеното метално ограждение е преместваемо и има достъп за преминаване между него и външната ограда, като то е поставено за да се предотвратява възникването на евентуални инциденти. М. Р. М. оспорва твърдението на ищците, че е изпращал съобщения по вайбър или, че е поставял съобщения на входа на сградата, както и че не е допускал ищците в двора – той никога не е създавал пречки на ищците да преминават през имота. Отбелязва, че дворното място няма статут на обща част, а то заедно със жилищната сграда, която не е за курортни нужди, не образуват жилищен комплекс от затворен тип, не е налице контролиран достъп. Изразява позиция, че ползването от ищците, а и от останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, на басейна може да става само въз основа на договорни отношения. Басейнът е собственост на 3 собствениците на поземления имот на основание чл.92 от ЗС, а собствениците на обекти в сградата имат право да ползват земята съобразно предназначението на постройката и на основание чл.64 от ЗС. Оспорва твърдението на ищците и че те заплащат за вода, предназначена за басейна, тъй като той не е свързан към централния водомер на сградата, а се водоснабдява чрез самостоятелен източник – кладенец. Счита иска по чл.64 от ЗС за неоснователен с довода, че ищците имат свободен достъп до самостоятелните си обекти и до външните стени на сградата. Исковете по чл.109 от ЗС също счита за неоснователни. В тази връзка отбелязва, че за него не съществува задължение да поддържа басейна в техническа изправност. Моли за отхвърляне на исковете.

Отговор на исковата молба е подаден и от ответника Т. Т. М., като в него са съдържат възражения и оспорвания по иска по чл.109 от ЗС, който тя счита за неоснователен. Отбелязва, че в исковата молба не се сочи период, през който са извършени твърдените неправомерни действия, което е било необходимо предвид, че през изминали периоди собствеността върху поземления имот е принадлежала на други, различни лица, като освен това Т. М. не притежава собственост от поземления имот. Също излага обстоятелства за статута на разположената в процесния поземлен имот сграда и за входовете в нея, като твърди, че за сградата е учредена Етажна собственост и управителят разполага с ключове за вратите на входовете, в която връзка се отрича Т. М. и М. М. да са заключвали входове на сградата и че разполагат с ключове. Останалите възражения и оспорвания се припокриват с тези, изложени от ответника М. М. в отговора му на исковата молба. Моли за отхвърляне на предявения срещу нея иск по чл.109 от ЗС. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платените от ищците адвокатски възнаграждения.

Ответникът В. Т. В. не е подал отговор на исковата молба.

Ищците се представляват в съдебно заседание от процесуален представител, който поддържа исковата молба, като уточнява, че не са правени твърдения ответникът В. В. да възпрепятства достъпа на ищците, а той е ответник по иска по чл.64 от ЗС като съсобственик на поземления имот. В представените писмени бележки развива съображения за предмета и правната същност на иска по чл.64 от ЗС, цитирайки решения на ВКС. Намира за доказано по делото, че изградените върху терена елементи и съоръжения от дворната инфраструктура в комплекса са принадлежност към сградата и се включват в правото на суперфициарните собственици за ползване на поземления имот по чл.64 от ЗС и правото им да ползват тези елементи от дворната инфраструктура, които счита, че са принадлежност към главната вещ – сградата в режим на Етажна собственост по смисъла на чл.97 и чл.98 от ЗС. В тази връзка се позовава на Решение № 175 от 18.12.2019г. по гр.д.№ 4660/2018г. на ВКС, I г.о. Доколкото озеленяването, алеите и басейна нямат самостоятелно предназначение, тези елементи принадлежат на Етажната собственост, като за тях не се прилага принципа на приращението, залегнал в чл.92 от ЗС. Затова цялата незастроена площ от поземления имот от 1478 кв.м., включваща елементите на инфраструктурата – алеи, зелени площи и открит басейн (за възрастни и деца), следва да се приеме като „прилежаща площ“. Наред с това прилежащата площ не се определя по преценка на собственика на земята, а съобразно 4 разпоредбите на Наредба № 7 от 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, поради което и предложеният вариант за определяне на тази прилежаща площ според експертните заключения на вещите лица, в които се изключва басейна като прилежаща площ, не следва на намира приложение, тъй като тези експертизи не почиват на действителните факти, включително не следва да бъде приемано за доказано, че басейнът е поддържан и е функционирал само с вода от сондажния кладенец.