Решение № 46 от 08.02.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Търговище, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20223530101225 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.87,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК, обективно съединен с осъдителни искове с пр. осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.

Ищецът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49, ******, представлявано от С. Н. и И. Г.управители, действащи чрез юрисконсулт Р. И., твърди в исковата си молба(и в уточнителните молби), че по силата на Договор за потребителски кредит № 3031836479 от 22.03.2017г., сключен с ответницата В. Ц. С. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.

********, ищецът предоставил на ответницата паричен заем в размер на 1 500лв. за срок от 24 месеца, с размер на месечна вноска от 92,73лв., ГПР 49,89%, ГЛП 41,17%, при лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита в размер на 2 225,52лв. Ищецът твърди още, че кредитополучателката е подписала и Споразумение за допълнителни услуги към договора за кредит, по което за закупения пакет допълнителни услуги ответницата следвало да заплати сумата от 1 800,72лв., разсрочена на вноски от по 75,03лв. месечно, при което общото задължение по договора възлиза на 4 026,24лв. и общ размер на погасителната вноска 167,76лв. Излага, че длъжницата е изплатила суми в размер общо на 3 040,83лв., като срокът на кредита е изтекъл на 26.04.2019г. и са останали непогасени суми в размер общо на 1675,39лв., от които 769,72лв. главница, договорна лихва в размер на 126,81лв., 675,27лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и и обезщетение за забава в размер на 103,59лв. за периода от 26.04.2019г. до 28.07.2022г.-датата предхождаща депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.Излага се още, че за вземанията си ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като съдът е постановил Заповед за изпълнение 1 по чл. 410 от ГПК № 470/01.08.2022г. по ч.гр.д. №990/2022г. по описа на РС Търговище, с която е уважено искането на кредитора само относно дължимата главница в размер на 769,72лв., ведно със законната лихва от 29.07.2022г., а в останалата част заявлението е отхвърлено, като неоснователно. С оглед на изложеното и доколкото издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е оспорена от длъжника, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящи установителен иск за съществуване на вземането за главница, както и осъдителни искове за останалите вземания за договорна лихва, възнаграждение за пакета допълнителни услуги и обезщетение за забава.Излагат се подробни съображения за това, че договорът отговаря на императивните изисквания на закона, кредитополучателката се е възползвала от услугите в допълнителния пакет, като е сключен анекс към договора, с който е променена падежната дата на задълженията и тези услуги могат да бъдат използвани ако кредитопочателят е пожелал да закупи пакета , а възнаграждението за този пакет не е цена на услугите, а е дължимо за възможността длъжникът да поиска промяна на договора и счита, че тези услуги не са пряко свързани с договора и закупуването на пакета не е условие за сключване на договора, а зависи от волята на длъжника, поради което ищецът счита, че споразумението за посочените допълнителни услуги не е част от договора да кредит.С оглед на изложените съображения ищецът моли съда да уважи предявените установителен и осъдителни искове изцяло, претендира законната лихва и разноските в заповедното и в настоящото производство.В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Постъпили са молби от процесуални му представител, в които се оспорват възраженията на ответницата, като се излагат подробни съображения, вкл. че всички параметри на договора относно ГЛП и ГПР са уговорени в съответствие със закона и не противоречат на добрите нрави, а размерът им е обоснован с поетия риск при отпускане на кредита, позовава се и на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД., поради което моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответницата, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.И. И.-ТАК, предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни. Излага се, че договорът нарушава изискванията по чл. 143,т.3 от ЗЗП, чл. 19,ал.4 от ЗПК и чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД, като се излага, че договорът е бланкетен и ответницата не е могла да разбере какво всъщност подписва, излага се, че пакетът допълнителни услуги в размер, надхвърлящ размера на самия отпуснат кредит заобикаля закона и нарушава императивните изисквания по чл.

19,ал.4 от ЗПК, нарушава и добрите нрави, сключен е при предварително определени общи условия,поради което счита договора за кредит, като съдържащ неравноправни клаузи за недействителен изцяло, поради което смоли съда да отхвърли предявените установителен и осъдителни искове изцяло. В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От Договор за потребителски кредит № 3031836479 от 22.03.2017г., се установява, че 2 ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 1 500лв. със срок на кредита 24 месеца и с размер на месечна вноска от 92,73лв., ГПР 49,89%, ГЛП 41,17%, при лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита в размер на 2 225,52лв. От Споразумение за допълнителни услуги към договора за кредит, се установява, че ответницата е закупила и пакет допълнителни услуги, по който дължи възнаграждение от 1 800,72лв., разсрочено на вноски от по 75,03лв. месечно, при което общото задължение по договора възлиза на 4 026,24лв. и общ размер на погасителната вноска 167,76лв.; приложен е и погасителния план към договора. От Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано от ответницата, се установява задължение на кредитора да предостави на длъжника по искане на последната и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в следното : 1.

Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Посочено е още, че кредитора предоставя правото на длъжника да се възползва от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгл. уговореното в ОУ, срещу задължението на длъжника да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето, респ. възможността за предоставяне на тези услуги в размер на 1 800,72лв.От съдържанието на ОУ към договора, в частта, касаеща посочените допълнителни услуги, за същите са установени различни условия с оглед срока на договора, както и на необходимите документи и доказателства, при предоставянето на които от длъжника, последният може да поиска от кредитора съответната услуга, като при одобрение на заявлението от страна на кредитора, страните подписват споразумение. От Анекс №1/07.07.2017г., подписан от страните се установява, че по искане на ответницата е променена падежната дата на погасителните вноски, приложен е и новият погасителен план.Представени са както искането за отпускане на кредита, така и единния европейски формуляр, преддоговорна информация, както и ОУ към договора за кредит.Ищецът признава и обстоятелството, че по договора ответницата е извършила плащания в общ размер от 3 040,83лв. От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно се установява, че ответницата е пратила по договора сума в общ размер от 3040,83лв., от които са извършвани погасявания по различни пера, като останалата неизплатена част от задължението е в размер на 188,37лв., от които главница 769,72лв., договорна лихва в размер на 126,81лв. за периода от 26.08.2018г. до 26.04.2019г., възнаграждение по пакета допълнителни услуги в размер на 675,27лв. , а законната лихва за забава е в размер на 228,57лв. за периода от 26.04.2019г. до 28.07.2022г./датата на заявлението по чл. 410 от ГПК/.Вещото лице е установила още, че сумата по кредита е усвоена на 22.03.2017г., като с част от нея са погасени две други задължения и 200лв. са преведени по сметка на ответницата.От приложеното по делото ч.гр.д.№ 990/2022г. по описа на РСТ се установява, че съдът е постановил заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 470/01.08.2022г., с която е уважено искането на кредитора само относно дължимата главница в размер на 769,72лв., 3 ведно със законната лихва от 29.07.2022г., а в останалата част заявлението е отхвърлено, като неоснователно и разпореждането на съда е потвърдено с определение №

242/22.08.2022г. по в.ч.гр.д.№ 203/2022г. по описа на ОС Търговище.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:Предявен е установителен иск за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 990/2022г. по описа на РСТ, както и осъдителни искове за вземания за договорна лихва възнаграждение за допълнителни услуги и обезщетение за забава, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 3031836479 от 22.03.2017г., сключен между страните. Доколкото правоотношението между страните касае потребителски заем, то същото попада под правната регламентация на ЗПК, като в разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, а съобразно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл.

10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Съгласно практиката на ВКС в решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д.

№ 2022/2009 г., I-во ГО, ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност, каквото в случая е въведено от процесуалния представител на ответницата, то в тази връзка, съдът приема, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради следното: Съгл. посочената разпоредба, договорът за кредит включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност-49,89%. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. На следващо място не става ясно при ГПР от 49,89% какво друго е включено него извън фиксирания годишен лихвен процент от 41,17%, нито дали в него е включен като разход и размерът на възнаграждението за допълнителни услуги, оскъпяващо кредита с повече от 100%, поради което не може да се прецени дали така посочения ГПР е 4 вярно изчислен и дали не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК.Съдът приема още, че т.нар. „Споразумение за допълнителни услуги“ е част от договора за кредит, но е обособено като отделно съглашение между страните, за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Видно от съдържанието му, изброените услуги представляват всъщност права, които кредитополучателят има по закон, а и доколкото са свързани пряко с договора за кредит, дължимите суми за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР, а в случая дори не става ясно и каква част от сумата в общ размер на 1 800,72лв. се дължи за всяка от услугите.