Решение № 502 от 31.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. София, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20221110205656 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Р. Й. срещу наказателно постановление /НП/ № 22-4332-003593/18.03.22г., издадено от началник сектор към О”ПП”СДВР, с което на В. Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 / сто/ лева на основание чл. 183 ал.5 т.2 ЗДвП за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП.

Наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно, като жалбоподателят не е съгласен с фактическите констатации в акта и в НП.

Иска от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление, претендира разноски.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните 1 и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.02.2021г. около 14:17 часа в гр. София, жалбоподателят В. Й. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „А“ модел „К“ с рег.

№. Движел се по бул. „Княз Ал. Дондуков“ с посока на движение от бул.

„Княгиня Мария Луиза“ към ул. „Г. С. Раковски“. На кръстовището с ул.

„Бачо Киро“ имало пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка „М8 1“ тип „Зебра“ и с пътен знак „Д 17“ . По нея пресичал пешеходец от ляво на дясно по посоката на движение на пешеходеца. В. Й. бил сам в автомобила.

По това време на посоченото място изпълнявали служебните си задължения свидетелите С. и С.. Те видели как водачът на превозното средство преминава през пешеходната пътека. Свидетелите спрели за проверка водачът на превозното средство, установили самоличността му и св. С. съставил на Й.

АУАН. В него описал фактическите си констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл.119 ал.1 от ЗДвП.

Актът бил връчен на водача.

На място бил и св. Василев, който изчаквал жалбоподателя Й., тъй като следвало да посетят нотариална кантора.

На 18.03.2022г. при идентична словесна обосновка и правна квалификация на нарушението било издадено процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.119 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв..

Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи АУАН е издаден от компетентно лице.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св.С. и Й., св. Василев, както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, справка-извлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на министъра на вътрешните работи.

Показанията на свидетелите са единни и хронологично последователни.

От изведеното от тях се установяват обстоятелствата свързани с време, място на консатиране на нарушението, както и обстоятелствата описващи деянието 2 като нарушение- изрично свидетелите посочват на мястото където е извършена проверката да е имало маркировка за наличие на пешеходна пътека. В подкрепа на тези данни, посочени от тях е съставения АУАН, който по своята правна природа е писмено даказателство досежно посочените обстоятелства. Въведените в него констатации подлежат на доказване с всички законоустановени способи за това. Съдът кредитира и показанията на св. Василев, но следва да се отчете, че в показанията не се съдържа подробна описателност на фактологията. Свидетелят ясно сочи в един етап от развитие на събитийната подреденост да е напуснал мястото и да се отправил към нотариална кантора.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално лигитимирано лице, подадена е срещу административн акт, подлежащ на съдебен контрол пред настоящата съдебна инстанция в сответния за това срок, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. В административнонаказателното производство срещу жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление и да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Безспорно бе установено, че жалбоподателят е нарушил чл. 119 ал.1 ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозна средство е длъжен да пропусне преминаващия пешеходец по пешеходната пътека. В процесната хипотеза е несъмнено установено В. Й. да е управлявал ППС, като е преминал през пешеходната пътека, без да пропусне намиращия се на нея пешеходец.

Деянието е извършено виновно, като в съзнанието на жалбоподателя е имало представи относно факта да управлява превозно средство и преминава през обозначена с пътен знак и маркировка пешеходна пътека, както и представи относно преминаващия през пешеходната пътека пешеходец. При наличието на тези представи е допуснал осъществяването на нарушението като не е пропуснал пресичащия пешеходец.

За така извършеното административно нарушение административно3 наказващия оржган е наложил глоба в размер на 100 лв., което е в параметрите очертани от закона и не следва да бъде редуцирано.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Процесната хипотеза не разкрива нарушение, посягащо в по-ниска степен върху закриляните общестевни отношения, спрямо други нарушения от този вид, същевременно жалбоподателят е извършвал и други нарушения на ЗДвП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

НП № 22-4332-003593/18.03.22г., издадено от началник сектор към О”ПП”-СДВР, с което на В. Р. Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 / сто/ лева на основание чл. 183 ал.5 т.2 ЗДвП за нарушение на чл. 119 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4