Решение № 15 от 12.02.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. В., 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Т. И.

Членове:

В. Д. С.

В. Р. Г. като разгледа докладваното от В. Д. С. Въззивно гражданско дело № 20231300500274 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Подадена е молба вх.№3317/27.11.2023г. /по регистратурата на ОС-В./ от Й. С. А., чрез адв.Р. К. – особен представител, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК ответника по въззивната жалба по в. гр. дело №274/20223г. по описа на ОС-В. по повод постановеното по делото Решение №142/27.10.2023 г., в частта за разноските с която ответника Й. С. А. е осъден на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. Р. К. Ангелов от АК-В. сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Молителят сочи, че с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, то разноските на назначеният му особен представител следва да са определени съобразно чл.47, ал.6 ГПК според която особеният представител се назначава на разноски на ищеца.

Излага, че извода на въззивния съд за заплащане от негова страна на възнаграждението на назначеният му особен представител за въззивното производство е неправилен.

Счита, че съдът е допуснал смесване на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, обусловена от изхода на делото, със задължението за заплащане на възнаграждение на назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, изрично регламентирано като задължение на ищеца.

Излага, че на особения представител се дължи авансово възнаграждение от ищеца за всяка инстанция, без същото да е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за 1 заплащането му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен представител.

Посочва, че в случая въззивника /ищеца/ е освободен от заплащане на разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, то възнаграждението на назначеният му особен представител следва да се заплати от бюджета на съда, а не от него, като ответник.

Въззивникът А. В. А.а, чрез назначеният и особен представител адв.Н. В. не е взела становище по молбата.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Постановеното по делото на 27.10.2023 г. решение е необжалваемо и съгласно чл.

248, ал. 1 ГПК срокът за искане изменението му в частта за разноските е едномесечен от постановяването му. Молбата е подадена своевременно на 27.11.2023г., поради което съдът я счита за допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна, като съображенията за това са следните:

В хода на първоинстанционното производство по гр. д. №236/2021 г. с разпореждане от 21.06.2022 г. съдът е приел, че ответника Й. С. А. е призован по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, като в срока за получаване на книжата не се е явил и е указал на ищцата да внесе 600лв. за особен представител на ответника. Ищцата е отправила искане да бъде освободена от заплащане на депозит за особен представител на ответника. С определение от 05.07.2022г.

ВРС е освободил ищцата от внасяне на такси и разноски по произвоството, като с последващо определение от 08.07.2022г. е разпоредил разноските за особен представител на ответника Й. С. А. да са за сметка на бюджета. С определение от 15.07.2022г. за особен представител на ответника Й. С. А. е назначен адв. Р. К. А.

Видно от доказателствата по делото по подадената въззивна жалба от ищеца А. В.

А.а, чрез назначения особен представител адв. Н. В. срещу първоинстанционното Решение №466 от 30.11.2022 г. по гр. д. №236/2021 г. по описа на РС - Видин е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Й. С. А., чрез назначеният му особен представител адв. Р.

К.. В писмения отговор е мотивирано становище в насока неоснователност сочените от жалбоподателя основания за отмяна на първоинстанционното решение.

С постановеното по делото Решение № 142/27.10.2023 г., постановено по в. гр. дело №274/20223г. по описа на ОС-В. съдът е отхвърлил въззивната жалба на ищцата А. В. А.а , като неоснователна и е потвърдил първоинстанционното Решение №466 от 30.11.2022 г. по гр. д. №236/2021 г. по описа на РС - В. в обжалваната част. Със същото решение ВОС на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата е определил възнаграждение за адвокатски услуги в размер на 500 лева на адв. Р. К. А. като особен представител на ответната по жалбата страна Й. С. А., възложил е заплащането на сумата на представлявания Й. С. А. и го осъдил да я заплати.

2

Определеният от ВОС размер от 500лв.- адвокатското възнаграждение на адв.Р.К.о, като особен представител на ответника, съответства на визираното по чл. 7, ал. 1, т.6 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият състав намира, че с въззивното решение неправилно е възложил заплащането на определеното възнаграждение на особения представител адв.Р.К. на ответната по жалбата страна с оглед изхода на делото и в противоречие с разясненията дадени в т. 6 от тълк. решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно посоченото тълкувателно решение възнаграждението за особения представител винаги е дължимо.

Размерът на дължимото от ищеца възнаграждение за особен представител на ответника следва да се определя от съда с акта за назначаването на особения представител и този размер се съобразява с разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗА, препращаща към Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Постановките на т.6 от тълк. решение по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в хипотеза на чл.83, ал.2 ГПК, когато ищецът е освободен от внасяне на депозит за особен представител. В този случай възнаграждението за назначения особен представител се изплаща от сумите, предвидени от бюджета на съда, а разпределението на разноските върху страните следва да е съобразно общите правила по чл.78 ГПК и изхода на делото.

Поради изложеното молбата е основателна и съдът следва да измени решението в частта за разноските като разпореди възнаграждението за адвокатски услуги на особения представител адв. Р.К. в размер от 500лв. да се изплати от бюджета на ОС-В., като ищцата А. В. А.а следва да бъде осъдена с оглед изхода на делото да заплати по сметка на ОС-В. сумата от 500 лв. разноски за възнаграждение за особен представител на ответника по въззивната жалба.

По изложените съображения, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Решение №142/27.10.2023 г., постановено по в. гр. д. №274/20223г. по описа на ОС-В. в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата определя възнаграждение за адвокатски услуги на особения представител адвокат Р. К. А. в размер на 500 /петстотин/ лева, платими от ответника по делото Й. С. А. с ЕГН с ЕГН ********** и същият е осъден на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Р. К. А. от Адвокатска колегия - В. сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ адвокатско възнаграждение, като вместо това:

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за адв. Р. К. А. от Адвокатска колегия-В. назначен за особен представител на ответника по въззивната жалба и ответник по иска Й. С. А. с ЕГН с ЕГН ********** в размер на сумата 500 лв. за въззивната инстанция. Сумата от 500 3 лева/петстотин лева/ да се заплати на адв. Р. К. А.от Адвокатска колегия-В. от бюджета на ОС-В.

ОСЪЖДА А. В. А.а, ЕГН ********** от гр.В. да заплати по сметка на ОС-В. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за въззивната инстанция за особен представител на ответника по въззивната жалба Й. С. А..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4