Определение № 25277 от 10.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25277 гр. София, 10.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110116580 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Й. Б. срещу ФИРМА.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.

Съдът намира, че следва на основание чл. 195, ал. 1 ГПК служебно да бъде допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на следния въпрос: Вземайки предвид нормативно установената формула в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, вещото лице да посочи действителният размер на годишния процент на разходите по процесния договор за кредит № *********/08.05.2023 г., като при изчисленията вземе предвид и твърдяната от ищцата неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 139,83 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.09.2025 г. от 10:00 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговорите на исковата молба.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.11 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит №*********/08.05.2023 г., сключен между страните по делото.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на кредита в размер на 1

139,83 лева поради противоречие със закона и добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 08.05.2023 г. е сключил с ответното договор за кредит №*********. Страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 500 лева, при дължима лихва в размер на 170,68 лева. В договора било уговорено, че кредитополучателя дължал и сумата в размер на 139,83 лева – такса за разглеждане, с която общо дължимата сума по договора нараствала до сумата в размер на 810,51 лева.

Ищцата намира, че договорът за кредит е нищожен, тъй като липсвало изрично посочване дали лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нямало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита, както и таксата, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди, че договорът нямал погасителен план, който да отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото в него липсвала задължителна информация по ЗПК. в договора за кредит също така имало посочена само абсолютна величина на ГПР, но липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите, не ставало ясно какви точно разходи са включени в ГПР. Ищецът поддържа, че договорът за кредит е изцяло недействителен и доколкото посоченият ГПР не отговарял на действително приложимия по договора. Намира, че еднократната такса от 139,83 лева следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР, тъй като била разход по кредита. Невключването на таксата при изчисляване на ГПР било забуждаваща търговска практика. Сочи, че клаузата за допълнителна услуга от процесния договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като сочи, че същата е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Клаузата, предвиждаща заплащане на такса в размер на 139,83 лева била нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като била налице значителна нееквивалентност на престациите.

Таксата била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. По изложените съображения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с която се оспорват предявените искове. Не оспорват сключването на процесния договор, като излагат съображения относно начина на сключване на договора. Годишният лихвен процент бил изрично посочен, че е фиксиран. Твърди, че таксата за разглежане е такса за допълнителна задължителна услуга, която не е свързана с усвояване или управление на кредита, но същата е включена в годишния процент на разходите по кредита. По изложените съображения моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от съдържанието на договора представлява клауза за такса – допълнителна услуга за разглеждане на кредита, както и че договорът е нищожен на заявените основания- противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 и т. 11 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищеца по евентуалния иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 и предл. 3 ЗЗД е да докаже че част от съдържанието на договора представлява клауза за такса – допълнителна услуга за разглеждане на кредита, както и че клаузата е нищожна на посочените основания.

Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за кредит №*********/08.05.2023 г. между ФИРМА като кредитор и А. Й. Б. като 2 кредитополучате за сумата от 500 лева, със срок на погасяване 24 месеца при ГЛП в размер на 30% и ГПР в размер на 65,60%.

ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на въпроса, формулиран от съда по-горе в настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 лева, платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. М..

Вещото лице да се уведоми за поставената задача след представянето на доказателства за внесен депозит!

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3