Решение № 280 от 06.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. София , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Стоил Георгиев Тойчев (АП-София) като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600500 по описа за 2021 година

Атакувана е присъда от 29.9.2020 г. по н.о.х.д. № 3/2020 г. по описа на ОС Монтана, НО, с която подсъдимата М. Ц. К. e призната за виновна в това, че на 8.12.2018 г. в гр. ***, в къща на ул. „***“ № 3 е направила опит умишлено да умъртви Т. Й. Т., като му нанесла прободно-порезни наранявания посредством пет удара с нож, като два от тях били нанесени в областта на човешкото тяло, където се намират жизнено важни органи – бял дроб и сърце – в областта на горната част на гръдния кош вляво и в областта на гръдния кош вдясно, като макар и довършено, от деянието не са настъпили предвидените в закона последици, поради което и на основание чл. 115, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 58, б. „а“ вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на 5 години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, а на основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал от така определеното наказание времето, през което подсъдимата К. е била задържана под стража, считано от 6.6.2019 г.

С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати разноските по делото, както следва:

1 464.33 лева в полза на бюджетната сметка на ОД на МВР Монтана – разноски от досъдебното производство, в полза на бюджетната сметка на ВСС в републиканския бюджет сумата от 1 800 лева – разноски от съдебното производство, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.

Настоящата въззивна проверка на присъдата на ОС Монтана от 29.9.2020 г. следва да обсъди доводите на защитника на подсъдимата К., залегнали във въззивната жалба. В жалбата се развиват най-общи доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, като след получаване на мотивите защитникът е заявил, че ще предостави допълнителни възражения преди първото заседание на въззивната инстанция.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП изразява становище, че жалбата срещу присъдата на ОС Монтана, с която подсъдимата К. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 115 вр. с чл. 18 НК и е наложено наказание лишаване от 1 свобода в размер на 5 години, е неоснователна. Според прокурора първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е достигнал до правилния извод относно вината на подсъдимата, поради което изцяло се солидаризира с мотивите на присъдата. По отношение на наказанието, представителят на държавното обвинение счита, че размерът е определен при спазване на правилата на закона и при отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Прокурорът отправя искане за потвърждаване на присъдата на ОС Монтана като правилна и законосъобразна.

Упълномощеният защитник на подсъдимата К. адвокат Г. поддържа депозираната срещу присъдата жалба и представеното в съдебно заседание допълнение към нея. Според защитника и отразеното в допълнението към жалбата: присъдата на окръжния съд е неправилна и в противоречие с установените в хода на делото факти и доказателства; не е отчетено от съда, че свидетелката Т. В. и подсъдимата установяват, че К. е била нападната в гръб от пострадалия Т. Т., който силно я дръпнал за косата и я оскубал, както и че точно в този момент подсъдимата е загубила самообладание и е взела в ръцете си ножа от холната маса пред нея. Защитата поддържа: че бурната реакция на подсъдимата има белезите на афект – силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, както с обидни думи, така и с насилие; че К. сама се е отказала от довършване на деянието, тъй като не е имала намерение да убие пострадалия; че повече от един час подсъдимата е наблюдавала Т., като не е съзнавала сериозността на положението и естеството на нанесените наранявания, а когато е осъзнала това се е обадила на приятел на Т. – свидетеля С.; че правото на справедлив процес на подсъдимата е било нарушено на досъдебното производство с отказа на прокуратурата да разпита като свидетел нейната дъщеря Т. В., която е единствен очевидец на деянието; че прокуратурата е изнесла пред съдебния състав твърдения за малтретиране на свидетелката В. от нейната майка – подсъдимата К. и за принудителното настаняване на детето в кризисен център, без да представи доказателства за тези твърдения; че досъдебното производство е водено пристрастно и едностранчиво, като са пренебрегнати оневиняващите доказателства; че прокуратурата е направила искане за изменение на обвинението в края на съдебното следствие, независимо че доказателствата установявали недовършен опит към престъплението, а не довършен, в какъвто смисъл е изменено обвинението. В защитната реч се акцентира върху данните за личността на подсъдимата, които е определят като грижовна майка и претърпяла насилие в миналото си, поради което защитникът отправя искане за преквалифициране на деянието по чл. 118 НК и за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

В правото си на лична защита и в последната си дума подсъдимата заявява, че поддържа казаното от защитника си, съжалява за извършеното, моли за преразглеждане на присъдата и за намаляването й.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Жалбата на защитника на подсъдимата К. е неоснователна.

I. По фактите

1 . Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства – факта на извършване на деянието, авторството, мястото, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено – фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимия обем и пълнота. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което въззивната инстанция ги приема за напълно доказани. Фактическите констатации на ОС Монтана в тази насока са направени след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:

- обясненията на подсъдимата М.К. от съдебното производство – л. 183 – л. 188 от съдебното дело по н.о.х.д. № 3/2020 г. на ОС Монтана;

2

- показанията на свидетелите: К. С. – л. 189 от съдебното следствие и проведената с подсъдимата К. очна ставка; Т. Б. – л. 190 от съдебното следствие; Б. Б. – л. 190 – л. 191 от съдебното следствие; Б. Т. – л. 191 – л. 192 от съдебното следствие; С. Б. – л. 192 – л. 193 от съдебното следствие и приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НК показания от досъдебното производство – л. 259 от том 2 на досъдебното производство; К.

К. – л. 193 – л. 196 от съдебното следствие; Т. С. – – л. 196 – л. 198 от съдебното следствие и приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НК показания от досъдебното производство – л. 261 – л. 262 от том 2 на досъдебното производство; Г. В. – л. 198 – л. 199 от съдебното следствие; Т. П. – л. 199 – л. 203 от съдебното следствие; Т. Т. – л. 203 – л. 208 от съдебното следствие; проведените очни ставки между подсъдимата К. и свидетеля Т. – л.

207 от съдебното следствие и очна ставка между свидетелите Т. П. и Т. Т. – л. 310 от съдебното следствие;

- писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него – л. 18 – л.

24 от том 1 на досъдебното производство; протоколи за вземане на образци за сравнително изследване – л. 175 – 176 и л. 178 от том 1 на досъдебното производство; протокол за доброволно предаване – л. 177 от том 1 на досъдебното производство; протокол за оглед на веществени доказателства – л. 185 – 187 и фотоалбум към него – л. 188 – 198 от том 2 на досъдебното производство; справка характеристика на М. Ц. К. – л. 284 от том 2 на досъдебното производство; епикриза на Т. Т. – л. 165- л. 166 от съдебното дело; справка за съдимост за подсъдимата – л. 20 – 23 и л. 127 – 130 от съдебното дело; справка от РС Монтана по н.о.х.д. № 524/2020 г. – л. 219 от съдебното дело; справка от РП Монтана по ДП № 1528/2019 г. – л. 270 от съдебното дело;

- заключенията, приобщени по реда на чл. 282 НПК, на назначените и изготвени по делото: ДНК експертиза (т. 2, л. 232 – 237 от досъдебното производство); съдебнопсихологическа е психиатрична експертиза – л. 238 – л. 246 от том 2 на досъдебното производство; съдебномедицинската експертиза – л 202 – л. 204 от том 2 на досъдебното производство и допълнителната съдебномедицинска експертиза – л. 211 – л. 212 от том 2 на досъдебното производство; съдебно-психологическата и психиатрична експертиза – л. 286 – л. 297 от съдебното дело.

САС споделя основните елементи от фактическата обстановка, възприета от решаващата инстанция, поради което не намери основания за нейното съществено изменение, а само внесе известни редакционни допълнения и корекции, които не се отразяват съществено на релевантните за случая факти. При изложението на фактите по делото апелативният съд съобрази и доказателствените материали, събрани в хода на въззивното съдебно следствие: заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Ал. М. – л. 24 – 28 от съдебното дело по в.н.о.х.д. № 500/2021 г. на САС, НО, 2.състав.

2. Въз основа на така изброените доказателствени материали, надлежно приобщени от съдебните състави на ОС Монтана и САС, са установени по несъмнен начин следните факти:

Т. Т. живеел в гр. *** на ул. „***“ № 3, като обитавал втория етаж от построената в имота къща. Към декември 2018 г. работел като международен шофьор и работата му налагала чести и продължителни пребивавания в чужбина. Бил разведен, като от брака си имал едно пълнолетно дете – свидетелят Б. Т., който живеел постоянно в гр. ***.

Преди запознанството и съжителството си със свидетеля Т. подсъдимата М.К. живеела в гр. ***. Тя израснала в неблагоприятна семейна среда, което наложило ранното напускане на дома и живот на случайни места – квартири или временни работодатели. Реабилитирана е, в момента срещу нея се водят няколко наказателни производства, но работодателите й я описват като опитен и съвестен работник, добър професионалист, несъздаващ конфликти с колегите си. Има едно дете – свидетелката Т. В. П., което живее с нея след раздялата с 3 бащата.

Четири години преди инкриминираните събития – около 2014 г., М.К. и Т. Т. се събрали да живеят на съпружески начала в дома на свидетеля в гр. ***. Заедно с тях живеела дъщерята на подсъдимата. Детето било записано на училище в ***, а свидетелят Т. полагал грижи за него като за свое дете. Отношенията в семейството били на приливи и отливи – не се развивали съвсем нормално. Т., поради естеството на работата си, отсъствал често от дома. Той не разрешавал на подсъдимата да работи, защото искал тя да се грижи за домакинството и детето. Парите обаче не им стигали, случвало се да им прекъснат електрическото захранване и в такива моменти подсъдимата заминавала за *** и работела временно при стари работодатели, за да набави средства. И двамата употребявали алкохол, но в последните години подсъдимата злоупотребявала с пиенето. Помежду им възниквали чести и бурни скандали, при които си разменяли обиди и реплики на висок тон. Свидетел на семейните скандали било детето на подсъдимата – свидетелката Т. П.. В такива моменти се случвало свидетелят Т. да удря по един „задвратник“ (шамар по врата) на подсъдимата.

Момичето пък ставало жертва на агресия от страна на майка си: по повод проблеми в училище, подсъдимата й нанесла побой, заради който детето било настанено за продължителен период от време в Кризисен център в ***; при друг побой – счупила пръст на момиченцето. К. и Т. няколко пъти се разделяли – подсъдимата с детето се прибирала в ***, но с увещанията на свои приятели и с намерението да изгладят отношенията си, отново се събирали да живеят заедно в дома на Т. в гр.***. По повод лошото пиянство на подсъдимата, Т. настоявал тя да се лекува, споделял за този проблем със сина си – свидетелят Б. Т..