Решение № 1427 от 16.06.2025, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1427 гр. Бургас, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120102250 по описа за 2024 година Производството е висящо по искова молба (уточнена) на Е. Х., роден на *** г., гражданин на Федерална република Германия, притежаващ лична карта № ***, издадена на *******, и Е. Х., родена на ********** г., гражданка на Федерална република Германия, притежаваща лична карта № ***, издадена на *******, и двамата с адрес ************, против ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС ЕООД, ЕИК: 126739914, със седалище: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ 10, вход Б, етаж 2, апартамент 23, представлявано от Д.Р.Г., за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищците СА

СОБСТВЕНИЦИ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, одобрени със Заповед №РД-1860/04.10.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на самостоятелния обект: гр. С., предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 45.90 кв.м, ведно с 3.104% идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта:

***, над обекта: ***, и за ОСЪЖДАНЕ на ответника ДА ПРЕДАДЕ на ищците владението върху имота. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на 1 гореописания самостоятелен обект в сграда (СОС), изградена в степен на завършеност „груб строеж” на 13.12.2019 г., удостоверено с Акт 14 от 13.12.2019 г., с констативен протокол № 70 от 28.09.2022 г., издаден по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 г.), както и с удостоверения за данъчни оценки от 10.02.2022 г. и 28.03.2024 г. Твърди се, че СОС е бил предмет на договор за строителство и предварителен договор за покупко-продажба от 29.08.2019 г., сключен между ищците като купувачи и Свети Йоан Ризорт ЕООД като продавач, обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД с решение по гр. д. № 1598/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, по което исковата молба е била вписана на 22.02.2022 г., а решението е влязло в сила на 03.10.2022 г. и отбелязано в Службата по вписванията – град Бургас на 23.03.2023 г. Твърди се, че с имейл от 22.05.2023 г. ответното дружество оспорило правото на собственост на ищците и ги уведомило, че с решение по гр. д. № 947/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас се легитимира като собственик на процесния СОС, тъй като учреденото право на строеж в полза на Свети Йоан Ризорт ЕООД е било погасено по давност поради неупражняването му в срок – поради незавършване в срок на сградата в степен на завършеност „груб строеж”. С имейл от 02.06.2023 г. ответникът поискал от ищците доплащане на сумата от 37366 евро без ДДС, за да „запазят имота”, или да го продадат при определени от ответника условия, за да им бъде възстановена платената цена за апартамента без ДДС. Ищците отказали предложените две алтернативи и между страните последвали опити за извънсъдебно решаване на спора, които приключили без успех, като с имейл от 15.03.2024 г. ответникът заявил, че ще продаде СОС. Отбелязва се още, че на 06.10.2023 г. ответникът учредил договорна ипотека върху СОС в полза на ПИБ АД. Поддържа се, че решението по гр. д. № 1598/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас легитимира ищците като собственици на процесния СОС със сила на пресъдено нещо и с оглед ефектът на вписванията, като решението по гр. д. № 947/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас не може да им се противопостави, тъй като исковата молба по него е вписана на 29.09.2022 г., решението е постановено на 31.03.2023 г., влязло в сила на 20.04.2023 г. и отбелязано в Службата по вписванията – град Бургас на 27.04.2023 г. Посочва се, че към момента ответното дружество държи процесния СОС без да има основание за това.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, което моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и за присъждане на разноски. Оспорват се твърденията на ищците, че към 13.12.2019 г. СОС е бил изграден в сграда в степен на завършеност „груб строеж”. Отбелязва се, че констативният протокол по чл.

181 ЗУТ, въз основа на който е бил уважен искът на ищците по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е бил признат за неверен с решение по гр. д. № 947/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е било и признато за погасено по давност учреденото от Виктори Проджектс ЕООД в полза на Свети Йоан Ризорт ЕООД с договор от 2014 г. право на строеж за сградата, в която се намира СОС. Сочи 2 се, че решението по гр. д. № 1598/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас е неправилно и недопустимо, тъй като праводателят на ищците не е имал права, които да им прехвърли. Поддържа се, че с погасяването на правото на строеж за суперфициаря то се погасява и за последващите приобретатели, поради което прехвърлянията на непостроени СОС от суперфициаря не обвързват суперфициарния собственик, в чиято полза е погасено правото на строеж.

Отбелязва се, че в случая се касае за погасяване, а не за прехвърляне на права, поради което не са приложими правилата за непротивопоставимост по чл. 114 ЗС.

В отговора на насрещната искова молба, която е отделена за разглеждане в отделно производство, Едуар и Е. Х. поддържат, че на 13.12.2019 г. е реализирано правото на строеж на цялата сграда 2, в която се намира СОС, за което е издаден Акт 14, който не е отменен от съда и се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Считат, че на 13.12.2019 г. правото на строеж на сграда 2 се е трансформирало в право на собственост, поради което „Свети Йоан ризорт“ ЕООД е станало собственик на построената сграда 2 и собственикът на земята не може да се позове на давността, след като правото на строеж вече е реализирано. Посочва се, че на 11.11.2019 г. Разрешение за строеж № 111/05.6.2014 г. е било презаверено със знанието и без противопоставяне от страна на „Виктори проджектс“ ЕООД и то не е имало каквито и да било претенции по отношение на „Свети Йоан ризорт“ ЕООД до началото на 2022 г., поради което от страна на „Виктори проджектс“ ЕООД е направен отказ от изтекла погасителна давност.

В хода на производството ищците навеждат допълнителни възражения за прекъсване на погасителната давност за упражняване на правото на строеж и за отказ от изтекла погасителна давност. Сочат, че на 11.09.2020 г. е проведено ОСЕС на „Свети Йоан ризорт“, на което не били предявени никакви претенции на „Виктори Проджектс“ ЕООД по отношение на правото на строеж на „Свети Йоан ризорт“. Решението на ОСЕС било обжалвано и по гр.д. № 6490/2020 г. на Районен съд – Бургас „Виктори Проджектс“ ЕООД отново нямали каквито и да било претенции относно правото на строеж на „Свети Йоан ризорт“. Сочат още, че от 2021 г. ответникът плаща местен данък на Община Созопол за построената на етап „груб строеж“ сграда 2.

Правната квалификация на предявените от двамата ищци активно субективно съединени осъдителни искове, по които е висящо настоящото производство, е чл. 108 ЗС. За уважаването им ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на следните материални предпоставки: 1. Че са собственици на процесния СОС на посоченото в исковата молба придобивно основание – влязло в сила конститутивно съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на СОС, включително обстоятелствата, че към този момент СОС е възникнал като самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като сградата е била завършена на етап 3

„груб строеж“, както и че праводателят им е бил собственик на СОС; 2. Че към момента на подаване на исковата молба ответникът държи процесния СОС.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба ответникът държи процесния СОС. Спорен между страните е правният въпрос относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 947/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас по отношение на ищците по настоящото дело, който е обуславящ за отговора на спорните между страните фактически въпроси относно завършване на процесната сграда на етап „груб строеж“ и правен въпрос относно погасяването по давност на учреденото право на строеж.

С решение № 481 от 31.03.2023 г. по гр. д. № 947/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД, че учреденото в полза на „СВЕТИ ЙОАН РИЗОРТ“ ЕООД право на строеж на сграда 2 - Блок А, В и С, обективирано в нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот с акт № **** год. на нотариус Б.К. и вписан в АВ, Служба по вписвания - гр. Бургас с вх. peг. № **********., е погасено по давност в полза па „ВИКТОРИ ПРОДЖЕКТС“ ЕООД поради неупражняването му законоустановения срок.

Решението е влязло в сила на 21.04.2023 г. и е било отбелязано на 27.04.2023 г.

Исковата молба е била подадена на 20.06.2022 г. и вписана на 29.09.2022 г.

С решение № 2093 от 03.10.2022 г. по гр. д. № 1598/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас (неприсъствено), поправено с решение № 2260 от 17.10.2022 г., е ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН Договор за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот от 29.08.2019 г., сключен между ответника „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД в качеството му на продавач, „Е-куити“ ЕООД в качеството му на просредник, и ищците Е. Х. и Е.

Х. в качеството им на купувачи, за недвижим имот, представляващ Апартамент № С309 с площ 45,90 кв. м., на ет. 3, вх. С, предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, състоящ се от: дневна с трапезария и кухненски бокс, коридор, спалня, баня, балкон, при граници: север-самостоятелен обект № 308, юг асансьор и самостоятелен обект № С310, запад – коридор и самостоятелен обект С310, изток, ведно със съответните 1,110 % ид. ч. от общите части в сградата и от правото на строеж в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, м-т „Ачмалъци“, одобрен със Заповед № КД-14-02-195/11.02.2013 г. на началника на СГКК, предназначение–урбанизирана, при съседи: имоти с идентификатор ***, ***, ***, ***, *** и

***, на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. Решението е влязло в сила на 03.10.2022 г. и е било отбелязано на 27.04.2023 г. Исковата молба е била подадена на 13.01.2022 г. (първоначално пред Окръжен съд – Бургас и изпратена в тази част по подсъдност на Районен съд – Бургас) и вписана на 22.02.2022 г.

4

Разпоредбите на чл. 226, ал. 1 и ал. 2 ГПК предвиждат, че ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни; приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице или да замести своя праводател със съгласието на двете страни. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. На основание чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК урежда въпроса относно силата на пресъдено нещо при правоприемство, настъпило в хода на процеса, докато разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК касае случаите на правоприемство, настъпило след приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. И двете разпоредби са насочени към постигане на сходни правни последици – обвързване на правоприемника на страната от силата на пресъдено нещо, възникнала в отношенията между праводателя и насрещната страна, с цел избягване на последващ идентичен правен спор между правоприемника и насрещната страна.