Определение № 13015 от 02.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4515/2022
- Вид
- Определение № 13015
- Подписан
- 02.11.2023
- В сила
- 22.11.2023
- Състав
- Здравка Иванова, Яна Борисова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13015 гр. София, 30.10.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Яна Борисова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100504515 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С Решение № 3909 от 14.07.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 4515 по описа на СГС за 2022 г. е потвърдено Решение № 1462/25.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 50306 по описа на СРС за 2021 г., с което е признато за установено на основание чл.439 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на "К.Б.С.Л.Б." ЕООД / с предишно наименование „Райфайзен лизинг България“ ЕООД/ , че Г. С. С. не дължи чрез способите за принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от 3171,54 евро – част от незаплатено задължение по запис на заповед от 30.08.2006 г., ведно със законната лихва върху тази парична сума, както и 124,06 лв. – съдебноделоводни разноски, за които парични суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Решението е потвърдено и по отношение на претенцията на Г. С. за заплащане на основание чл.49 от ЗЗД на сума в размер на 630 лв. – имуществени вреди. С оглед неоснователността на подадената от "К.Б.С.Л.Б." ЕООД / с предишно наименование „Райфайзен лизинг България“ ЕООД/ въззивна жалба, съдът е приел, че право на разноски има въззиваемия-ищец. Приел е, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни, като е намалил поискания размер от 1560 лв. на 996,78 лв., съобразно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Постъпила е молба по чл.248 от ГПК, подадена от Г. С. чрез адв.Д..
Ищецът сочи, че неправилно съдът намалил възнаграждението, тъй като същото не било прекомерно, а било изцяло съобразено с броя на исковете, с минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 2004 г., както и обстоятелството, че адвокатът е лице, регистрирано по ДДС.
Съдът намира, че молбата е допустима, тъй като е подадена от процесуално 1 легитимирана страна, в законоустановения срок.
В предоставения на насрещната страна срок, отговор не е постъпил.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, намира, че молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.2,ал.5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В случая предявените искове са два, като и двата иска са с определен материален интерес – искът с правно основание чл.439 от ГПК е с размер от 6327 лв., поради което минималният размер на адвокатско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 2004 г., възлиза на 932,70 лв. без ДДС /1119,24 лв. с ДДС/, а искът с правно основание чл. 49 ЗЗД – 630 лв., поради което минималният размер, съобразно нормата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1, възлиза на 400 лв. без ДДС /480 лв. с ДДС/. Съгласно § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС от 20 % се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 02.06.2023 г., от който е видно, че страните са уговорили възнаграждение в размер на 1080 лв. с ДДС за защита по предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, както и възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за правна защита по предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. По делото са представени и доказателства за регистрация по ДДС на процесуалния представител, поради което и с оглед уговорените размери на възнаграждения, които не надвишават минималните такива, предвидени в Наредба № 1 от 2004 г., претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат изцяло присъдени на въззиваемия. С решението в полза на страната са присъдени разноски в размер на 996,78 лв., поради което същото следва да бъде изменено, като в полза на Г. С. бъде доприсъдена разликата до пълния претендиран размер от 1560 лв. с ДДС, или сума в размер на 563,22 лв.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 3909 от 14.07.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 4515 по описа на СГС за 2022 г , в частта за разноските, КАТО ОСЪЖДА "К.Б.С.Л.Б." ЕООД / с предишно наименование „Райфайзен лизинг България“ ЕООД/, ЕИК: ******* да заплати на Г. С. С. с ЕГН: ********** на основание чл.78,ал.1 от ГПК адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 563,22 лв. – разликата между вече присъдената с решението сума и претендираната такава.
2
Определението подлежи на обжалване на основание чл.248,ал.3 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3