Определение № 1591 от 26.05.2017, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……./……...05.2017 г. гр.

Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на ……………май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело №112 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от «ПРЕМИУМ» ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Трявна, ул.Панорама 15, представлявано от Валентин Бориславов Йосифов срещу «ЕНЕРГО-ПРО Продажби» АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс –Г отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 25 301.40 лева, представляваща стойността на ел.енергия за клиентски номер **********, абонатен №1601221, за която е издадена фактура №********** от 16.01.2017г. със срок на плащане до 06.02.2017г. и която представлява коригирана сметка за електрическа енергия за периода от 26.04.2016г. до 21.12.2016г. за обект в гр.Трявна, ул.Панорама №15.

С исковата и допълнителната искова молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмени доказателства; искания по чл.190 и по чл.192, ал.1 от ГПК.

С определение №341 от

02.02.2017г. съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл.

127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответното дружество, на основание чл. 367 от ГПК.

Ответникът с писмен и допълнителен писмен отговор изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Възразява по направеното с допълнителната искова молба доказателствено искане по чл.192, ал.1 от ГПК.

По допустимостта на предявения иск и възражения:

Сезиран е местно и родово компетентен съд. Съдът приема, че предявения иск е допустим.

По предварителните въпроси:

Страните по делото са търговци. Доколкото предявения иск е с предмет установителна претенция за недължимост на сума по сключен между страните договор, претенцията следва да се квалифицира като иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

По доказателствата:

Направените в исковата и допълнителната искова молба, както и тези в ОИМ и ДОИМ искания за приемане на представените писмени доказателства са относими и допустими, като по приемането им съдът ще се произнесе в съдебно заседание.

Допустимо и относимо към предмета на спора е искането на ищеца за представяне от ответника на Протокол от БИМ за извършена периодична метрологична проверка на СТЕ и протокол за демонтажа му.

Исканията на ищеца 1. за задължаване на осн.чл.192 от ГПК на трето неучастващо по делото лице – КЕВР да представи препис от административна преписка по приемане на ПИКЕЕ, обн.ДВ, бл.98 от 12.11.2013г.; 2. за служебно изискване на заверен за вярност препис от адм.д.№9462/2014г. по описа на ВАС, както и в условие на евентуалност 3. за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди със заверен препис на делото, съдът счита, че не следва да бъдат уважавани. Доказателствените искания са направени във връзка с въведеното от ищеца искане с решението си съдът на осн.чл.17, ал.2 от ГПК да се произнесе инцидентно по валидността на ПИКЕЕ с твърдение, че същите са незаконосъобразен административен акт. Предвид характера на ПИКЕЕ като подзаконов нормативен административен акт, издаден на основание чл.21, ал.1, т.9 във вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ по силата на законовата делегация и в съответствие с чл.2 от ЗНА, и предвид въведеното в АПК оспорване по съдебен ред на този вид актове като самостоятелно контролно-отменително административно производство, то се явява недопустимо инцидентното произнасяне на гражданския съд по валидността им по пътя на косвения съдебен контрол. На това основание заявените доказателствени искания остават неотносими към предмета на спора.

Исканията на ищеца за 1. задължаване на осн.чл.192 от ГПК на трето неучастващо по делото лице – КЕВР да представи препис от административна преписка по приемане на Решение №ОУ-6 от 21.07.2014г. ; 2. за служебно изискване на заверен за вярност препис от адм.д.№2731/2015г. по описа на Административен съд София-град, както и в условие на евентуалност 3. за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди със заверен препис на делото, съдът счита, че не следва да бъдат уважавани. Доказателствените искания са направени във връзка с възражението на ищеца, че новите ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД не са влезли в сила по отношение на потребителите. Посочените писмени доказателства са общодостъпни поради което изричното им приобщаване по делото не е необходимо.

Исканията на ищеца за 1. задължаване на осн.чл.192 от ГПК на трето неучастващо по делото лице – КЕВР да представи препис от административна преписка по приемане на Решение №ОУ-05 от 21.07.2014г. ; 2. за служебно изискване на заверен за вярност препис от адм.д.№2896/2015г. по описа на Административен съд София-град, както и в условие на евентуалност 3. за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди със заверен препис на делото, съдът счита, че не следва да бъдат уважавани. Доказателствените искания са направени във връзка с възражението на ищеца, че новите ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД не са влезли в сила по отношение на потребителите. Посочените писмени доказателства са общодостъпни поради което изричното им приобщаване по делото не е необходимо.

Предвид предмета на спора допустимо и относимо съдът преценява искането на ответника за назначаване на СЕТЕ, с поставени в ОИМ задачи.

С оглед въведените от ищаца твърдения относно законосъобразността на извършената корекционна процедура е допустимо и основателно искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез провеждане на разпит на двама свидетели, за удостоверяване на фактите, свързани с документиранеи проверката и обстоятелствата при извършването й.

Искането на ответника, с което се настоява по реда на чл.192 от ГПК да се изискат от трето неучастващо в производството лице – „Енерго Про Мрежи“ гр.Варна два документа, а именно : 1. Протокол за първоначален монтаж на процесното средство за търговско измерване (NP73E 3-1-8) с фабр. № 1125091000964892.; 2. Справка от електронния софтуер за фактуриране (КВАЗИ) на „Енерго Про Мрежи" АД, от която да е видно начална дата на която е въведен на коефициент на трансформация - к = 200, следва да се уважи поради относимостта на документите към спора и съвпадане на искането с това на ищеца по отношение на първия документ.

СЪДЪТ счита, че на страните следва да се укаже възможността в 1-седмичен срок от съобщаването на настоящото определение да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК. За постигане на спогодба страните могат да ползват и Центъра по медиация, създаден към съдебен район на ВОС, с адрес гр. Варна, ул.

„Ангел Кънчев" №12, като информация за същия и процедурата, могат да бъдат намерени на сайта на ВОС.

СЪДЪТ счита, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн. чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато ще бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от «ПРЕМИУМ» ЕООД ЕИК

********* със седалище и адрес на управление гр.Трявна, ул.Панорама 15, представлявано от Валентин Бориславов Йосифов срещу «ЕНЕРГО-ПРО Продажби» АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс –Г отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 25 301.40 лева, представляваща стойността на ел.енергия за клиентски номер **********, абонатен №1601221, за която е издадена фактура №********** от 16.01.2017г. със срок на плащане до 06.02.2017г. и която представлява коригирана сметка за електрическа енергия за периода от 26.04.2016г. до 21.12.2016г. за обект в гр.Трявна, ул.Панорама №15.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:

В исковата и допълнителната искова молба ищецът излага, че дружеството е потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ, че имотът, в който е монтиран процесния електромер е част от електропреносната мрежа, както и че с ответника са в договорни отношения за доставка на електрическа енергия при спор относно по кои Общи условия се уреждат отношенията между тях.

Твърди, че при проверка на задълженията в елекронната страница на „Енерго-Про Варна“ ЕООД е установил задължение в размер на 25 301.40 лева за обект с абонатен №1601221 и клиентски номер **********, с адрес на потребление гр.Трявна, ул.Панорама 15, за което му е издадена фактура №********** от 16.01.2017г. със срок на плащане до 06.02.2017г. и която представлява коригирана сметка за ел.енергия. Ищецът оспорва дължимостта на сумата като въвежда твърдения, че основанието, методиката и начина на начисляването на процесната сума е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на констативния протокол счита, че същият е съставен в нарушение на законовите разпоредби и изискванията на чл.47 и чл.48 от ПИКЕЕ, тъй като както абоната, така и негов представител не е присъствал на проверката, а самият КП е съставен от длъжностни лица, които не са оправомощени от съответните държавни органи. Твърди, че потребление на ел.енергия в посочения в КП размер е невъзможно да бъде консумирано в обекта на търговеца; твърди, че съществува възможност предвид вида на СТИ – смарт – същото да бъде манипулирано от служители на „Енерго-Про Мрежи“, които единствени разполагат със съответния софтуер, както и предвид факта, че СТИ се намира в трафопост, собственост „Енерго Про“, който е заключен и достъпът до СТИ се осъществява по строго контролиран режим единствено от служители на ответника и на свързаното с него „Енерго Про Мрежи“ АД, вкл. се охранява от СОТ. Твърди, че начисленото количество ел.енергия не е доставено, а тъй като купувачът дължи заплащане на продажната цена само за рееално доставено стока, каквато е ел.енергията, то и определената чрез корекция сума се явява недължима. Ищецът оспорва възможността на ответното дружество да извършва едностранна корекция на сметката за ел.енергия въз основа на клаузи, съдържащите се в ОУ, поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и като нарушаващи основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД. Като цитира съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, настоява, че чл.25 от ОУДПЕЕМ на „Енерго-Про Продажби“ АД е неравноправна клауза и като такава нищожна. Отделно счита, че ОУ не са влезли в сила по отношение на ищцовото дружество. На следващо място сочи, че резултатите от проверката, извършена при спазване на приетите от КЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ в резултат на изменението на ЗЕ, могат да бъдет основание за начисляване на суми за неточно измерване на ел.енергия, само при доказване от страна на ответното дружество на виновно поведение на клиента, съгл.чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди в резултат на неизпълнение на договорни задължения.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва дължимостта на сумата по корекцията като твърди, че Общите условия на „Енерго Про Мрежи“ и „Енерго Про Продажби“ АД не са влезли в сила по отношение на дружеството поради отмяната им съответно с решение №595 от 17.01.2017г. по адм.дело №2719/2016г. на ВАС и решение №798 от 20.01.2017г. по адм.д.№3068/2016г. на ВАС. Счита, тъй като решенията на КЕВР, с които са одобрени ОУ са индивидуални административни актове, и тяхната отмяна има действие назад във времето, то между страните по договорното отношение са приложими ОУ от 07.11.2007г. Ищецът поддържа твърдението си за незаконосъборазност на ПИКЕЕ като счита, че същите са приети от орган, който няма нормотворчески правомощия, нито такива са му делегирани от законодателя относно уреждането на корекционната процедура. Твърди се, че ПИКЕЕ противоречат на императивната разпоредба на чл.82 от ЗЗД, както и че обективната отговорност представлява изключение, което в договорните отношения между страните следва да бъде въвеждано единствено със закон. Настоява се, че ПИКЕЕ противоречат на европейското законодателство, тъй като е начислена ел.енергия без същата да е реално потребена. Твърди се, че ПИКЕЕ са незаконосъобразен административен акт, с искане за осъществяване на косвен контрол на гражданския съд по реда на чл.17, ал.1 от ГПК. Поддържат се възраженията по отношение на корекционната процедура.

Разпечатката съдържа 37 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3cb11f61-6c4b-45f7-ad9d-893d7570043c