Решение № 57 от 30.01.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. С., 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20221800500933 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК във вр. с чл. 17 от ЗЗДН.

Обжалва се решение № 149 от 04.10.2022 г. по гр. д. № 340/2022 г. на РС – С., с което по молба на Х. Н. Н. по отношение на съпруга К. А. Н. е наложена мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН /същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката/, издадена е заповед за защита от домашно насилие, наложена е на извършителя глоба в размер на 200 лв. и същият е осъден да заплати по сметка на РС държавна такса за производството по делото в размер на 25 лв., а на молителката – разноски за производството по делото /възнаграждение на адвокат/ в размер на 550 лв.

Решението е обжалвано от К. А. Н. изцяло, изложени са подробни доводи за неговата неправилност и необоснованост с искане решението да бъде отменено.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ответницата по нея, молителка в първоинстанционното производство, като жалбата е оспорена, изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на решението с искане да бъде оставено в сила.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде оставено в сила по следните съображения:

От събраните по делото доказателства е установено, че К. А. Н. е извършил домашно насилие по отношение на Х. Н. Н. при обстоятелствата, описани в молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН. По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита дори при липса на други доказателства /както правилно е приел и първоинстанционният съд/. В конкретния случай обаче има и други доказателства, установяващи изложеното в молбата на Х. Н. Н. /както също правилно е приел първоинстанционният съд/ – съдебномедицинско удостоверение № V-128/2022 г. /което не е оспорено от К. А. Н./, установяващо нанесени на Х. Н. Н. увреждания, които според съдебния медик биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че от приобщената по делото преписка № 227000-5450/2022 г. по описа на РП – К., ТО – С., по която сведения били дали С. И. А. А. и А. А. Д. – очевидци на случилото се, се установявала различна от описаната в молбата за защита от домашно насилие фактическа обстановка /а именно такава, описана във въззивната жалба/. По делото такава преписка не е приобщавана, има само данни, че преписка с такъв № е образувана при РП – К., ТО – С. /видно от докладна записка по преписка № УРИ 344000-1386 по описа на РУ – С., находяща се на л. 76 от първоинстанционното дело/, а С. И. А. А. и А. А. Д. са били призовани за разпит като свидетели по делото пред първоинстанционния съд по искане на К. А. Н., но след като са били нередовно призовани и не са се явили в о. с. з., същият се е отказал от разпита им.

В решението на първоинстанционния съд са изложени подробни съображения /съобразно доводите на страните и представените доказателства/, обосноваващи постановяване на решение с резултат налагане на мярка за защита и издаване на заповед за защита срещу настоящия жалбоподател /съответно е неоснователно изложеното в обратния смисъл във въззивната жалба, а именно, че решението е немотивирано/, които съображения настоящият съдебен състав споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Съдът намира следното по исканията на страните за разноски:

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски не следва да се уважава. Искането на ответницата по жалбата за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено. Ответницата по жалбата е направила разноски за настоящото производство съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реално сторени разноски по делото в размер на 500 лв. за възнаграждение на адвокат, съответно тези разноски следва да ѝ се присъдят.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 04.10.2022 г. по гр. д. № 340/2022 г. на РС – С..

ОСЪЖДА К. А. Н. с ЕГН **********, постоянен адрес: с. Г., община Б., област С., ул.

„В.Л.“ № 37 да плати на Х. Н. Н. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. С., бул. „И.И.И.“ № 63а сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение на адвокат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3