Решение № 5202 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5202 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Албена А.а Въззивно гражданско дело № 20221100504023 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20171849 от 13.08.2021 г. СРС, 38 с-в, по гр.д.№ 4141/2017 г. е признал за установено, че „И.О.“ ЕАД дължи на С. А. Г. съгласно споразумение от 27.04.2016 г. сумата от 4 460 лв., като е отхвърлил иска за признаване за установено, че „И.О.“ ЕАД дължи на С. А. Г. по силата на решение на Адвокатски съвет-Пловдив от 09.06.2016 г. за определяне на възнаграждение по чл.36, ал.3 ЗА сумата от 19 057 лв.

С решение № 20003092/12.01.2022 г. СРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на постановеното по делото решение № 20171849 от 13.08.2021 г., както следва: бащиното име на ищеца да се чете: „А.“; ЕГН на ищеца да се чете: **********; ЕИК на ответното дружество да се чете: *******.

С определение № 20017391/28.02.2022 г. СРС е оставил без уважение молбата на ищеца по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта относно разноските.

Срещу решение № 20171849 от 13.08.2021 г. е постъпила въззивна жалба 1 от ищеца С. А. Г. в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за сумата от 19 057 лв.Въззивникът твърди, че в посочената част решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано.Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че претенцията му е неоснователна, посочил е невярна дата на подадената молба до АК-Пловдив и е тълкувал едностранно и ограничено клаузата на т.3 от споразумението от 27.04.2016 г.Твърди, че по делото са представени доказателства за цената на паричното вземане, както и че ищецът в качеството си на пълномощник на длъжника е съдействал за намиране и участие на евентуален купувач още на първата публична продан.Оспорва извода на първонистанционния съд относно характера на производството по чл.36 ЗА, като поддържа становище, че актовете на адвокатурата не подлежат на съдебен контрол и производството по чл.36 ЗА не изисква състезателност и участие на двете страни.Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи иска.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„И.О.“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че молбата до АК-Пловдив за определяне на възнаграждение на основание чл.36, ал.3 ЗА е подадена преди сключване на споразумението.Твърди, че при сключване на споразумението за прекратяване на отношенията между страните по рамковия договор за правна помощ не е било установено задължението на дружеството по изп.д.№ 20/2016 г. към въззивника, защото делото е било висящо, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че страните не са определили срок за съгласие за въпросното възнаграждение.Излага твърдения, че задължението за възнаграждение по договор за поръчка няма определен срок за изпълнение, поради което изискуемостта му настъпва от покана до длъжника, каквато не е представена по делото.Твърди, че производството пред Адвокатския съвет следва да се проведе с участието на адвоката и на клиента и че неправилно АК-Пловдив е приела, че адвокатската услуга е извършена в пълен обем и качество.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от С. А. Г. срещу определение № 20017391/28.02.2022 г. на СРС, 38 с-в, по гр.д.№ 4141/2017 г., постановено по чл.248 ГПК.Жалбоподателят твърди, че определението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Излага 2 оплаквания, че от решението и от обжалваното определение не става ясно какви по вид и конкретен размер са направените разноски, по какви критерии СРС е приел дължимостта на юрисконсултското възнаграждение.Позовава се на разпоредбата на чл.25, ал.1 от НЗПП, съгласно която размерът на юрисконсултското възнаграждение е от 100 лв. до 300 лв.Твърди, че с оглед изхода на спора ищецът дължи разноски на ответника в размер на 243,12 лв., ако се приеме максималния размер на юрисконсултското възнаграждение и 81,04 лв.-ако се приеме минималния такъв, което счита за по-логично с оглед качеството на предоставената защита.Моли съда да отмени обжалваното определение, като определи разноски в полза на ответното дружество в размер на 81,04 лв. или в друг определен от въззивния съд и съобразен със закона размер.

Ответникът по частната жалба-„И.О.“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че оплакванията на жалбоподателя са необосновани, както и че първоинстанционният съд е определил разноските с оглед изхода на спора.Изразява становище, че на ищеца не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като той не е бил представляван от адвокат.Моли съда да остави частната жалба без уважение.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗА и чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.Ищецът- С. А. Г. твърди, че между него в качеството му на адвокат и ответното дружество-„И.О.“ ЕАД е сключен договор за правна помощ с вх.№ 67/21.02.2014 г. с месечно възнаграждение от 650 лв. без ДДС, като в предмета на договора не се включват случаите, по които адвокатът-довереник процесуално представлява дружеството, в които случаи възнагражденията се договарят отделно при съобразяване на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си по договора, но ответникът не е изпълнявал своите, като за последното тримесечие на 2015 г. от общо дължима сума от 1 950 лв. без ДДС /2 340 лв. с ДДС /ищецът е регистриран по ЗДДС от 05.02.2015 г./ ответникът е изплатил само 1 000 лв.За първите четири месеца на 2016 г. дължимата сума е в общ размер на 2 600 лв. без ДДС /3 120 лв. с ДДС/, която също не е платена.На 3

29.01.2016 г. ищецът е бил упълномощен от изпълнителния директор на ответното дружество да представлява дружеството и да защитава интересите му по изп.д.№ 20/2016 г. по описа на ЧСИ Т.Л.-Пловдив.Тъй като определянето на материалния интерес по делото към момента на упълномощаването представлява затруднение, е постигната договореност след уточняването му да се сключи окончателен договор за правна помощ с определено адвокатско възнаграждение, но не по-малко от посоченото в Наредба

№

1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Изпълнителното дело при ЧСИ Л. е образувано след прехвърлянето му от ЧСИ И.И.-Габрово с оглед опис и публична продан на недвижим имот на дружеството в град Пловдив.С молба вх.№ 373/25.05.2016 г. ищецът е поискал от АК-Пловдив по реда на чл.36, ал.3 ЗА да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение.С решение № 36 по протокол № 12/09.06.2016 г. АС-Пловдив е определил възнаграждение за реализирана защита на правата на ответното дружество по изп.д.№ 20/2016 г. по описа на ЧСИ-Т.Л. в размер на 19 057 лв. без ДДС.На 27.04.2016 г. ищецът е сключил споразумение с ответника за прекратяване на договор за правна помощ, в който са уточнени дължимите от дружеството суми за текущо правно обслужване- за четвърто тримесечие на 2015 г. в размер на 1 340 лв. и за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2016 г. в размер на 3 120 лв., както и дължимото възнаграждение за представителство и защита на дружеството по изпълнително дело № 20/2016 г. на ЧСИ Т.Л.-Пловдив.След извършена промяна в ръководството на длъжника ответното дружество не се е постигнала конкретизация на дължимия размер на адвокатското възнаграждение, като въпросът е оставен за разрешаване в бъдещето, без да е посочен срок.Твърди, че по реда на чл.36, ал.3 ЗА дължимото възнаграждение за процесуално представителство и защита на дружеството по изп.д.№ 20/2016 г. на ЧСИ Т.Л.-Пловдив, е определено в размер на 19 057 лв., като ответникът не е изпълнил изцяло задължението си в уговорените срокове.Твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК за сумата от 23 517 лв.главница със законната лихва от датата на подаване на заявлението и по издадената заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д.№ 50047/2016 г. ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Моли съда признае за установено, че ответникът „И.О.“ ЕАД дължи на ищеца сумата от 23 517 лв., както следва: 1 340 лв. с ДДС за четвърто тримесечие на 2015 г.; 3 120 лв. с 4

ДДС-за периода 01.01.2016 г.-30.04.2016 г. и 19 057 лв. без ДДСвъзнаграждение за представителство и защита на дружеството по изп.д.№ 20/2016 г. на ЧСИ Т.Л.-Пловдив със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че ищецът не му е предоставил в правната услуга по изп.д.№ 20/2016 г. в дължимия обем и качество, тъй като пълномощникът не е поискал намаляване на адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на взискателите, както и че определеното възнаграждение от 19 057,00 лв. от АС-Пловдив се явява прекомерно.

Със заявление вх.№ 3058316/02.09.2016 г. С. А. Г. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „И.О.“ ЕАД за процесните суми.На 20.09.2016 г. СРС, 38 с-в, ч.гр.д.№ 50047/2016 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.На 09.01.2017 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 06.02.2017 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

Видно от представената адвокатска карта ищецът е вписан в АКПловдив на 01.04.1991 г.Същият е регистриран по ЗДДС на 05.02.2015 г.

На 29.01.2014 г. между „И.О.“ ЕАД като доверител и С. А. Г. като довереник е сключен договор, по силата на който доверителят е възложил, а довереникът е приел да извършва текущо правно обслужване на дейността на дружеството, както и на клона на същото в гр.Калофер, изразяващо се в следните действия: даване и правни консултации-устни и писмени; изготвяне на договори, споразумения, констативни документи с трудовоправен, търговскоправен, облигационен характер; консултиране и изготвяне на писмени правни становища и указания с оглед прилагането на нормативните актове.Съгласно чл.2 в предмета на договора не се включват правни казуси, по отношение на които довереникът поема процесуално представителство.В чл.3, изр.2 е предвидено, че договорът е безсрочен с начало на действие от 01.02.2014 г.Всяка от страните може да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие.Възнагражденията в тези случаи се договарят отделно съгласно правната и фактическа сложност на случаите при съобразяване с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ 5 бр.64/2004 г./.Доверителят изплаща на довереника до 10-то число на следващия месец възнаграждение в размер на 650 лв.Сумата ще се изплаща в брой или срещу РКО в касите на дружеството в София и Калофер или по банков път в банка ДСК /чл.4, ал.1/.Доверителят е длъжен да изплаща на довереника в срока по чл.4 договореното възнаграждение срещу съответния РКО /чл.6, т.2/.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие № 114501 от 29.01.2016 г., подписан от „И.О.“ ЕАД като клиент и С. А. Г. като адвокат за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство и защита по изп.д. пред ЧСИ Т.Л., образувано от „МАК“ АД-Габрово и „Секюрити глобул“ ЕАД.В договора не е посочено възнаграждение, а е отразено, че същото ще бъде предмет на допълнителен договор.

Не се спори, че ищецът е осъществявал процесуално представителство в качеството му на адвокат на ответното дружество-длъжник по посоченото изпълнително дело.

На 27.04.2016 г. „И.О.“ ЕАД и С. А. Г. са подписали споразумение, с което са се съгласили на основание чл.3, ал.1 от договора за правна помощ да прекратят договора по взаимно съгласие, считано от 01.05.2016 г.Съгласно чл.2 от споразумението „И.О.“ ЕАД се е задължило да изплати на адв.С. А. Г. неплатения остатък по дължимо текущо възнаграждение с ДДС за четвърто тримесечие на 2015 г. по издадена фактура в остатъчен размер на 1 340 лв. до края на месец май 2016 г., както и дължимото текущо възнаграждение за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2016 г. в размер на 3 120 лв. с ДДС в срок до края на месец юли 2016 г. съгласно чл.4 от договора за правна помощ от 27.04.2014 г.Страните по договора са се съгласили допълнително да уредят помежду си отношенията по повод процесуално представителство по изп.д.№ 20/2016 г. на ЧСИ Т.Л.-Пловдив съгласно чл.2 от договора за правна помощ от 27.04.2014 г. /чл.3/.Страните са се уточнили също, че по всички други съдебни, изпълнителни, наказателни и други дела, по които е осъществено процесуално представителство от довереника, отношенията са уредени и последният няма никакви претенции за неизплатени суми към доверителя.