Акт от 02.03.2022, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№44 град Велико

Търново, 02 .03.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - град Велико

Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова при участието на секретаря П.И., разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 736/2021 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във вр. с чл. 145

– чл.178 от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по постъпила жалба от Н.А.Г. ***, чрез адв. Л.С., против Решение №1012-04-159#6/12.11.2021г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна негова жалба срещу

Разпореждане № 041-00-2547-3/29.09.2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на същото лице е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 19.07.2021г. до 18.11.2021г. в размер на 17.53 лв. дневно.

Жалбоподателят всъщност възразява срещу определения размер на обезщетението и по-конкретно срещу начина на неговото изчисляване, тъй като с оспореното Решение на практика е потвърдено Разпореждането, с което на жалбоподателя е отпуснато ПОБ. Сочи, че административният орган неправилно приема, че Обединено кралство Великобритания не е член на Европейския съюз, считано от 31.01.2020г. (от която дата е в сила споразумението за оттегляне) и, че от 01.02.2020г. е „трета държава“ спрямо ЕС.

В този смисъл посочва, че до 31.12.2020г. (крайната дата на преходния период) Обединеното кралство следва да се третира като държава-членка. Отделно от това посочва, че част II, дял III от споразумението е приложима, считано от 01.01.2021г. Предвид това намира, че в случая същия попада в обхвата на чл.30 от споразумението, т.е. по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл.32 от споразумението.

Това е така, тъй като чл.30, ал.1, т.а) от споразумението предвижда, че този дял се прилага за граждани на Съюза, спрямо които се прилага законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период. В този смисъл изтъква, че доколкото визираното споразумение е влязло в сила на 31.01.2020г., а преходния период по него е изтекъл на 31.12.2020г., то административният орган не е съобразил, че в периода, в който е полагал труд във Великобритания (05.06.2020г. – 05.04.2021г.) попада датата, в която изтича преходния период, поради което спрямо него се е прилагало нейното законодателство. От друга страна посочва, че не е съобразено, че част II, дял III от споразумението е приложим от 01.01.2021г. и същият препраща към Регламент (ЕО) №883/2004г. на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване. Предвид това намира, че административният орган неправилно е игнорирал придобитите от него осигурителни права в Кралство Великобритания за периода 05.06.2020г. – 05.04.2021г., като е съобразил единствено и само периода, през който е бил осигурен, без да вземе предвид размерът на получаваното от него трудово възнаграждение. С оглед на горното от съда се иска да отмени обжалваното решение. Претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба процесуалният му представител моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Посочва, че поддържа жалбата по изложените в същата съображения и моли същата да бъде уважена. Претендира заплащането на направените разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. В условията на евентуалност на съдебното решение, прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско /адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ

Велико Търново, чрез ... В., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока развива и в представената по делото писмена защита. Претендира заплащането на разноски в производството в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл.

80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. По отношение на претендираните от жалбоподателя разноски по т.2 от представения по делото списък на разноските, изтъква, че същите представляват разноски за административно обжалване, които се компенсират по реда на ЗОДОВ.

Административен съд Велико Търново, осми състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Н.А.Г. е подал до Директора на

Териториално поделение на НОИ, чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“ - гр.

Свищов, заявление вх. № 041-00-2547/20.07.2021г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В него е декларирал, че последното му правоотношение с „ЕПИЛОГ“ ЕООД е прекратено, считано от 19.07.2021 г., като е отбелязал, че е упражнявал трудова дейност във Великобритания за периода от 05.06.2020г. до 05.04.2021г. и желае служебното удостоверяване на осигурителния период и/или доход. В заявлението е посочил и личната си банкова сметка, ***езщетение за безработица.

Към заявлението е приложил Заповед № 022/19.07.2021 г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).

С разпореждане № 041-00-2547-1/22.07.2021 г. на оправомощеното лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Велико Търново, административното производство по отпускане на паричното обезщетение за безработица е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, поради необходимостта от удостоверяване на информация, свързана с декларирания от лицето период на заетост във Великобритания, който е от значение за преценка правото на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

През Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между ДЧ на EC (EESSI), до компетентната институция на Великобритания е изпратен структуриран електронен документ (СЕД) U001 - искане за осигурително досие. На 24.09.2021г. е получен СЕД U002, издаден от компетентната институция на Великобритания, в който е удостоверен период на осигурена заетост от 05.06.2020 г. до 05.04.2021г. включително.

С разпореждане № 041-00-2547-2/27.09.2021 г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Велико Търново на основание чл. 55 от Административвюпроцесуалния кодекс (АПК) образуваното административно производство е възобновено.

С разпореждане № 041-00-2547-3/29.09-2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Велико Търново на Н.Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО за периода от 19.07.2021 г. до 18.11.2021 г. в размер на 17.53 лв. дневно. Препис от така постановеното разпореждане е надлежно връчен на жалбоподателя на 05.10.2021г., видно от представеното по делото известие за доставяне /л.28 от делото/, като същото е обжалвано от страна на Н.Г. с твърдения за незаконосъобразност пред Директора на ТП на НОИ – Велико Търново с жалба вх. № 1012-04-159/13.10.2021 г. по описа на ТП на НОИ – Велико Търново.

С Решение № 1012-04-159#6/12.11.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е отхвърлил така подадената от Н.А.Г. жалба против Разпореждане № 041-00-2547-3/29.09-2021г. на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица. Приел е, че Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е член на Европейския съюз, считано от 31.01.2020 г., като от същата дата е в сила Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението за оттегляне). Заявено е, че разпоредбите на Споразумението за оттегляне уреждат пълно или частично прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент

(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, в зависимост в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне попадат заинтересованите лица. Посочено е, че в настоящия случай за жалбоподателя от компетентната институция на Великобритания е удостоверен период на осигурена заетост от 05.06.2020 г. до 05.04.2021 г. включително. За времето от 05.05.2021г. до 18.07.2021г. за лицето са налице данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от „ЕПИЛОГ“ ЕООД. С оглед на това е прието, че е приложимо националното законодателство на Република България.

Изтъкнато е, че за лицето са налице предпоставките за придобиване на право на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. По отношение на определения размер на обезщетението е посочено, че в случая е спорен размера на осигурителния доход, който е взет предвид за времето от 05.06.2020 г. до 05.04.2021 г. В този смисъл е посочено, че за жалбоподателя релевантен е периода от 01.07.2019г. до 30.06.2021г., като за времето 01.07.2019г. до 04.06.2020г. е взета предвид среднодневната минимална работна заплата на основание чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО, за времето от 05.06.2020 г. до 05.04.2021 г. - среднодневната минимална работна заплата на основание чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО и от 05.05.2021 г. до 18.07.2021 г. - данните по чл. 5, ал.

4, т. 1 от КСО, подадени от „ЕПИЛОГ" ЕООД - гр. Русе. Отбелязано е, че доколкото считано от 01.02.2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не е държава членка на ЕС, поради което Споразумението за оттегляне, сключено между него и ЕС, чиято държава-членка е Република България, следва да се разглежда като международен договор. В този смисъл административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО, съгласно която, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна, се взема среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. Това решение е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата, на 16.11.2021г., видно от приложената на л.13 по делото обратна разписка. Жалбата до административния съд е подадена чрез ТП на НОИ – В. Търново, по пощата, с дата на пощенското клеймо от 29.11.2021г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.

Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. № 2103-04-55#1/03.12.2021г. на ТП на НОИ – Велико Търново.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от правна страна намира следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал.

1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, депозирана е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният административен акт на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане на оправомощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Велико Търново са издадени от компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 3 и чл. 54ж, ал. 1 от КСО. При издаването им е спазена предвидената в закона форма и същите съдържат необходимите реквизити, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО и чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването им са спазени и административно-производствените правила.

Разпечатката съдържа 38 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3cafe46d-f3c5-48d3-940a-19fcc49656d3