Решение № 188 от 23.06.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. ХАСКОВО, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А

Гражданско дело № 20225600100604 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, вр. ал. 1 вр. чл. 380 КЗ вр. 497 от КЗ.

Гражданско дело № 604/2022 г., по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по искова молба с вх. № 7385/11.10.2022 г., подадена от Р. А. А., ЕГН **********, действащ лично, както и със знанието и съгласието на своята майка Г. С. М., с общ постоянен адрес: ****, чрез Адвокатско дружество ,,Г. и М.“, представлявано от адв. К.

Г., със съдебен адрес: *****, против Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗКЗастраховане“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от А. Л. и Р. Д. – изпълнителни директори.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Р. А. А. вследствие на настъпило ПТП на 11.10.2017г., /първоначално предявен като частичен иск за сумата от 26 000 лева от 60 000 лева/, изменен с определение в съдебно заседание от 29.05.2023 г./, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на настъпилото ПТП – 11.10.2017г., до окончателното и́ заплащане. Претендира се адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В исковата молба се твърди, че на 11.10.2017 г., около 19:20 ч, на път III-8008, km. 3,500 в близост до гр. Хасково, е настъпило ПТП между МПС марка ***, модел ***, с рег. № ***, управлявано от Х. И. Н. и ППС (каруца) теглена от животинска тяга (кон), управляван от Р. И. Г., при следния механизъм на настъпилото ПТП: на 11.10.2017 г., около 19:20 ч, на път III-8008, km. 3,500 с посока от с. Узунджово към гр. Хасково, МПС марка ****, с рег. № ***, поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, с характера и интензитета на движението и с конкретните условия на видимост, удря движещото се по пътно пред него ППС (каруца) теглена от животинска тяга, управлявано от Р. И. Г.. В резултат на удара, каруцата се разтрошила на парчета, а намиращите се в нея хора изхвърчат и падат на земята, получавайки множество тежки телесни увреждания. Едно от тежко пострадалите лица намирали се в каруцата бил ищецът Р. А. А..

1

За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 94/11.10.2017 г., по описа на ОДМВР-Хасково. По случая било образувано разследване по ДП № 1062/2017 г., по описа на РУ на МВР-Хасково, съответно пр. пр. № 1917/2017 г., по описа на РП-Хасково, което към настоящия момент приключило, като причинилият катастрофата водач Х. Н. признал своята вина, за което сключил споразумение с прокуратурата, одобрено с протоколно определение от 14.09.2020г. по НОХД № 448/2020 г., по описа на РС-Хасково. Споразумението било задължително за граждански съд по въпросите относно това, дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

Непосредствено след настъпване на инцидента ищецът бил откаран по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където бил хоспитализиран за периода от 12.10.2017 – 19.10.2017 г. След извършени му редица прегледи, медицински изследвания и рентгенографии лекарите установили, че в резултат на процесното ПТП ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на 5-ти и 7-ми шиен прешлен; счупване на дясната ключица; счупване на тялото на дясна бедрена кост, ведно със счупване на кръстеца на таза и на дясната хълбочна кост; счупване на тялото на лява бедрена кост, ведно със счупване на кръстеца на таза; контузии на десен бял дроб.

Виновният за пътния инцидент водач попадал в кръга на лицата, чиято оТ.орност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „гражданска оТ.орност“, сключена със Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД – застрахователна полица BG/23/117002630384, валидна от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г.

В срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответното дружество не било определило и изплатило на ищеца застрахователно обезщетение, поради което последният предявил претенциите си по съдебен ред и били образувани гр. д. № 8616/2018 г., по описа на СГС, приключило с Решение № 921/04.02.2020 г. и в.гр.д. № 2954/2020 г., по описа на САС, приключило с влязло в сила Решение № 5/05.01.2021 г., поправено с Решение № 34/12.01.2021 г.

В мотивите на Решение № 5/05.01.2021 г. по в.гр.д. № 2954/2020 г., по описа на САС било прието, че ищецът не претендирал обезщетение за всички претъпени от него неимуществени вреди, т.е. имало разминаване между уврежданията, посочени от вещото лице в приетата по делото КСМАТЕ и тези, посочени в протоколно определение от 14.09.2020 г. по НОХД 448/2020 г., по описа на РС-Хасково. Разминаването се съдържало в това, че вещото лице по приетата в производството пред СГС експертиза, посочило следните увреждания: счупване на 7-ми шиен прешлен, счупване на дясна ключица, счупване на двете бедрени кости, счупване на кръстеца на таза, счупване на дясната хълбочна кост, контузия на главата с подкожен кръвоизлив. В решението на въззивната инстанция било прието, че ищецът е имал и други увреждания, извън посочените от вещото лице по КСМАТЕ, които обаче не били претендирани за обезщетяване в рамките на производството пред СГС и САС.

Уврежданията, за които ищецът не претендирал обезщетение били следните: счупване на 5-ти шиен прешлен; контузия на десен бял дроб, видими загрозяващи белези по тялото на пострадалия.

С оглед изложеното, въз основа на влезлите в сила решения и на основание чл.

432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ се обосновавал правният интерес от предявяването на настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът – Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК-Застраховане“ АД е депозирал писмен оТ.ор, чрез Адвокатско дружество „Х.ва, Т. и И.“, представлявано от адв. Т. Т., в който се излагат подробни становища по допустимостта и основателността на предявената искова претенция.

Изразява се становище за недопустимост на предявения иск, тъй като между същите страни, за същото ПТП, вече бил проведен общ исков процес. Претенцията в предходното производство била формулирана като искане за застрахователно обезщетение в 2 размер на 150 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 11.10.2017 г, включващо претенция за всички неимуществените вреди, които ищецът претърпял вследствие на процесния пътен инцидент.

Ирелевантно било какво е установено в рамките на това исково производство, като ответникът намира, че е абсолютно недопустимо към настоящия момент в рамките на нов исков процес да се иска пререшаване на същия спор. Твърди се, че в случая не се касае за частично заведен иск, нито за иск, в който са обособени само една част от вредите, в която хипотеза било допустимо впоследствие да се претендира останалата част в друг исков процес. Напротив, от първоначалната искова молба по гр. д. №8616/2018г. по описа на СГС ставало ясно, че вредите са искани общо и в цялост, с което се аргументира недопустимост на настоящата искова молба. Исковата молба била недопустима и поради непредставяне на доказателства за предявяване на писмена претенция по реда на чл. 380 от КЗ.

Ответното дружество оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер, който бил прекомерен.

Оспорват се твърденията относно механизма на осъществяване на процесното ПТП и наличието на вина на водача Х.в И. Н.. Ответникът оспорва твърдението, че вследствие на процесното ПТП, ищецът търпи неимуществени вреди, описани в исковата молба като вид и характер вреди, твърденията за тяхната продължителност, както и твърденията за наличие на причинно-следствена връзка с ПТП от 11.05.2017 г., които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение. Твърди се, че ищецът не доказва да е търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение.

Размерът на иска бил в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, поради наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. На ищеца А. вече му било изплатено справедливо обезщетение в размер на 80 000 лв., което се отнасяло за всички претърпени от него вреди вследствие на процесния пътен инцидент. Обезщетението за претърпени неимуществени вреди не трябвало да води до неоснователното обогатяване на пострадалия, а да оТ.аря не претърпените от него вреди.

В конкретния случай, според ответника, в голяма степен за получените увреждания вина имал водачът на каруцата Р. Г., който не бил спазил законоустановените изисквания и създал значителна опасност както за себе си, така и за останалите участници на пътното платно. Според ответното дружество с действията си на пътното платно Р. Г. нарушил и разпоредбата на чл.15 ал.5 ЗДвП, съгласно която водачите на превозни средства с животинска тяга „...може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако той е годен за това и ако това не пречи на другите участници в движението“.

Ответникът оспорва акцесорния иск за лихва по основание, размер и началния момент, от който се иска нейното присъждане, поради неоснователност на главния иск, така и поради неоснователност на исканата лихва, поради обстоятелството, че ответното застрахователно дружество не било изпадало в забава.

Така обосновано се иска отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В с.з. ищецът Р. А. А., действащ лично, както и със знанието и съгласието на своята майка Г. С. М. , чрез процесуалния представител адв. А.М., поддържа предявените искови претенции и моли за уважаването им в пълен размер. Претендира се адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство, съгласно представен по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Релевира се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В с.з ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗКЗастраховане“ АД, чрез пълномощника адв. А. моли исковете да бъдат отхвърлени като 3 неоснователни и недоказани. Претендират се разноски, съгласно представен по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В определения от съда срок, е постъпила писмена защита от процесуалния представител на ответника.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

В настоящото производство, се претендира обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпили телесни увреждания, а именно: счупване на 5-ти шиен прешлен; контузия на десен бял дроб; видими загрозяващи белези по тялото на ищеца Р. А., които според последния се намират в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и не са били предмет на първоначалната искова претенция на пострадалия, с оглед на което същият не бил обезщетен за тях.

По делото няма спор, че на 11.10.2017г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищецът Р. А. А. е получил телесни увреждания.

Към датата на настъпване на ПТП – 11.10.2017г., деликвентът Х. Н. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска оТ.орност“ при ответното дружество Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК-Застраховане“ АД.

Видно от служебно изисканите и приобщени по настоящото дело: гр. д. № 8616/18г. по описа на СГС, и гр.д. № 2954/2020г. по описа на Апелативен съд - София, с искова молба вх. № 89476/27.06.2018г. пострадалият – ищец в настоящото производство Р.

А. А. чрез, законния представител Г. М. е предявил искови претенции пред граждански съд за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на настъпилото на 11.10.2017г. ПТП.