Решение № 3546 от 01.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3546 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100509999 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9999/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.О. срещу решение №7508 от 04.07.2022 г постановено по гр.д.№3550/22 г на СРС , 42 състав ; с което по иск с правно основание чл.439 ГПК на Х. И. П. ЕГН ********** от гр.София срещу въззивника е признато за установено , че П. не дължи сумата от 200 лв –глоба по наказателно постановление №302619/2017 от 13.02.2017 г издадено от зам.кмета на СО ; поради изтекла давност .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС , тъй като не е изтекла давност са събиране на глобата , а е било обявено извънредно положение през 2020 г . Действия за събиране на глобата са предприети преди изтичане на давността , а Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 г по тълк.дело № 3/2016 г, ОСС на ВАС, I и II Колегия визира изтичането на обикновена давност . Преценката да погасяване по давност може да бъде направена само от административно-наказващия орган . Самата глоба не е събрана от ЧСИ .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба като необоснована и без правни аргументи. Безспорно давността за глобата е изтекла , както и е изтекла абсолютната давност от 3 години до изпращане на запорното съобщение .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.07.2022 г и е обжалвано в срок на 08.07.2022 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване 1 на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .

Доколкото изпълнението на процесното публично вземане се извършва от ЧСИ по чл.163 ал.4 ДОПК , то релевирането на давност следва да стане по реда на чл.439 ГПК и пред граждански съд , а не по реда на ДОПК пред административен съд . В този смисъл са определение №130 от 24.07.2017 г по ч.гр.д.№756/17 г на ВКС , II ГО , определение №5 от 04.02.2020 г по адм.д. № 66/2019 г., Смесен 5 чл.с-в на ВАС и ВКС , определение №81 от 21.09.2018 г по адм.дело № 31/2018 г., Смесен 5 чл.състав на ВАС и ВКС , определение №45 от 08.07.2016 г по адм.д. №21/2016 г, Смесен 5 чл.с-в на ВАС и ВКС и др. По делото няма данни сумата по наказателното постановление да е събрана от ищеца към датата на исковата молба , поради което искът е допустим .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че процесното наказателно постановление е влязло в сила на 10.08.2017 г . Към датата на образуване на изпълнителното дело през 2021 г е изтекла 2 годишната давност по чл.82 ал.1 б.А ЗАНН – същата е изтекла още на 10.08.2019 г .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Съгласно чл.82 ал.2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на наказателното постановление в случая от 16.11.2017 г . Според Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 г по тълк.дело № 3/2016 г, ОСС на ВАС, I и II Колегия след прекъсване на изпълнителската давност в хипотезите на чл.82 ал.2 ЗАНН и при изпълнение на административното наказание "глоба", се прилага 2-годишния давностен срок по чл.82 ал.1 б. "а" ЗАНН. До датата на образуване на изпълнителното дело на 04.09.2020 г безспорно давността е изтекла , дори да се съобрази спирането й съгласно ЗМДВИП от 13.03.2020 г до 20.05.2020 г поради извънредното положение .

Ответникът не е доказал други основания за спиране и прекъсване на давността .

Позоваването на давност не може да се окачестви като злоупотреба с право . С цел превенция на подобни административни нарушения /пътуване без редовен превозен документ в градския транспорт на София/ СО е следвало в срок за поиска изпълнение на глобата .

Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото въззивникът дължи адвокатско възнаграждение на адвоката на въззиваемата страна за оказана безплатна правна помощ .

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева 2 настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7508 от 04.07.2022 г постановено по гр.д.№3550/22 г на СРС , 42 състав .

ОСЪЖДА С.О. да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат М. М. И. ЕГН ********** от АК-София сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3