Решение № 5591 от 25.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5591 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100512750 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на съделителя-ответник Н. Н. З., чрез адв. К., уточнена с молба вх. № 42798/27.03.2026г., срещу решение № 13019/03.07.2025г., постановено по гр.дело № 59248/2023г. по описа на СРС, 168-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от нея срещу ищеца Н. М. Х. насрещни искове по чл.

26, ал. 2, пр. 2 и пр. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по силата на който Ф.Л. Х. прехвърлила на ищеца Н. М. Х. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, находящ се в гр. София – Нови Искър, квартал Нови Искър, кв. Курило на ул.

„******** които касаят нейните идеални части от наследството на Ф.Л. Х. и е допусната делба на процесния недвижим имот - жилище, находящо се в гр. София Нови Искър, район Нови Искър, кв. „Курило“ на ул. „********, на един етаж - етажът състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 81 кв.м, при съседи от всички страни - двор, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който сградата е построена, съставляващ съгласно актуална скица У ПИ III - 605, целият с площ от 950 кв.м, в квартал 51, по плана на град Нови Искър, квартал Курило, при съседи на парцела по скица: улица и урегулирани поземлени имоти IV-603, XI-604, XII-606, 607 и XVI - 605а, а според Скица на сграда № 15-982867 - 13.09.2023г., по кадастралната карта и кадастралните 1 регистри, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, имотът представлява сграда с идентификатор ***, адрес на сградата: обл. София (столица), общ. Столична, гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул.

БАЛКАН № 7, сградата е разположена на поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 124 кв. м., брой етажи - 1, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна собствеността на който е възникнала от наследяване и правна сделка, между съделителите Н. М. Х., П. Б. Х., К. М. Х. и Н. Н. З., при квоти 13/18 ид.ч. за Н. М. Х., 1/18 ид.ч. за П. Б. Х., 1/18 ид.ч. за К. М. Х. и 3/18 ид.ч. за Н. Н. З..

С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно решение, поради нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Съдът не изложил мотиви досежно приетата от него за установена от доказателствата фактическа обстановка и не било ясно как формирал решаващите си изводи за неоснователност на исковете за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт № 184 по д. № 164/2010г. на нотариус с № 002 в регистъра на НК. СРС не изложил собствени решаващи правни изводи, а се задоволил единствено с цитиране на практика на ВКС. Поради липсата на собствени изводи не било ясно как цитираната практика била приложима към казуса. По отношение на иска й по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД от показанията на свидетелите било установено, че прехвърлителят Ф. Х. не се нуждаела от грижи и издръжка – тя сама се грижила за себе си и за домакинството на ищеца. Поради това и формално изразената от нея воля с полагане на подпис не сочела на съзнавано намерение и вътрешно волево решение за обвързване с процесния договор. Налице била хипотеза на „съзнавано несъгласие“. Изброяването в ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д.№ 5/2014г. ОСГТК на ВКС било примерно и неизчерпателно. По отношение на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД ответникът З. възразила за нищожност поради липса на основание. От показанията на свидетелите се установило, че ищецът нито давал издръжка, нито полагал грижи – лично или чрез трето лице, за Ф. Х.. Нещо повече – през зимния период наследодателят живеела при дъщерята на въззивника. Позовава се на Решение № 83/26.06.2019г. по гр.д. № 2084/2018г. III г.о. на ВКС, като посочва, че в случая грижи и издръжка след сключване на договора не били предоставени и следователно не била реализирана типичната правна цел, поради която договорът се сключвал. Поради това договорът бил „неистинен“ и нищожен, като сключен без основание. Презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД била оборена от показанията на свидетелите. Поради това и неправилно делбата била допусната при посочените в обжалваното решение квоти.

Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните части, въззивният съд да прогласи нищожността на сделката, обективирана в н.а. № 184 и да допусне делбата при квоти 3/6 ид.ч. за въззивника Н. З. и по 1/6 ид.ч. за останалите съделители.

Претендира разноски за двете инстанции.

Ищецът Н. М. Х., чрез адв. П., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира писмен 2 отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Относно иска по чл.

26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД намира, че в съответствие с разясненията, дадени в ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. ОСГТК на ВКС първоинстанционният съд правилно приел, че не бил налице съществен порок на волята, който изцяло да изключва намерението да се обвърже дадено лице. Твърдяното от ответника и недоказано субективно отношение на Ф. Х. към резултата от договора, а именно че не се нуждаела от грижи и издръжка, не можело да обоснове липсата на съгласие. В ТР, макар и изброяването да било примерно, била зададена общата рамка за извършване на преценката, а именно – тежък порок, каквото е насилието за сключване на сделката, без намерение за обвързване като учебен пример и др.п. Обективирането на сделката в нотариален акт давало ясна отчетливост за сключена със съгласието на Ф. Х. сделка.

Обстоятелството, че през зимните месеци наследодателят отивала да живее при дъщерята на въззивника имало отношение към изпълнението на договора и в случая нямало значение за правния спор за нищожността. Оспорването на решението с доводи, че фактите не били взети предвид е неоснователно, тъй като твърдените от ответника З. факти били недоказани, а и неотносими. По отношение на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД сочи, че било необходимо да се установи, че сделката била сключена при начална невъзможност да се изпълнява типичната й цел. Посочената от въззивника съдебна практика касаела различна хипотеза – на разваляне на договор за издръжка и гледане и не била относима към предмета на делото. намира, че на първо място от събраните доказателства не се установявало, че не бил полагал грижи за наследодателя и не давал издръжка, а и дори и това да било доказано – тези факти нямали значение към фактическия състав на предявените искове, аргументи за което се съдържали и в сочената от въззивника съдебна практика на ВКС. Моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемите П. Б. Х. и К. М. Х. не са депозирали отговори на въззивната жалба и в хода на въззивното производство не са заявили становища по същата.

В частта с характер на определение, в която СРС върнал насрещната искова молба на ответника Н. Н. З., като необжалвано, е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и заявеното от страните, намира за установено следното:

При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.

3

Решението на СРС в обжалваните му части е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Н. М. Х. излага, че с ответниците Н.

Н. З. и М.Н. Х. – починал в хода на производството по делото и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците му по закон П. Б. Х., К. М. Х. и Н. М. Х.

– ищец и съделител на самостоятелно основание, били съсобственици на процесния недвижим имот: жилище, находящо се в гр. София - Нови Искър, район Нови Искър, кв. „Курило“, ул. „********, на един етаж – етажът, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 81 кв.м, при съседи от всички страни двор, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който сградата е построена, съставляващ съгласно актуална скица УПИ III - 605, целият с площ от 950 кв.м, в квартал 51, по плана на гр. Нови Искър, квартал „Курило“, при съседи на парцела по скица: улица и урегулирани поземлени имоти IV-603, XI-604, XII606, 607 и XVI - 605а, а според скица на сграда № 15-982867 от 13.09.2023г., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-183/11.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, имотът представлявал сграда с идентификатор ***, адрес на сградата: обл. София (столица), общ.

Столична, гр. Нови Искър, район Нови Искър, ул. „********, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 124 кв. м., брой етажи - 1, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна. Имотът бил притежаван от Н. М. Х., починал на 10.02.2007г. и оставил наследници Ф.Л. Х., и ответниците Н. Н. З. и М.Н.

Х.. Със сделка, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 184, том I, рег. № 2701, дело № 164/2010г.

Ф. Х. прехвърлила на ищеца – неин внук, притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от наследствения имот. Моли имотът да бъде допуснат до делба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Н. З. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска за делба. Твърди нищожност на договора за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 184, том I, рег. № 2701, дело № 164/2010г. Същият бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – липса на основание, и чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на воля (съгласие) на прехвърлителя Ф. Х.. Излага, че и към датата на договора и до смъртта си Ф. Х. била в отлично общо здравословно състояние и се грижила сама за себе си. В процесния имот, въпреки възрастта си, същата обработвала градината, вършела и полска работа по нивите. През зимния период – от м. октомври до края на м. март всяка година тя живеела при дъщерята на ответника З. в гр. София, ж.к. „Младост“. Ищецът не издържал баба си Ф. Х. и не се грижел за нея. Напротив – 4 след като майка му (ответникът П. Х.) заминала за Кипър през 2009г., Ф. Х. се грижила за ищеца и баща му – готвела, прала, чистела и вършела цялата домакинска работа докато пребивавала в имота. В началото на 2012г. същата получила инсулт, приета била в болница, където няколко дни по-късно, на 23.01.2012г. починала. Договорът за гледане и издръжка нямал основание, тъй като грижа и издръжка от ищеца не били предоставяни нито лично, нито чрез трето лице. Липсвала в случая типичната правна цел, която принципно този вид договор имал. Това сочело неговата неистинност и обосновавало неговата нищожност като сключен без основание. Лисвало и съгласие за сключването му: макар и формално Ф. Х. външно да изявила воля, полагайки подпис в договора, липсвало нейно вътрешно волево решение. Волеизявлението й било извършено при съзнавана от нейна страна липса на съгласие и намерение за обвързване. Това било така както поради отличното здраве на прехвърлителя, поради което тя не се нуждаела от грижи и издръжка, така и поради факта, че самата тя полагала грижи за ищеца. Поради нищожността на договора за издръжка и гледане квотите на съделителите били 3/6 ид.ч. за ответника З. и по 1/6 ид.ч. за наследниците на М. Х. – ищецът Н. М. Х. и ответниците П. Б. Х. и К. М. Х.. Моли за прогласяване на нищожността на договора за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане относно ид.ч., касаещи наследствените й права.