Определение № 1773 от 01.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1352/2026
- Вид
- Определение № 1773
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 01.06.2026
- Състав
- Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 или ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1773 гр. София, 01.06.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501352 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 3972/09.04.2026 г. на С. А. С., ЕГН **********, с местожителство в *** срещу Определение №
830/11.03.2026 г., по гр.д. № 73/2026 г., на СОС, I-6 с., с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото, на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.
Частният въззивник счита, че атакуваното определение е неправилно, тъй като първоинстанционния съд неправилно е приел, че не дължи уведомяване на страната в хипотезата на чл. 63 ГПК. Посоченото било в противоречие с практика на ВКС, обективирана в Определение № 59/14.02.2011 г., ч.гр.д. № 34/2011, II ГО и Определение № 602/09.12.2013 г., ч.гр.д. № 7217/2013 г., I ГО. Още сочи, че в самата искова молба е направено искане за изискване и прилагане на нохд № 2767/2022 г., на СРС, НО, 7 с. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид етапа на който се намира първоинстанционното производство и липсата на конституиран ответник, препис от частната жалба не е бил връчван.
Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 275, ал.
1 ГПК, при наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на 03.04.2026 г., от надлежно легитимирана страна – ищецът в производството, чрез процесуален представител, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата се преценява като основателна.
Видно от материалите по първоинстанционното дело е, че производството е образувано по искова молба вх. № 657/12.01.2026 г. на С. С. за осъждане на М. П. да му заплати сумата 35000.00 лв., обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в резултат на побой нанесен на 25.01.2021 1 г., на автомагистрала „Хемус“, посока гр. София, в района на с. Яна, ведно със законната лихва от датата на увреждането до изплащането на сумата. Исковата молба съдържа изложение на фактически твърдения, както и е посочено, че за деянието е била ангажирана наказателната отговорност на ответника, който е бил осъден и му е наложено наказание с влязла в сила присъда, постановена по нохд № 2767/2022 г., на СРС, НО, 7 с. Направени са доказателствени искания.
С Разпореждане № 117/27.01.2026 г. съдът оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца в 1-седмичен срок да представи заверен препис от влязлата в сила присъда, тъй като същата била необходима с оглед преценка дали ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. В разпореждането са указани и последиците от неизпълнение на тези указания.
С молба вх. № 1523/11.02.2026 г., е отправено искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията, поради деловодно-архивни пречки.
По искането е постановено Определение № 490/11.02.2026 г., с което срокът за изпълнение на указанията е продължен с две седмици, считано от изтичането на предходния срок.
С атакуваното Определение № 830/11.03.2026 г. исковата молба е върната, а образуваното по нея производство – прекратено, в хипотезата на чл.
129, ал. 3 ГПК. Произнасянето е обосновано с мотиви, че в границите на продължения срок, изтекъл на 26.02.2026 г. не са налице доказателства указанията, дадени на ищеца да са били изпълнени. За пълнота съдът посочил, че при молба за продължаване на срока страната сама следва да следи за резултата по това искане.
Произнасянето се преценява като неправилно.
Съобразно възприетото в ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС, ОСГТК ограниченията за обхвата на дейността на въззивния съд (регламентирани в разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК за обжалване на решенията) не се прилагат в производството по частна жалба. Производството пред въззивния съд по частни жалби се развива при условията на пълен въззив. Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.
Безспорно е, че разпореждането/определението, постановено по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК, за оставяне на исковата молба без движение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Законосъобразността на такъв акт, постановен по реда на чл. 129, ал. 2 или ал. 4 ГПК, се преценява при обжалване на последващо разпореждане за връщане на исковата молба поради неизпълнение на дадени указания за отстраняване на недостатъци или последващо определение за прекратяване на производството по делото.
Когато при последващ инстанционен контрол се констатира, че съдът е дал неправилни указания, тяхното неизпълнение от страна на ищеца не би могло да доведе до връщане на исковата молба, съответно до прекратяване на производството. (в този смисъл Определение № 233/24.04.2018 г., по ч.т.д. № 182/2018 г., ВКС, II ТО и цитираните в него Определение по ч.т.д. 669/2011 г., ВКС, II ТО, Определение по ч.гр.д. № 6523/2014 г., ВКС, IV ГО, Определение по гр.д. № 776/2012 г., ВКС, IV ГО, Решение по гр.д. № 700/2009 г., ВКС, I ГО 2 и др.).
Посоченото отнесено към разглеждания казус води до извод, че съдът не е следвало да дава указания на ищеца да представя заверен препис от постановената осъдителна присъда. Това е така, защото ищецът е изложил в пълно и ясно фактическите си твърдения и петитум на предявения иск по чл.
45 ЗЗД, посочил е и номера на делото, по което е постановена осъдителната присъда срещу деликвента, както и е направил искане за изискването и прилагането му към настоящото производство. От тези факти е възможен извода, че ищецът попада в обхвата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и е освободен от задължението да заплати държавна такса по делото. В случай, че съдът не даде вяра на твърденията на ищеца, то следва служебно да извърши съответната проверка, още повече, че искане за изискване на делото е направено.
Отделно от това, съдът разполага с възможност да задължи ищеца да заплати дължимата държавна такса и, когато в хода на производството установи основания за нейната дължимост.
Следователно дадените указания като неправилни не могат да бъдат основание за връщане на исковата молба, поради неизпълнението им.
Във връзка с оплакванията в жалбата следва да бъде допълнително отбелязано, че посочената от жалбоподателя практика е позната на въззивния съд и се споделя, но същата неправилно е интерпретирана. Всъщност първоинстанционния съд е процедирал в съответствие с нея, като е продължил предоставения срок. В нея не е давано разрешение, че при продължаването на срок съдът е задължен да уведоми страната за това.
В заключение, първоинстанционния акт като неправилен и незаконосъобразен ще следва да бъде отменен, а производството върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 830/11.03.2026 г., по гр.д. № 73/2026 г., на СОС, I-6 с., с което е върната исковата молба на С. А. С., ЕГН **********, с местожителство в *** и е прекратено производството по делото, на осн. чл.
129, ал. 3 ГПК.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3