Решение № 139 от 23.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20251001000684 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 799 от 05.06.2025г., постановено по т.д. № 535/2024г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-26 състав, съдът е осъдил ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК: 000694286 да заплати на ИФ „СКАДЕФОРСАКРИНГ“ АД / IF Skadefоrsаkring AB /, вписано в търговския регистър на Кралство Норвегия под № 981290666, с адрес Кралство **********0283 Осло, ул. „Драменсвайен“ № 264, на основание чл.411 КЗ сумата от 25 062,96 лв., неизплатена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Ауди А7“, с норвежки рег. № ***, настъпили при ПТП на 13.12.2022г. на пътя между с.Биволаре и гр.Плевен, вследствие на противоправното поведение на водача на л.а. „КИА“, с ДК № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.03.2024г. до плащането, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от

2 725,33 лв. за периода 26.05.2023 г. –

19.03.2024 г., като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 32 423,54 лв., както и иска по чл.86 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 3 801,28 лева и за периода 28.04.2023 г. – 25.05.2023 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – вх. № 81364 от 03.07.2025г. по описа на съда, с която първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната му част по иска с правно основание чл.411КЗ, вр. чл. 412 КЗ като неправилно, с искане същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 411 КЗ да бъде отхвърлен като неоснователен.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът по чл.411 КЗ за разликата над 25 062,96 лв. до пълния предявен размер от 32 423,54 лв., както и искът по чл.

86 ЗЗД за разликата над 2 725,33 лв. за периода 26.05.2023г. – 19.03.2024г. до пълния предявен размер от

3

801,28 лв. и за периода

28.04.2023г.

–

25.05.2023г.

1

Във въззивната жалба се твърди, че съдът е обсъждал доказателствения материал разширително и изцяло в полза на ищеца, като е допуснато нарушение на принципа на ранопоставеност в процеса. Оспорват се изводите на съда, за наличие на застрахователно правоотношение с иманентно присъщите за него елементи, установяващо се от удостоверение за застраховка, приложено към исковата молба, предвид правилно разпределената доказателствена тежест. Не било съобразено, че в удостоверението липсват значими данни за да бъде приравнено то на застрахователен договор с права и задължения не става ясно кои са страните в правоотношението, тоест кой е застраховател и кой е застрахован, каква е застрахователната стойност/застрахователната сума по договора или отделните покрития, какъв е обхвата на покритията, тоест какви са покритите рискове, не е изяснено и какъв е срока на действие на всяко едно от покритията, ако такива изобщо са налице.

Поддържа се, че при липса на застрахователно правоотношение и неизяснени условия на договора съдът не може да презюмира, че ищеца е встъпил в чужди права. Дали ищеца е правоимащ е въпрос, които е функция от приложимото към договора за застраховка Каско право, ако такъв договор съществува и това право в случая е това на Кралство Норвегия. Съдът не разпределил с доклада по делото тежест за доказване относно въпроса за наличието на основания за встъпване.

Според въззивника, съдът неправилно е присъдил обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила установена по експертен път. По делото е установено, че автомобила е претърпял увреждания, стойността на които надхвърля пазарната му стойност. Съдът неправилно е приел, че в правото на ищеца е да прецени дали да възстанови автомобила, което е в разрез със законодателството в Република България, тъй като се касае за тотална щета и че е предоставена оценка на запазените части явяващи се оценка от тръжно наддаване на „Аутоонлайн като стойността му в увредено състояние е определена на 25 000 лв. с ДДС, от която тръжна оферта собственикът или неговия застраховател са могли да се възползват, но са приели, че следва да платят сума надхвърляща пазарната стойност. Това самоволно действие на ищеца и неговият клиент не може да бъде възприето и съдът следва да отчете стойността на запазените части, като съобрази и Методиката към Наредба 49, тази стойност е 25 процента от стойността на автомобила, тоест съдът неправилно не е приложил тази валидна и действаща правна норма.

С оглед изложеното се иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск по чл. 411 КЗ, ведно с претенциите за присъждане на законна лихва.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба

/ вх. № 31539 от

19.03.2024г. по описа на съда/ на ИФ „СКАДЕФОРСАКРИНГ“ АБ / IF Skadefоrsаkring AB /, вписано в търговския регистър на Кралство Норвегия под №981290666, чрез адв. Т. Б., с която срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК: 000694286, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.411 КЗ, и чл.86, ал.1 ЗЗД, за плащане на сумата от 32 423,54 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 3 801,28 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 32 423,54 лв. за периода от 28.04.2023 г. до датата на подаване на исковата молба.

Ищецът е твърдял, че е сключил договор за имуществена застраховка

„Каско на МПС“ по застрахователна полица № *** за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А7 Sportback 4G8/9“ с норвежки рег. № ***, рама №WAUZZZ4GXFN014120, със собственика Ж. Б. Г., с адрес: Кралство

**********9990 Батсфьорд, ул. „Радхусбакен“ № 1А.

Изложил е твърдения, че по време на действие на договора, на 13.12.2022 г., около 11:00 часа, на пътя между с. Биволаре и гр. Плевен, в Република България, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което Ж. С.-Е., управлявайки лек автомобил марка 2

„КИА“, модел „Сийд“, с рег. № ***, собственост на „АЛД Аутомотив“ ЕООД, ЕИК 202946275, е нарушила правилата за движение по пътищата, като не е съобразила поведението си с пътните условия. Движейки се в посока към гр. Плевен, при достигане на движещ се пред нея автомобил е предприела изпреварване, но поради наличие на поледица е ударила отзад в лявата част правомерно движещия се пред нея автомобил марка

„Ауди“, модел „А7 Sportback 4G8/9“ с норвежки рег. № ***, който вследствие на удара е поднесъл и е излязъл извън пътното платно.

Пряка и непосредствена последица от настъпването на застрахователното събитие са причинените имуществени вреди на Ж. Б. Г., с адрес:

Кралство **********9990 Батсфьорд, ул. "Радхусбакен" № 1А, изразяващи се в средствата необходими за репариране на щетите нанесени на собствения й лек автомобил - марка “Ауди”, модел "A7 Sportback 4G8/9“ с норвежки рег. № ***, рама № WAUZZZ4GXFN014120.

По време на произшествието увредения автомобил е управляван от Д. П., род. на ***г., с адрес:

***. Събитието, обстоятелствата и причините за настъпването му са изяснени в съставения от двамата водачи, непосредствено след настъпване на събитието, Двустранен констативен протокол за

ПТП от

13.12.2022 г.

Посочил е, че предвид сключения договор за имуществена застраховка е изплатил обезщетение за причинените на автомобил марка „Ауди“, модел „А7 Sportback 4G8/9“ с норвежки рег. № *** имуществени вреди в размер на 51 556 лв. с вкл. ДДС съобразно фактура № 0024087199/16.03.2023г. и фактура №0022124338/24.04.2023 г., издадени от сервиза, отстранил щетите по застрахованото имущество – „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, ЕИК 175355023. Плащането към сервиза е направено чрез „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК 130189091, което дружество е негов представител за уреждане на претенции в Република България, като на 14.03.2023г. са преведени сумите от 20 198,14 лв. и 5 582,56 лв., а на 24.04.2023г. – сумата от 25 775,84 лв.

В исковата молба е посочено още, че към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за увреждащия автомобил, поради което на основание чл.

411 КЗ ищецът е предявил претенция за репариране на изплатеното обезщетение чрез своя представител за уреждане на претенции в Република България – „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД, на 01.03.2023г.

Във връзка с процесното застрахователно събитие при ЗАД „Булстрад

Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е образувана ликвидационна преписка по щета №471022222300501 (референтен № 011/BGS-00919/22), по която са представени всички необходими документи, съобразно нормативните изисквания, установяващи настъпването на събитието, както и вида и размера на причинените вреди.

На 02.03.2023г. от страна на ответника е извършен оглед на щетите по автомобила и е съставен Протокол № 4325-16777522330. Необходимите документи, удостоверяващи извършените плащания за репариране на процесните вреди, са предоставени на ответника на 24.04.2023г. с писмо изх. № 312/24.04.2023 г. на „АВУС България

– регулиране на щети“

ЕООД.

На 27.04.2023г. ЗАД „Булстрад

Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е възстановило част от дължимото застрахователно обезщетение, а именно сумата от 19 133 лв., по сметка на „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД.

В законоустановения срок ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който не е оспорил, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „КИА“, модел „Сийд“, с рег. № ***, собственост на „АЛД Аутомотив“ ЕООД, ЕИК 202946275, нито описания механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие, включително вината на застрахования при него водач.

Не е оспорил и обстоятелството, че във връзка с предявената от ищеца претенция е изплатил сумата от 19 133 лв. по сметка на „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД за репариране на изплатеното от ищеца обезщетение за причинените вреди.

3

Възразил е срещу наличието на материалноправна легитимация на ищеца, като е посочил, че по делото не са представени доказателства, че той е изплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил, евентуално е оспорил определения и изплатен размер на обезщетението. Във връзка с последното е посочил, че съобразно представените доказателства и средните пазарни цени за този тип автомобили, разходите, направени за ремонт, надвишават средната пазарна цена на автомобила, предвид което е следвало да се приеме, че същият е тотална щета.

Съответно при определяне на размера на обезщетението от средната му пазарна оценка от 44 233 лв. е следвало да се приспадне средната пазарна цена на запазените части, която е 25 000 лв., и съответно да се изплати обезщетение в размер на 19 233 лв., а не сума в размер на 51 556 лв. с вкл.

ДДС.

Първоинстанционният съд, след като е описал събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е счел предявените искове за допустими, а разгледани по същество за частично основателни.

Приел е, че според чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 593/2008 г. относно приложимото право към договорните задължения /Рим I/ договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя. Следователно приложимото право следва да се определя съгласно Регламент „Рим I“ и българското материално право е приложимото по отношение на обема на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.