Решение № 538 от 12.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева при участието на секретаря Р. Г. Стоименова като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20258002101444 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на И. С. В., чрез адв. Ц. А., против решение № 6749 от 6 декември 2024 г., постановено по в.гр.д. № 241/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 11232 от 29 юни 2023 г., поправено с решение № 11548 от 3 юли 2023 г., постановени по гр.д. № 54199/2022 г. по описа на Софийски районен съд и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Е. И. В. на майката Д. И. К., при която детето да живее, и е определен режим на лични отношения на бащата И. В. с детето.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 3736 от 18 юли 2025 г., постановено по настоящото дело, по въпроса за задължението на съда да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните, и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка с оглед запазване интереса на детето.

При отговора на въпроса следва да се има предвид разрешението (напълно възприемано от настоящия съдебен състав), дадено от ВКС в решение № 50004 по гр.д. № 1743/2022 на ВКС, ІV г.о., както и цитираните в него решения. В посоченото решение се приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, 1 посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои - за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните. Изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Необсъждането е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.

Касационната жалба е основателна.

Предмет на спора е иск по чл. 127, ал. 2 СК, предявен от Д. К. против И. В. за определяне местоживеенето, родителските права, режима на лични отношения между бащата и детето Е. В., както и определяне на дължимата издръжка.

По делото пред въззивния съд е изслушана нова комплексна психологична и психиатрична експертиза. Според експертното заключение детето има емоционална връзка с двамата родители, която продължава да се развива само между него и майка му, а връзката с бащата е нарушена поради допускане на детето да бъде въвлечено в родителския конфликт. Детето се чувства застрашено и реагира чрез защитен механизъм да не общува със своя баща. Двамата родители са в дълбок конфликт помежду си и преодоляването му е въпрос на време, желание и усилия. Вещите лица са характеризирали личността на бащата с ниска чувствителност; акцентуация на характера, за която е присъщо при силно протИ.действие или несполука да се реагира с гневни изблици и раздразнение; среден коефициент на емоционална интелигентност; добри умения да изслушва другите и да управлява емоциите си. Личността на майката е характеризирана като емоционално неустойчива и лесно отказваща се при проява на трудности; избягваща проблеми; с повишен показател на тревожност и липса на себеувереност и среден коефициент на емоционална интелигентност. При никой от родителите няма установена личностова патология, а се касае за дисбаланс между тях. Експертите установяват също, че детето изпитва страх от баща си, като това може да доведе до нарушение в развитието на детето, свързано както с бъдещи негови връзки, така и с неговата самооценка и възприемане. Детето се чувства поспокойно при майка си и е под нейно влияние, а към бащата има негативно настроение. Според вещите лица не е подходящо да се променят мястото и режима на отглеждане на детето, тъй като в противен случай това може да забави развитието на детето. Връзката между бащата и детето трябва да се възстанови с помощта на специалисти психолози.

По реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет е изслушано малолетното дете Е., което споделя, че от 2019 г. живее в къщата на майка си, а преди това е живяло при баща си. Изразява предпочитание да продължи да живее на същото място, тъй като майка му се държи по-добре с него, заедно ходят на море, на зелено училище и почивки. Изрично посочва, че в жилището на баща си не се 2 чувства добре, защото баща му не се интересува от него.

При установените по делото обстоятелства правилно съдът е приел, че и двамата родители притежават съпоставим родителски капацитет, както и че съобразно заключението на експертите евентуална промяна на създаденото фактическо положение, при което детето живее при майката, би била вредна за бъдещото му развитие. Съдът е взел предвид и изразеното от детето Е. категорично предпочитание да живее при майка си, както и установеното от вещите лица, че детето има силна връзка с нея и е дистантно спрямо баща си.

Въззивният съд е отчел, че предопределената от пубертетната възраст и пола на детето необходимост от социална среда, в която същото да намира подкрепа и разбиране от баща си и да следва в по-голяма степен мъжкия модел за поведение, следва да намери отражение в по-широк режим на лични отношения с неотглеждащия родител, но едва след като бъде възстановена връзката на доверие, взаимно зачитане и уважение. Затова е определен режим на лични отношения с преходен шестмесечен период за изграждане на емоционална и доверителна връзка на детето с бащата, през който срещите да се осъществяват без преспиване при бащата. Детайлно са определени и контактите с бащата по време на празниците и ваканциите. Вземайки предвид доходите на страните и нуждите на детето съобразно възрастта и неговите специфични образователни потребности, съдът е определил месечна издръжка от бащата за детето в размер от 300 лева.

Предвид категорично установената по делото нетърпимост в отношенията между родителите и въвличането на детето в конфликта между тях напълно нелогично съдът е определил в първоначалния шестмесечен период срещите между бащата и детето да се осъществяват в присъствието на майката. Не може да се приеме, че по този начин би се постигнал желаният резултат да се възстанови доверието и разбирателството в отношенията между бащата и детето. Конфликтът между родителите далеч не е разрешен, а продължава да се развива и води до влошаване на връзката на детето с бащата след постановяване на първоинстанционното решение до степен Е. да се чувства застрашен в присъствието на баща си и да не иска да се вижда с него.

Майката не е предприела никакви действия, за да подпомогне общуването им, а и бащата не успява сам да намери правилния подход към детето. Тази ситуация е допълнително влошена от факта, че двамата родители не поддържат контакт помежду си, както заявяват и пред касационната инстанция. Следователно напълно непродуктивни биха били срещи между проявяващите нетърпимост един към друг родители в преходния шестмесечен период, в който трябва да се работи изключително за възстановяване на доверието между родителя и детето и утвърждаване авторитета на бащата.

Затова и в този период контактите на детето с бащата следва да се осъществяват в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“, който да оказва необходимата подкрепа за нормализиране на отношенията помежду им. Ето защо въззивното решение следва да се отмени в частта за определения режим на лични контакти с детето и да се постанови 3 нов, при който през първите шест месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение, бащата да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10:00 ч. до 14:00 ч. и в неделя от 10:00 ч. до 14:00 ч., без преспиване при бащата, като срещите се осъществяват в присъствието на социален работник от компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес на детето. След изтичане на шестмесечния период бащата да може да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване при бащата, както и в следните случаи:

· 4 седмици през лятото, с преспиване, определени по споразумение между майката и бащата, а при липса на такова – в периодите от 1 до 15 юли и от 17 до 31 август на съответната година;

· за коледните празници, в четна година – 5 дни, с преспиване, за периода от 23 декември до 27 декември;

· за новогодишните празници, в нечетна година – 4 дни, с преспиване, за периода от 30 декември до 2 януари;

· за пролетната ваканция – в четна година в първите четири дни, с преспиване, а в нечетна година – в последните четири дни, с преспиване;

· за рождения ден на детето, в нечетна година – ако денят е учебен непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден, а ако е неучебен от 10:00 ч. на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден;

· за рождения ден на бащата всяка година – ако денят е учебен непосредствено след края на учебните занятия на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден, а ако е неучебен от 10:00 ч. на съответния ден до 21:00 ч. на същия ден.

При осъществяване на режима на лични отношения бащата следва да отвежда детето по местоживеенето на майката и го взема оттам.

Във връзка с предложението в социалните доклади пред въззивната инстанция за ползване от двамата родители на задължителни социални услуги следва да се приеме, че такава мярка в случая е необходима. Съгласно чл. 138а СК, при констатиран конфликт в отношенията между родителите, какъвто се установява по делото, по искане на Дирекция „Социално подпомагане“ съдът може (без да е длъжен) да определи ползването на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето. Целта е с подкрепата и съдействието на социалните работници да се стигне до постепенно нормализиране на отношенията между родители и дете, а и между самите родители, и да се избягва конфликт помежду им. Израз на служебното задължение на съда да следи за защита интереса на ненавършилото пълнолетие дете е и дискрецията му да определи родителите да ползват социална услуга по чл. 138а СК. В този смисъл предложението на дирекцията може да се приема и като сигнал до съда, който, предвид усложнените отношения между страните и в интерес на детето, преценява дали мярката по 4 чл. 138а СК би била полезна, тъй като би подпомогнала родителите да преодолеят различията помежду им в името на интересите и правилното развитие на детето им. Пред всички съдебни инстанции се изяснява, че отношенията между страните са обтегнати и те не си сътрудничат за отглеждането на детето. Липсата на директна комуникация между родителите и негативизма им един към друг се констатира и от настоящата съдебна инстанция при изслушването им. Предвид степента на конфликта между двамата е необходимо с помощта на професионално съдействие в рамките на една година да се предприемат стъпки към трайно преодоляване на този конфликт в името на нормалното развитие на детето. Според настоящия съдебен състав страните се нуждаят от психологическа подкрепа за формиране на умения за ефективна комуникация помежду си, за повишаване на родителския си капацитет и налагане на единни правила и поставяне на граници по отношение на детето. За това е необходима активна работа със специалист от Дирекция „Социално подпомагане“, който да изготви оценка на ситуацията и план за работа според конкретните нужди на родителите и детето. Особено важно е социалният служител да работи и с детето Е., за да бъде преодоляно негативното му отношение към бащата, което, ако се запази, в дългосрочен план ще има отрицателни последици за личностното му развитие. Ето защо Дирекция „Социално подпомагане“ следва да упражни всички свои законови правомощия, за да осигури необходимата подкрепа с оглед интересите на детето.