Решение № 340 от 26.10.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Перник, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Гражданско дело № 20251700100774 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 7842/05.12.2025 г. – п.кл.

03.12.2025 г., подадена от Д. М., МБ: ***, лична карта № ***, издадена от МВР-*** на ***, валидна до ***, с адрес в *** и С. М., МБ: ***, лична карта № ***, издадена от МВР-*** на ***, валидна до ***, с адрес в *** чрез адвокат Н. Д. и адвокат Г. Р. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, бул. „Македония“ № 3, с БУЛСТАТ:000695089, с която искова молба са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщерята на ищците E. М. при пътнотранспортно произшествие на 23.11.2021 г., първоначално в размер на по 200 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

С протоколно определение на съда от 22.04.2026 г. е допуснато изменение на размера на исковете, които са останали за разглеждане за сумата от по 75 291,86 евро за всеки ищец, като на основание чл. 233 ГПК е прекратено производството за разликата над този размер до първоначално предявените по 200 000 лв. поради частичен отказ от исковете.

Ищците твърдят, че на 23.11.2021 г., около 03:00 часа, при км 31+800 на лот 0 на АМ „Струма“, в района на отбивката за с. Боснек, настъпило пътнотранспортно произшествие с автобус „Мерцедес“, с рег. № ***, в който пътувала дъщеря им E. М.. Според изложеното водачът загубил ориентация и контрол над автобуса, който последователно се ударил в дясната и лявата предпазна мантинела, деформирал се и се вклинил между ограничителните 1 съоръжения. Вратите били блокирани, което възпрепятствало напускането му от пътниците, а възникналият пожар причинил смъртта на E. М. вследствие на задушаване и изгаряне.

Поддържат, че произшествието и тежестта на последиците му се дължат както на несъобразената с релефа и пътната обстановка скорост на автобуса, така и на неправилното изграждане, обезопасяване и поддържане на пътния участък. В тази връзка сочат допускането на експлоатацията му без необходимото разрешение за ползване и при несъответствие с изискванията за безопасност; неясна и недостатъчна сигнализация относно характера на пътя и наличието на отбивка; износена и слабо видима хоризонтална маркировка; липса на надлъжна релефна шумна маркировка; неизправни или недостатъчно ефективни светлоотразителни елементи, както и неправилно разположени мантинели с недостатъчна височина и задържаща способност и липса на необходимия защитен буфер.

Твърдят и неизпълнение на задълженията за извършване на проверки и оценка на пътната безопасност.

Според ищците тези недостатъци дезориентирали водача и препятствали своевременното възприемане на границите на платното и отбивката, а несъответствието на ограничителните системи с техническите изисквания допринесло за деформирането и запалването на автобуса и невъзможността за евакуация на пътниците. Ангажират отговорността на ответника като възложител на дейностите по управлението, обезопасяването и поддържането на републиканския път за противоправните действия и бездействия на лицата, натоварени с изпълнението им. Поддържат, че участието на водача в причиняването на вредите не освобождава АПИ от отговорност, която считат за солидарна.

Относно неимуществените вреди твърдят, че с дъщеря си поддържали близки и пълноценни отношения, основани на силна обич, привързаност и взаимна подкрепа. Тя била тяхна морална опора и им оказвала материална помощ. Неочакваната смърт и мъчителният начин на настъпването им причинили дълбоки и продължителни душевни страдания, депресивни състояния, посттравматичен стрес, нарушения на съня, главоболие и тревожност. След загубата се затворили в себе си, ограничили общуването с близки и приятели и продължавали болезнено да преживяват случилото се.

По тези съображения искат уважаване на претенциите в поддържания размер и присъждане на разноските по делото.

С постановеното по реда на чл. 140 ГПК Определение № 40/19.01.2026 г. като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано „Автомагистрали“ ЕАД, гр.

София, бул. „Цар Б. III“ № 215, ет. 4, с ЕИК:831646048.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е подал отговор, с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Счита ги за допустими, но възразява за нередовност на исковата молба поради непосочване на банкови сметки на ищците или друг начин на плащане.

Не оспорва настъпването на произшествието на посочените дата и място, принадлежността на пътния участък към републиканската пътна мрежа и задължението си за 2 неговото поддържане чрез ОПУ – Перник. Признава липсата на акт 16 за автомагистрала, като поддържа, че участъкът се експлоатира като скоростен път с максимално разрешена скорост за автобуси от 90 км/ч.

Оспорва твърденията за неправилно изграждане, сигнализиране и обезопасяване на участъка. Поддържа, че били поставени необходимите знаци за характера на пътя, ограничението на скоростта и наличието на площадка за отдих, включително знаци „Вода за пиене“ на 250 и 1000 метра преди нея. Счита, че не съществувало задължение за поставяне на знак Г1 след площадката, а останалите знаци били разположени съобразно нормативните изисквания. Прекъснатата маркировка правилно обозначавала лентата за забавяне и влизане в отбивката, като осевата линия била обновена две седмици преди произшествието. Отрича рекламната обява върху пътен знак да е повлияла на неговата видимост. Поддържа, че ограничителните системи били поставени на изискуемото разстояние и съответствали на приложимите технически правила, които не предвиждали твърдяното задължение за буфер, задържащ превозни средства до 38 тона. Оспорва и приложимостта на посочения от ищците стандарт БДС EN 1436 към характеристиките на мантинелите.

Според ответника произшествието било причинено единствено от неправилното поведение на водача, който не съобразил управлението с пътните условия. Позовава се на безпрепятственото преминаване на останалите три автобуса и на липсата на други произшествия в участъка за периода от 23.07.2013 г. до процесното събитие. Отрича причинна връзка между състоянието на пътя и произшествието, съответно смъртта на дъщерята на ищците. Твърди още движение с превишена скорост, техническа непригодност на автобуса за международен превоз и превозване на повече пътници от наличните седящи места.

Оспорва размера на обезщетенията като прекомерен, като сочи получени или предстоящи плащания за същите вреди от застрахователя „ГРАВЕ – Застраховане Неживот“ АД. Прави възражение за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан от пострадалата, както и възражение по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за погасителна давност на претендираната законна лихва.

Конституираното по делото като трето лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД също оспорва исковете като неоснователни и недоказани по основание и размер. Не оспорва местоположението на произшествието и обстоятелството, че участъкът се поддържа от АПИ чрез ОПУ – Перник. Признава наличието на договор № РД-38-1/01.03.2018 г. с АПИ за поддържане на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“, в чийто обхват попада и процесният участък.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието и твърденията, че състоянието на маркировката, знаците и ограничителните системи е дезориентирало водача и е причинило вредоносния резултат. Присъединява се към възраженията на АПИ относно изграждането, сигнализирането и обезопасяването на пътя. Поддържа, че единствената причина за катастрофата било поведението на водача, който управлявал с превишена и несъобразена с видимостта, релефа и метеорологичните условия скорост. Според третото лице водачът се движел с около 107 км/ч и можел да избегне произшествието, ако запазел 3 движението в дясната активна лента, вместо да отклони автобуса към челната част на предпазната ограда. Сочи, че останалите три автобуса преминали безпрепятствено, а входът към площадката за почивка бил оформен чрез чупка, която не можела да подведе водача.

Излага и твърдения за липса или недостатъчен брой аварийни чукчета, възпрепятствали евакуацията, както и за превозване на 53 души при по-малък допустим брой места. Поставя под съмнение техническата пригодност на автобуса и причините за бързото му изгаряне. Отрича пряка причинна връзка между състоянието на пътя и смъртта на пострадалата.

Относно собствените си задължения поддържа, че изпълнява единствено конкретно възложени от АПИ дейности чрез месечни, допълнителни и извънредни задания и няма отношение към проектирането, изграждането и въвеждането на участъка в експлоатация.

Твърди, че не му били възлагани дейности по поставяне на вертикална сигнализация и подмяна на ограничителните системи и нямало задължение да ги извършва по собствена инициатива. Отрича забава при изпълнение на възложените работи по хоризонталната маркировка.

Оспорва обезщетенията като завишени и несъответстващи на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а при условията на евентуалност заявява възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване от водача и пострадалите в размер най-малко 90 процента и иска съответно намаляване на обезщетенията. Присъединява се към възражението на АПИ за погасяване по давност на претендираната законна лихва.

Поради това претендира отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на обезщетенията, както и присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В хода на устните състезания ищците чрез адвокат С. поддържат исковете си и молят съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани. Претендират присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на адвокат Н. Д., за което представят списък по чл. 80 ГПК. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Впоследствие представят и писмена защита.

От своя страна, Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез адвокат Б. и „Автомагистрали“ ЕАД чрез юрисконсулт С. поддържат отговорите си, с които оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли. АПИ претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл.

80 ГПК и възразява срещу присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Така предявените обективно субективно и кумулативно съединени осъдителни искове 4 са с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, явяват се процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковите претенции:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП № 2021-1028502/23.11.2021 г., заключенията на вещите лица по приетите по делото комплексни съдебно-автотехнически експертизи и съдебномедицинска експертиза, се установява, че на 23.11.2021 г., около 03:00 часа, на скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, и съответно – част от републиканската пътна мрежа, в посока към отбивката за с. Боснек, област Перник е настъпило ПТП (самокатастрофа) с пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски peг. № ***, като при катастрофата, наред с други лица е починала и E. М., родена на ***, гражданин на ***, която е дъщеря на двамата ищци Д. М. и С. М., видно и от представеното към исковата молба и прието като писмено доказателство по делото препис-извлечение от регистъра за гражданско състояние, издадено от Община ***, ***.

Страните не спорят и относно това, че процесният пътен участък - от пътен възел „Даскалово“ / Перник до с. Долна Диканя - е с разрешение за строеж на автомагистрала, че функционира фактически като такава, без обаче да има разрешение за експлоатация по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗУТ, и че фактически въведеното ограничение на максимално допустимата скорост е от 120 км/час. Ответната АПИ не оспорва и това, че процесният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа, която се поддържа и стопанисва от държавата, в лицето на ответната АПИ и именно на нея е възложена по закон дейността по проектиране, изграждане и последваща поддръжка на този път, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП.