Определение № 1077 от 31.10.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1003/2023
- Вид
- Определение № 1077
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 01.03.2024
- Състав
- Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1077 гр. Благоевград, 31.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надя Узунова
Членове:
Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20231200501003 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Е.
Давидков А. и К. В. И., чрез адв. И. Н., срещу Определение № 1455/20.09.2023г., постановено по гр.д. № 723/2023г. по описа на Районен съд - Благоевград. В жалбата се сочи, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че за жалбоподателите съществува правен интерес от предявяване на насрещните отрицателни установителни искове, за което се излагат подробни доводи и съображения. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от жалбата не е връчван на насрещната страна, доколко насрещната искова молба не е връчвана по реда на чл. 131 ГПК на ответника по нея.
След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от страни в производство, имащи правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по предявени положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК от ищеца С. В. П. срещу ответниците Е. Д. А. и К. В. И.. В исковата си молба ищецът сочи, че през 2008г. първата ответница му продала следните недвижими имоти:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на село З.Д., община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021г. на ИД на АГКК, с адрес на имота - село З.Д., Община Благоевград, област Благоевград, с площ от 799 кв.м., с трайно предназначение на териториятаурбанизирана, с 1 начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при съседи имоти ***; ***; ***; ***; ***;
*** ВЕДНО с изградените върху този поземлен имот три броя сгради, както следва: СГРАДА с идентификатор *** , по КККР на село З.Д., община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота - село З.Д., Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от 65,00 кв.м., с предназначение : жилищна сградаеднофамилна; СГРАДА с идентификатор *** по КККР на село З.Д., община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021г. на ИД на АГКК, с адрес на имота - село З.Д., Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от 22,00 кв.м.; СГРАДА с идентификатор *** по КККР на село З.Д., община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021г. на ИД на АГКК, с адрес на имота - село З.Д., Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от 7 кв.м.
Твърди, че сделката е оформена в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. рег. № 1185/28.03.2008г., акт с № 61, том 3 дело № 771/2008г. по описа на СВ при РС Благоевград.
Посочва, че за имотите първата ответница се е снабдила с констативен нотариален акт от 2022г., в който е посочено, че същата е призната за собственик. Впоследствие установил, че с нотариален акт от 2022г. първата ответница е продала на втория ответник процесните недвижими имоти.
С оглед на това ищецът е направил искане се признае за установено, че е собственик на описаните в исковата молба имоти на посоченото от него основание, а именно покупко - продажба. Прави се и искане за отмяна на издадения констативен нотариален акт от 2022г.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Е. Д. А. и К. В. И. е подадена насрещна искова молба. В същата посочват, че видно от нотариалния акт за покупко - продажба от 2008г., с който ищецът по първоначалния иск се легитимира като собственик на имотите, продавачът Е. Д. А. е представляван от пълномощник П. В. П.. Е. Д. А. сочи, че не е упълномощавала такова лице да се разпорежда със собствените й недвижими имоти, като и никога не е предавала владението им на купувача, нито е получавала продажна цена от сделката. Сочи, че продажбата е нищожна, поради липса на съгласие на прехвърлителя. Твърди, че имотите са й дарени през 1993г. от нейните родители и до датата на продажбата им на К. В. И. /неин син/ през 2022г. никои не е оспорвал собственическите й права.
С оглед на изложеното се прави искане да се признае за установено, че С. В. П. не е собственик на имотите; да се признае, че сключената продажба е нищожна поради липса на съгласие, както и да се отмени нотариалния акт за покупко-продажба от 2008г.
С атакувания съдебен акт съдът е прекратил производството по делото в частта по предявените насрещни отрицателни установителни искове, с които е направено искане да се признае за установено, че С. В. П. не е собственик на имотите, както и за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба. Приел е че предявените насрещни отрицателни установителни искове са недопустими 2 поради липса на правен интерес, тъй като предметът на заявените положителни установителни и отрицателни установителни искове съвпадат.
Приел е също така, че на отмяна по реда на ГПК подлежат единствено издадените констативни нотариални актове, не и тези за сделки, поради което недопустимо се явява и заявеното в насрещната искова молба искане за отмяна на нотариален акт за сделка.
Въззивният съд намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и като такъв ще следва да се потвърди.
За ответниците Е. Д. А. и К. В. И. /ищци по насрещните искове/ не съществува правен интерес от предявяване на насрещните отрицателни установителни искове за имотите, предмет и на първоначалната искова молба.
С предявяването на тези искове – че ищецът С. В. П. не е собственик на процесните четири недвижими имота, се цели отричане на субективно право, което вече е заявено с първоначалната искова молба – правото на ищеца, който твърди че е собственик на имотите на соченото придобивно основание /покупко – продажба/. В този смисъл предмета на исковете /заявен с първоначалната искова молба и насрещната такава/ изцяло съвпадат – това са собственическите права на ищеца С. В. П.. Дали същият е собственик или не на заявеното основание и дали сделката е нищожна са въпроси по същество, с който съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт. Предметът на насрещните искове следва да е различен от този на първоначалния, а в случая те съвпадат. Ето защо по-късно предявените отрицателни установителни искове по аргумент на чл. 126, ал. 1 ГПК са недопустими, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд.
В посочения по-горе смисъл са Определение № 1950/03.07.2023г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 2342/2023г. I ГО; Определение № 60146/22.11.2021г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 4067/2021г. I ГО; Определение № 183/15.08.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 1334/2022г. I ГО; Определение № 330/05.07.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 2108/2016г. IV ГО.
Съдът не споделя заявеното във въззивната жалба, че след като се твърди порок на сделката, с която ищецът по първоначалния иск се легитимира като собственик, то съществува правен интерес от предявяването на насрещните отрицателни установителни искове. При положение, че този порок бъде доказан предявените искове по първоначалната искова молба следва да бъдат отхвърлени, а насрещният иск за нищожност уважен.
Насрещните отрицателни искове на практика целят същото – отричане собственическите права на ищеца, поради което са недопустими. Този извод не противоречи на ТР, на което се позовават жалбоподателите. Соченото ТР не разглежда хипотеза, при която се предявява положителен собственически иск и насрещен отрицателен иск между едни и същи страни и за едни и същи имоти, а посочва кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен иск.
Правилен е изводът на районния съд за това, че на отмяна по реда на чл.
537, ал. 2 ГПК подлежат единствено констативните нотариални актове, а не и тези за сделките. Ето защо се явява недопустимо заявеното с насрещната 3 искова молба искане за отмяна на нотариален акт за покупко - продажба от 2008г. Поради това правилно производството по делото е прекратено и в тази му част.
С оглед на изложеното по-горе обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв ще следва да се потвърди.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1455/20.09.2023г., постановено по гр.д. № 723/2023г. по описа на Районен съд - Благоевград.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4