Определение № 2491 от 07.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2491 гр. София, 03.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502610 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна въззивна жалба от Т. Ц. С. и частна въззивна жалба от Р. Б. Б. против определение №218 от 15.07.2024 година, постановено по т.д. №118/2023 г. по описа на ОС - Враца, с което е спряно производството по същото до приключване на досъдебното производство по Д П №1139/2023 година по описа на ОП – Враца /ДП №264/2023 година по описа на РУ-Козлодуй/.

Частните жалбоподатели твърдят в жалбите си, че определението е неправилно, Фактът, че прокуратурата или органите на МВР осъществяват проверка дали е извършено престъпление сам по себе си не предопределя извод за наличието на процесуална пречка за двиЖ.ето на исковото производство. В случая не се установява престъпно обстоятелство, а единствено данни за образувано досъдебно производство, което не е основание за спиране.Установяването с присъда на престъпния характер на поведението на делинквента не е задължително условие за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като елементите от фактическия състав могат да бъдат установени в гражданското съдопроизводство. Гражданският процесуален закон не задължава гражданският съд да се счита обвързан от издадените в рамките на досъдебното производство актове, а сам следва да прецени дали действително са налице престъпни обстоятелства, които са от 1 значение за разрешаване на гражданско-правния спор. Молят съда да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не е депозирал отговор.

Частните жалби са процесуално допустими, депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледани по същество са неоснователни по следните съобраЖ.я:

Производството по т.д. №118/2023 г. по описа на ОС - Враца гр.д.5957/ е образувано по предявени искове от Т. Ц. С. и частна въззивна жалба от Р. Б. Б. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на сумата от по 200 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди –болки и страдания, причинени от смъртта на сина им Б. Р. Б., в резултат на ПТП от 16.06.2023 година, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задълЖ.ето, както и иск от Р.

Б. Б. за сумата от 1504,50 лева – обезщетение за имуществени вреди.

По делото е налице справка, че по №1139/2023 година по описа на ОП – Враца /ДП №264/2023 година по описа на РУ-Козлодуй/ се води разследване за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 НК, като е предявено обвинение на Б. А. Х..

Определението за спиране е постановено в съответствие със създадената практика на ВКС – в случая определение № 616/21.07.2014 г. по ч. т. д. № 1732/2014 г. на I ТО. В същото касационната инстанция е извела разрешението, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. В соченото определение, както и в редица други съдебни актове на ВКС, известни служебно на състава /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д.

№ 745/2012 г. на IV ГО, определение № 566/2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV ГО, определение № 7165/2013 г. на IV ГО, определение 44/2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г. на II ГО, определение № 378/2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II ТО, определение № 274/2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на ГО, определение № 96/2016 г. по ч. гр. д. № 445/2016 г. на IV ГО, определение № 2

140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на II ТО и др. / еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

Предвид данните, че към момента е предявено обвинение на Б. А. Х. е налице идентичност с твърденията на ищеца в исковото производство относно делинквента, деянието и неговата противоправност и са налице предпоставките за спиране на производството.

Поради съвпадане на правните изводи на определението за спиране следва да бъде потвърдено. двете инстанции

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №218 от 15.07.2024 година, постановено по т.д. №118/2023 г. по описа на ОС - Враца.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3