Решение № 57 от 02.06.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Търговище, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

ЙОРДАН П. ИВАНОВ

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500151 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника "Банка ДСК" АД-гр.София, ЕИК 121830616 против решение №28/03.02. 2025г., постановено по гр.д.

№629/2024г. по описа на Районен съд-Търговище, с което по отношение на банката е установено, че ищцата Д. Р. И. от гр. Търговище има качеството на поръчител по договор за кредит експересо №111397/27.03.2009г., сключен между „Експресбанк“ АД (чийто правоприемник е ответната банка) и кредитополучателя И.А.П. от гр. Търговище, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК, както и че ищцата не дължи сумата от 6 973.79лв. по договора, поради погасяване на главното задължение по давност, за което е образувано ИД № 398/2014г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова, на осн.чл.439, ал.2 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, като на ищцата са присъдени направените по делото разноски в размер на 1 293.95лв.С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

1

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима и основателна.

Предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правоотношение по договор за поръчителство относно кредит експересо №111397/27.03.2009г., сключен между „Експресбанк“ АД (чийто правоприемник е ответната банка) и кредитополучателя И.А.П. от гр.

Търговище и по чл.439 от ГПК за недължимост на сумата 6 973.79лв. по договора, предмет на изпълнение по изп.д. №398/2014г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова, са обосновани с обстоятелствата, че ищцата е поръчител по кредита, чието задължение е погасено с погасяването дълга на кредитополучателя по давност.

Ответната банка оспорва исковете с възражения за тяхната недопустимост, еветуално-неоснователност, поради задължаване на ищцата не като поръчител, а като встъпил в дълга на кредитополучателя съдлъжник.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Предявеният иск по чл.439 от ГПК е обоснован с твърдение за обстоятелства, настъпили след приключване на ч.гр.д.№175/2014г. на РСТърговище, по която в полза на банката са издадени заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист, вземането по който в размер на 6 973.79 лв. се оспорва, обуславящо процесуалната му допустимост, както и допустимостта на обективно съединения с него иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на договор за поръчителство с ищцата, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Видно от представения по делото договор за кредит експересо №111397/27.03.2009г., сключен между „Експресбанк“ АД (чийто правоприемник е ответната банка), кредитополучателя И.А.П. от гр.

Търговище и ищцата, касае се за документ с бланкетно съдържание, предоставящ възможност за възникване на правоотношения, както по встъпване в дълга на кредитополучателя, така и на поръчителство.

Действително, в чл.17, т.1 от същия е посочено „съдлъжникът, съпруг/а/ на кредотополучателя“, но за посоченото встъпване в дълг семейното положение е без значение, а решаващо за пораждането на права и задължения по това правоотношение е безусловто изявление за встъпване в дълга.Извод за токова 2 безусловно встъпване са както персонифициращата част на договора, в който изрично, самостоятелно и недвусмислено в част I, т.2.1 е посочено качеството на ищцата, а именно-съдлъжник, което е различно от поръчител, така и саморъчните подписи на ищцата на всяка една от шестте страници на договора, с които същата лично е удостоверила качеството си на съдлъжник, полагайки подписите именно в тази графа, а не в специално предвидената и ясно разграничена под нея графа за поръчител.Без значение е и дали встъпилият в дълга съдлъжник е получил част от сумата, тъй като това е въпрос на вътрешни отношения с кредитополучателя, които могат да бъдат от най-различен характер, нито дали първоначалната нагласа е била за поръчителство и относно установяването на което правоотношение свидетелски показания са недопустими-чл.164, ал.1, т.5 от ГПК.В подкрепа на този извод са и останалите по делото писмени доказателства-данни по искане за кредит №3691608/ 25.03.2009г. и декларация по чл.4 от ЗЗЛД, саморъчно подписани от ищцата отново именно в качеството й на съдлъжник.

При тези обстоятелства, сключеният с банката договор е не за поръчителство, а за встъпване в дълг, поради което погасяването по давност на задължението на кредитополучателя не води до отпадане отговорността на встъпилото в дълга лице, вземането на банката към ищцата съществува и предявените искове са неоснователни, обуславящо отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърлянето им, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК, като на въззивника следва да се присъдят направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 179.48 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №28/03.02.2025г., постановено по гр.д.№629/2024г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявените от ищцата Д. Р. И. от гр.Търговище, кв.

„Запад" № 2, вх. Б, ет. 1, ап. 20 ЕГН:********** против ответника "Банка ДСК" АД-гр.София, ЕИК 121830616 иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на съществуване на правоотношение по договор за поръчителство относно кредит експересо №111397/ 27.03.2009г., сключен между „Експресбанк“ АД (чийто правоприемник е ответната банка) и 3 кредитополучателя И.А.П. от гр. Търговище, както и по чл.439 от ГПК за недължимост на сумата от 6 973.79 лв. по договора, поради погасяване на главното задължение по давност, за което е образувано изп.д.№398/2014г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА ищцата Д. Р. И. от гр.Търговище, ЕГН:********** да заплати на ответника "Банка ДСК" АД-гр.София, ЕИК 121830616 направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 179.48 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4