Решение № 8 от 20.01.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№8 гр. ***, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ

НДН при участието на секретаря НЦК като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело № 20241300500393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 9351/05.08.2024г. на *** на *******, допълнена с допълнителна жалба вх.№ 9457/07.08.2024г. срещу Решение № 434/11.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2498/**** г. по описа на РС-***, в частта, в която са уважени осъдителните искове на К. Й. Р. с ЕГН: ********** с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ досежно сумата в размер на 5000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и 1000.00 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от незаконното му обвинение по ДП № ЗМ 61/*** г. по описа на ОД на МВР – ***, за извършено престъпление по чл. 227б от НК, по което е постановено влязло в сила решение, с което същият е признат за невинен по повдигнатото обвинение, и са присъдени разноски на ищеца в размер 757.50 лева.

Във въззивната и допълнителната жалба се оспорва решението като неправилно. Моли се за отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което се отхвърлят изцяло претенциите, алтернативно се иска да бъде намален присъдения размер. . Сочи се, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като при прилагане на критерия „справедли***т" при определяне на размера на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, *** е нарушил закона, като е завишил същия, в резултата на което размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди е необоснован. Твърди се, че наказателното производство е протекло в разумни срокове. Необосновано и неоснователно, съдът бил кредитирал 1 показанията на доведените от ищеца свидетели в частта относно търпенето на болки, страдания и притеснения, като не бил обсъдил роднинските и приятелските отношения, в които свидетелят се намира с тях и евентуално тяхната заинтересованост от изхода на делото. С постановлението на разследващия орган от 26.10.2022г. К. Й. Р. бил привлечен към наказателна отговорност и му било повдигнато обвинение за престъпление по чл.227б, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, което не е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, и по отношение на същия не била взета мярка за неотклонение.

Твърди се, че действията на *** са били правомерни, като повдигнатото обвинение е било базирано на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства.

От събраните в хода на делото гласни доказателства не било установено търпенето на преки и непосредствени неимуществени вреди от ищеца, вследствие на воденото досъдебно производство № ЗМ 61/*** г. по описа на ОД на МВР - *** за извършено престъпление по чл.227б от НК.

В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемата страна К. Й. Р. , чрез адвокат пълномощник Н.А. излага, че решението за правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Сочи се, че посоченото решение 434 от 11.07.2024г., има за предмет поправка на очевидна фактическа грешка, а изложените в жалбите правни доводи против решението не засягат предмета на съдебното решение.

Ако бъде прието, че жалбите се отнасят до съдебно решение по делото № 430/08.07.2024 г., с което *** се е произнесъл по съществото на спора, също се поддържа неоснователност на жалбите. Излага, че, съдът е ограничен от посочените в жалбата фактически основания, а такива не били изложени от жалбоподателя, както и че по отношение присъдения размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди не са изложени никакви оплаквания.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

За да се произнесе по спора Окръжен съд – *** намира следното:

Производството по гр. д. № 2498 по описа за **** г. на РС-*** е образувано по предявени осъдителни искове от К. Й. Р. против *** на *******, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 7000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконното му обвинение по ДП № ЗМ 61/*** г. по описа на ОД на МВР - *** за извършено престъпление по чл.227б от НК, по което наказателно производство е постановено решение, с което същият е признат за невинен. Предявен е иск и за сумата 1000.00 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от предявяване на исковете на 13.12.**** г. до окончателното погасяване на задълженията по главниците и разноските по делото .

2

По отношение предмета на обжалване, съдът намира, че се касае за техническа грешка при посочване на номера и датата на обжалвания акт. От съдържанието на жалбата безспорно може да се направи извод за обжалване на решение №430/08.07.2024 г., с което *** се е произнесъл по съществото на спора

В исковата молба се твърди, че от РП *** било образувано ДП № ЗМ 61/*** г. по описа на ОД на МВР - *** за извършено престъпление по чл. 227б от НК, бил е привлечен в качеството на обвиняем, като РП *** сезирала РС *** с постановление за внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание л.78а от НК. Било образувано АНД №178/****г., по което РП *** поддържала внесеното постановление, и по което ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение. След подаден протест от РП *** било образувано ВАНД 220/****г., по което решението на РС *** било потвърдено.

Във връзка с повдигнатото му обвинение били засегнати честта и достойнството на ищеца, бил уронен престижа и доброто му име пред обществото и търговските му партньори. Същият се ползвал с репутация на почтен човек и лице с дългогодишна търговска практика.

Били причинени неудобство и притеснения, душевни страдания от изхода на производството, както и било накърнено чувството му за справедли***т.

Ищецът имал опасения в резултат на образуваното наказателно производство, че ще бъде образувано и такова по ЗОНПИ, какъвто случай вече бил имал, и което предишно производство приключило изцяло в негова полза. Същият претърпял и влошаване на здра***ловното състояние във връзка с настъпили усложнения на установеното заболяване „Захарна болест- ИЗТ“.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - *** на *******, депозирал отговор на исковата молба, в който са оспорени предявените искове като неоснователни.

Оспорва твърдените неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение на ищеца, с твърдения, че същите са недоказани. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като завишен и несправедлив. В тази връзка излага, че наказателното производство е продължило в разумен срок, че действията на *** са правомерни, че повдигнатото на ищеца обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и че не му е била взета мярка за неотклонение.

***, в настоящия съдебен състав, като взе предвид твърденията и доводите на страните, събрания и приобщен по дело доказателствен материал в съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, а и от събраните писмени доказателства в ДП №ЗМ 61/***г.по описа на ОД МВР ***, АНД №178/****г.по описа на *** и ВАНД №220/****г. по описа на ***, че на 26.10.2022 г. ищецът К. Р. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 227б, ал.2, от НК, като по отношение на същия не е взета мярка за неотклонение. С постановление от 3

13.01.****г. ищецът е привлечен повторно като обвиняем с прецизиране датата на обвинението , за това че на 06.04.2019 г. в гр. ***, в качеството си на управляващ и представляващ търговско дружество „*****“ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.***, в 30 дневен срок от спиране на плащанията, считано от 06.03.2019г. по изискуеми публични задължения на дружеството в общ размер 104 342.67 лева, произтичащи от публични задължения по ЗДДС и ЗДФЛ не е поискал от ОС *** откриване на производство по несъстоятелност-престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 НК. С постановление от 30.01.****г. на Районен прокурор - РП ***, досъдебната производство е внесено в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК. С решение 106/16.03.****г. на РС *** по АНД № 178/****г. обвиняемият е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение.Срещу решението е подаден протест от РП *** вх.№ 3596/28.03.3023г. ,по който е образувано ВАНД №***** по описа на ***. С окончателно решение №171/27.10.****г. по същото дело е потвърдено първоинстанционното решение.

От свидетелските показания на *** – баща на ищеца, се установява, че пролетта на *** г. ищецът бил уплашен и притеснен, че го търсят от полицията и ***. Постоянно го викали, казали, че ще го осъдят на 2 години затвор. Притеснявал се и пазел в тайна производството от работниците на предприятията, на които бил собственик, както и от жена си. И свидетелят *** не казал на никой. Ищецът започнал да трепери, да се разболява, малко покъсно постъпил и в болница. Разчуло се в обществото, че има дело и *** го обвинява в извършване на престъпление. Чувствал се неудобно пред всички, изпитвал срам защото хората шушукали помежду си, станал мълчалив. Жена му разбрала отнякъде, реагирала зле, ядосала се и си хванала пътя за ***.

Скарали се заради това дело, защото и тя се изплашила, че ще го вкарат в затвора. Преди време ищецът имал и дело с КОНПИ, което приключило с добър резултат за него, но си било тормоз. Изплашил се и при настоящото дело и се разболял, здра***ловното му състояние се влошило, като получил усложнения на диабета. След първото дело получил диабета, рязали му пръстите на краката, направили му коремна операция. По време на второто дело минал на инсулин и сега е втора група инвалид. Свидетелят, майка му и сестра му се грижели за него, защото жена му избягала. Свидетелят не си променил отношението към него, майка му готвела, перяла, ищецът често ходел при родителите си, понеже нямал жена и те се грижели за него. Освен, че е болен, имал и проблем с психиката вследствие делото, разследвали го, притеснявал се, загубил съня си и се разболял.Свидетелят ***** излага, че работи като строител и така се запознал с ищеца, возел материали, станали близки около фирмите на ищеца. През *** г. лятото същият споделил, че е силно притеснен, защото има големи проблеми с *** и полицията защото пропуснал да пусне някакъв документ - молба. Видял промяна в ищецатормозел се, казвал, че е невинен. Помолил свидетеля да не споделя, най-вече съпругата му да не разбере, защото ще има скандали. Накрая се разбрало и това довело до страшни скандали, скарали се със съпругата му и тя заминала за ***. Ищецът много се срамувал от колегите си и влязъл в болницата за лечение. Колегите му променили отношението си към него, започнали да говорят, държали се пренебрежително. Ищецът не бил същия, какъвто го познавал свидетеля, все бил притеснен, изгубил жизнеността си, започнал да 4 забравя.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.