Решение № 28 от 11.02.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Шумен, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500168 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ЗКПУ „ Александър Стамболийски „ / в ликвидация /, ЕИК 837096981, представлявана от ликвидатора И.Ж.И., чрез пълномощника адв. С. С. от ШАК срещу решение № 260090/31.12.2020 г. по гр.д. № 75/2020 г. по описа на ВПРС, в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 14 440.00 лева – сбор от трудово възнаграждение за месеците от януари до декември 2017 г., в размер на по 460.00 лева месечно, или общо в размер на 5 520.00 лева, трудово възнаграждение за месеците от януари до декември 2018 г., в размер на по 510.00 лева месечно, или общо в размер на 6 120.00 лева и трудово възнаграждение за месеците от януари до май 2019 г., в размер на по 560.00 лева месечно, или общо в размер на 2 800.00 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2020 г. до окончателното й плащане и 865.14 лева деловодни разноски, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 577.60 лева.

Жалбоподателят намира решението за неправилно и необосновано, постановено при противоречие със закона и събраните по делото доказателства, по съображения подборно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени като постановено по недопустим иск, а ако приеме, че искът е допустим – да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли същия в обжалваните части, и му присъди 1 извършените по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата К. Х. АД., действаща чрез пълномощника адв. Н. Н. ШАК е депозирала отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 75/2020 г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу жалбоподателя, в която ищцата е навела твърдения, че е работи по трудово правоотношение в ответната кооперация на длъжност счетоводител, като изпълнявала и функциите касиер и човешки ресурси. На 22.06.2019 г. било проведено общо събрание на член кооператорите, на което било взето решение Кооперацията да бъде обявена в ликвидация със срок от една година, както и тя да остане да изпълнява функциите си до приключване на ликвидацията. От 2012 г. не й е било изплащано трудово възнаграждение, въпреки, че е изпълнява добросъвестно трудовите си задължения. След справка в НАП установила, че председателят на кооперацията, сегашен ликвидатор не е подавал и задължителните декларации и не е заплащал задължителните осигуровки за здравното й и пенсионно осигуряване. Освен това, на 07.08.2019 г. същият е подал в НАП уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, че трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 01.07.2012 г., въпреки, че не й е била връчвана заповед за прекратяването му и никой не я уведомявал за това. Позовавайки се на горното е поискала от съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да й заплати сумата от 81 360.00 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. януари 2017 г. до м. декември 2019 г. включително, в размер на минималната работна заплата за страната, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото до окончателното й плащане и направените деловодни разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил иска като недопустим по съображения, че за процесния период ищцата не е била в трудово правоотношение с кооперацията, поради което искът е предявен при липса на правен интерес и без активна процесуална легитимация. При условията на евентуалност е оспорил иска като неоснователен, по съображения, че от 01.07.2012 г. ищцата не е била в трудово правоотношение и не е полагала труд в кооперацията, не се е явявала на работа и не е изпълнявала трудовите си задължения за длъжностите счетоводител, касиер и човешки ресурси. Действително е била ангажирана при раздаването на рента, но не по трудово правоотношение, а инцидентно, като за всеки случай и е заплащано на ръка с лични средства на председателя на кооперацията. От 2012 г. кооперацията няма дейност и няма планирани и извършени разходи за персонал, в т.ч. за възнаграждения и осигуровки.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове по 2 чл.128, ал.2 от КТ и е постановил разглеждането им по общия ред.

С постановеното от него решение, съдът е осъдил ЗКПУ „ Александър Стамболийски „ / в ликвидация / да заплати на К. Х. АД. сумата от 14 440.00 лева, представляваща главница, сбор от трудово възнаграждение за месеците от януари до декември 2017 г., в размер на по 460.00 лева месечно, или общо в размер на 5 520.00 лева, трудово възнаграждение за месеците от януари до декември 2018 г., в размер на по 510.00 лева месечно, или общо в размер на 6 120.00 лева и трудово възнаграждение за месеците от януари до май 2019 г., в размер на по 560.00 лева месечно, или общо в размер на 2 800.00 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2020 г. до окончателното й плащане и 865.14 лева деловодни разноски, отхвърлил е иска по чл.128, ал.2 от КТ за периода от м. юни 2019 г. до м. декември 2019 г. за сумата над 2 800.00 лева до пълния предявен размер от 6 720.00 лева като неоснователен, осъдил е ответника да заплати държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 577.60 лева и ищцата да заплати на ответника деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 138.87 лева.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част.

По съществото на спора:

По делото е приложен трудов договор № 49/01.10.1995 г. между ищцата и ЧЗК „ Александър Стамболийски „, с. Златар, представлявана от председателя й, съгласно който К.А. е била назначена на длъжност счетоводител, на пълен работен ден, безсрочно, с определено трудово възнаграждение. Страните не спорят, че ответникът е правоприемник на посочения в договора работодател, както и относно действителността на договора.

Представено е подписано от страните допълнително споразумение № 03/05.11.2007 г. към трудов договор № 49/19.09.1995 г., с което е определен размер на трудово възнаграждение за длъжност, която не е посочена в документа .

На л.98 от делото е приложено допълнително споразумение от 27.11.2207 г. към трудов договор № 49/19.09.1995 г., в което е отразено, че ищцата заема длъжността касиер и личен състав в ответната кооперация, на пълен работен ден, безсрочно, с определено трудово възнаграждение. Споразумението обаче не е подписано от нито една от страните

, поради което не съставлява валиден частен диспозитивен документ по смисъла на чл.180 от ГПК и съдът отказва да го кредитира.

Представено е извлечение от изходящ дневник на ответната кооперация, от което се установява, че на 12.05.2017 г. на ищцата е била издадена служебна бележка, която да й послужи пред миграционните служби. Ищцата твърди, че останалите записи в дневника също са извършени от нея, което обстоятелство обаче се оспорва от ответника и не се удостоверява от отразеното в документа.

Представен е протокол от проведено годишно отчетно –изборно ОС на ЗКПУ „ Ал.

Стамболийски „, с. Златар от 22.06.2019 г., съгласно които по т.5 от дневния ред е взето 3 решение за прекратяване на кооперацията по реда на чл.41, ал.1, т.1 от ЗКооп. и чл.42, ал.1 от Устава и обявяването й в ликвидация, за избор на И.Ж.И. за ликвидатор и за определяне 12- месечен срок на ликвидация, считано от датата на вписване на решението за обявяването й в ТР.

Приложено е удостоверение от НОИ № 5502-27-12/18.06.2020 г., в което е посочено, че ответната кооперация е предала ведомостите за заплати за периода 01.01.1995 г. – 31.05.2012 г. с приемо-предавателен протокол № 27-1174/18.06.2020 г.

Приложен е протокол на НАП № П-03002719120631-073-001/12.08.2019 г., за извършена проверка във връзка с подадено заявление по чл.77 от ДОПК, в който е посочено, че ответникът е подал уведомление по чл.62 от КТ за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата по трудов договор от 01.10.1995 г., считано от 01.07.2012 г., с основание 01; че в подадените ОПР на кооперацията за периода 2013 – 2018 г. няма отчетени „ разходи за персонала „ и, че за периода 01.2013 г. – 06.2019 г. няма данни и не следва да се подават декларации обр.1 и обр.6 за наети лица. Документът обаче не е датиран и подписан, поради което не може да се цени като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК.

Приложени са счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите на ответната кооперация за периода 2012 – 2018 г., от които се установява, че от 01.2014 г. до 31.12.2018 г. няма отразени разходи за персонал.

В производството е допусната СИЕ, която дава заключение, че от намиращите се в НОИ документи, предадени от ответника във връзка с обявяването му в ликвидация, не са установяват данни за начислявани трудови възнаграждения и осигуровки на ищцата за периода от 01.07.2012 г. до датата на предаване ведомостите за заплати в НОИ с приемопредавателен протокол от 18.06.2020 г..

По делото са разпитани свидетелите С.И.С. и Ю.Х.Х. Първият заявява, че ищцата е работила в ответната кооперация до 2019 г. и от нея е получавал рента и купони. Посещавал кооперацията два – три пъти годишно и винаги заварвал ищцата в канцеларията. Тя издала и образец 30 на съпругата му, когато се пенсионирала през 2010 г.. Когато отивал за рента, винаги присъствали ищцата и председателят на кооперацията.

Втората свидетелка твърди, че ищцата работи в ответната кооперация от 1985 или 1986 г., а през последните три години я виждала всеки ден да минава край дома й, отивайки на работа и да се връща след обяд. Известно й е, че ищцата е работила като личен състав и секретарка и я виждала винаги при раздаването на рента. Издавала и различни документи на хората, включая на самата нея във връзка с трудовия й стаж в бившето ТКЗС. Преди две – три години майката на ищцата се разболяла и тогава тя спряла да ходи на работа, за да я гледа.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаване на иска по чл.128, т.2 от КТ ищецът следва да установи наличието на валидно трудово правоотношение с ответника през процесния период и, че е изпълнявал 4 трудовите се задължения по него. От своя страна ответникът носи тежестта да докаже възраженията си относно основателността на иска, вкл., че трудовото правоотношение с ищеца е престанало да съществува преди исковия период или, че правото на вземане не е възникнало поради липсата на положен от работника труд по трудовото правоотношение или поради погасяването му поради плащане, по давност и др..

В случая от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява, че ищцата е работила в ответната кооперация по трудово правоотношение, на основание безсрочен трудов договор № 49/01.10.1995 г., като, считано от 01.10.1995 г. е заемала длъжността „ счетоводител „, на пълно работно време. По делото не са представени валидни документи за изменение на трудовото правоотношение в съществените му белези, нито изходящ от някоя от страните документ, отговарящ на изискванията на КТ за форма и съдържание, обективиращ тяхно изявление за прекратяването му.

Както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционният съд, съгласно изричната разпоредба на чл.335 от КТ, трудовият договор, който задължително, като изискване за неговата действителност, следва да бъде сключен в писмена форма / чл. 62, ал.1 КТ / се прекратява винаги писмено, като моментът на прекратяване на трудовото правоотношение е конкретно определен.