Решение № 2240 от 19.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2240 гр. София, 19.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. КР. П. при участието на секретаря Л. ГР. П. като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20211110145991 по описа за 2021 година

Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, съединен с небрачен иск с правно основание чл. 53 СК.

Ищцата Б. АНГ. Л. е предявила против ответника Т. К. Л. иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без искане за произнасяне по вината. Моли за прекратяване на брака. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име С.

Ответникът Т. К. Л. не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК

С този конститутивен иск съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави.

Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Съгласно кредитираните изцяло от съда като незаинтересовани, логични и последователни показания на св. С., по реда на чл. 172 ГПК, тъй като е брат на ищцата, се установява, че преди повече от 12 години съпрузите са се разделили, като съпругът е останал в семейното жилище, а съпругата се е върнала в бащиния си дом и до момента съпрузите не живеят заедно.

Между страните липсва взаимно уважение и разбирателство, както и съвместно съпружеско съжителство, които обстоятелства в своята съвкупност са довели до фактическа 1 раздяла, която продължава вече тринадесета година.

Съобразно установените факти съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен.

Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

По иска с правно основание чл. 53 СК

Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице. Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет – то може да бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име.

Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 СК. За уважаването му е необходимо единствено да се установи, че съпругът е променил своето фамилно име при сключването на брака, както и че желае възстановяването на предходното фамилно име. В случая и двете предпоставки са налице и искът следва да бъде уважен, като вместо брачното фамилно име Л. след развода ищцата следва да носи своето предбрачно фамилно име С.

По разноските:

Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК разноските са в тежест на страната, която ги е направила, с оглед на факта, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

По държавните такси:

Предвид изхода на делото всяка страна трябва да плати допълнителна държавна такса от по 25 лв. при решаване на делото по иска за развод съгласно чл. 6, т. 2 ТДТ ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен на 29.05.1988 г. в с. Мировяне, с акт за граждански брак № * от 29.05.1988 г. на с. М., район „Н. И.“, общ. С., между Т. К. Л. , ЕГН **********, и Б. АНГ. Л. , ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО

РАЗСТРОЕН.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака съпругата Б. АНГ.

Л., ЕГН **********, да възстанови своето предбрачно фамилно име Стоичкова.

ОСЪЖДА Т. К. Л. , ЕГН **********, да заплати по сметка на съда сумата от 25 лв., допълнителна държавна такса.

ОСЪЖДА Б. АНГ. Л. , ЕГН **********, да заплати по сметка на съда сумата от 25 лв., допълнителна държавна такса.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2