Решение № 1452 от 19.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. Русе, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520101887 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Вива Кредит“ АД срещу Д. Г. Д., в която се твърди, че страните по делото са страни по Договор за потребителски кредит от 27.06.2022г. Доколкото същият бил обявен за недействителен с влязло в сила решение по гр.д. №*** от 2023г. на Районен съд - Русе, дължима оставала само чистата стойност на предоставената в заем главница по договора. Твърди се, че на ответницата като заемополучател по договора е предоставена в заем сумата от 2100лв., от която е платила на ищцовото дружество като заемодател обща сума в размер на 1807лв., т.е. оставали дължими 293лв. С оглед на това се моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 293.00 лв. главница по Договор за паричен заем от 27.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК се оспорва основателността на исковата претенция. Претендира се заплащането на разноски в полза на процесуалния представител на ответницата на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото 1 доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 27.06.2022г. между ищцовото дружество в качеството на кредитор и ответницата в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, с параметри: сума на кредита 2100лв., ГПР – 49,36%; фиксиран ГЛП – 40,32%, срок на кредита 52 седмици, брой погасителни вноски – 26, общ размер на всички плащания, с включена такса за експресно разглеждане – 3826,94лв.

С влязло в сила решение №***/06.06.2023г. по гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе е прогласена недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит.

Видно от твърденията на страните, същите нямат спор по въпроса, че ищцата е платила на ищцовото дружество по сключения между тях договор общо 1807лв.

В определението си по чл. 140 ГПК съдът е предоставил възможност на ответницата за становище по признатите от ищеца плащания по договора в общ размер на 1807лв. Такова не е постъпило до насроченото съдебно заседание.

В проведеното открито съдебно заседание, на основание чл. 232 ГПК съдът е прекратил производството по първоначално предявения от ищеца иск за заплащане на главница за сумата над 293лв. до 1389,90лв. и за договорна лихва изцяло за сумата от 149,29лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След прогласяване недействителността на процесния договор, на основание чл. 23 ЗПК, ответницата като потребител следва да върне само чистата стойност на кредита. В случая съобразявайки размера на извършените от ответницата плащания, за който страните нямат спор, следва да се приеме, че останалата невърната сума по договора е в размер на 293лв. Допълнителни аргументи за този извод съдът извлича и от постъпилото искане от процесуалния представител на ответницата за произнасяне на съда за дължимите й по делото разноски с оглед прекратената част от производството.

По тези съображения предявеният осъдителен иск следва да бъде 2 изцяло уважен.

За определяне на дължимите на страните разноски съдът следва да съобрази обаче размера на първоначално предявената искова претенция и последващото частично прекратяване на производството, тъй като на основание чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството.

Процесуалният представител на ответницата е претендирал с молбата си „по чл. 248 ГПК“ от 10.10.2023г. за присъждане на основание чл. 38, ал.2 ЗА в негова полза на разноски в общ размер на 747,25лв.

Наредба №1/2004г. обвързва определянето на адвокатското възнаграждение преди всичко с „материалния интерес“ на едно гражданско дело и този критерий следва да е водещ при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА., а не с броя на отделните искове. Последните биха могли да бъдат съобразени при договорно определяне на възнаграждението между адвоката и клиента му съгласно чл. 2, ал.5 Наредба №1/2004г. Няма пречка съдът да не зачете тази договорна автономия и да осъди насрещната страна да заплати по-нисък размер на разноски, определен при неприлагане на възможността, която предоставя чл.2, ал.5 от Наредбата. В конкретния случай исковете „формално“ са два, но произтичат от едно и също основание (един договор), защитата на ответницата като фактическа и правна сложност не е поставена в зависимост от броя на исковете. При определяне на разноските по чл. 38, ал.2 ЗА, съдът следва да не допуска злоупотреба с права, до каквато би се достигнало при определяне на отделни адвокатски хонорари, далеч надвишаващи размера на исковите претенции произтичащи от едно и също основание и предполагащи обща защита по тях. Предвидената възможност за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА следва да бъде изключение, а не общо правило в работата на адвоката.

Съобразявайки изложеното, правната и фактическа сложност на делото и неговата продължителност, настоящият съдебен състав намира, че справедливото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответницата в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА следва да се определи като пропорционална част от адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал.2 НВРАВ на неуважената част от първоначалната искова претенция или сумата от 370лв.

3

Ищецът също е претендирал разноски по делото в размер на заплатената държавна такса за образуването му – 105,60лв. От тези разноски съобразно уважената част от исковата претенция следва да се присъдят 20,10лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Г. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********** да заплати на “Вива Кредит” ООД, ЕИК: 201995287 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Люлин”, ж.к.”Люлин 7”, бул.”Джавахарлал Неру” №28, бл.АТЦ „Силвър център”, ет.2, офис 73Г сумата от 293лв., представляваща неизплатена част от отпуснатата в заем главница по Договор за паричен заем „Standart 14“ №5832568 от 27.06.2022г.

ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК: 201995287 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Люлин”, ж.к.”Люлин 7”, бул.”Джавахарлал Неру” №28, бл.АТЦ „Силвър център”, ет.2, офис 73Г, представлявано от Свилен Петков Петков да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат К. И. Б. ЕГН ********** от АК – Русе, с адрес гр. София, ул. „Гургулят“ №31 сумата от 370лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********** да заплати на „Вива Кредит” ООД, ЕИК: 201995287 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Люлин”, ж.к.”Люлин 7”, бул. ”Джавахарлал Неру” №28, бл.АТЦ „Силвър център”, ет.2, офис 73Г, представлявано от Свилен Петков Петков сумата от 20,10лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4