Решение № 9 от 15.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№9 гр. П., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500662 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК

С решение №390 от 12.04.2023г , постановено по гр.д.№3665/2021г по описа на Районен съд- П. са отхвърлени исковете по чл.71, ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗДискр, предявени от ищеца Н. Н. А. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание“доживотен затвор“ в Затворагр.П. против ГД“Изпълнение на наказанията“ гр.С., бул. „Г.Н.С.“№21 за установяване, че в периода 14.04.2014г.-31.07.2020г. администрацията на затвора в град П., която е подчинена на ответника, е нарушила правото на ищеца на равенство в третирането в сравнение с лишените от свобода в затворите в град С.З. и гр.С., тъй като е ограничила електрозахранването и телевизионния сигнал в затворническите помещения, както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от понататъшни нарушения. Със същото решение са отхвърлени и исковете по чл.71, ал.1,т.1 и т.2 от ЗЗДискр, предявени от ищеца

Н. Н. А. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание“доживотен затвор“ в Затвора-гр.П. против ГД“Изпълнение на наказанията“ гр.С., бул. „Г.Н.С.“№21 за установяване, че в периода 01.09.2014г.-04.09.2020г. администрацията на затвора в град П., която е подчинена на ответника, е нарушила правото на ищеца на равенство в третирането в сравнение с лишения от свобода М.Г.Х., който изтърпява наказание в Затвора в гр.С.З. , на когото е предоставено право на безплатна кореспонденция по чл.90, ал.4 от ЗИНЗС, както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Осъден е Н. Н. А. с ЕГН ********** да заплати на ГД“Изпълнение на наказанията“ гр.С. сумата от 130 лв.

1 юрисконсултско възнаграждение.

С определение №2508 от 28.09.2023г, постановено по гр.д.№3665/2021г по описа на РС-П. в производство по чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на Н. Н. А. с ЕГН ********** за изменение на решение №390 от 12.04.2023г. в частта за разноските.

Против постановеното решение е подадена въззивна жалба лично от Н. Н. А..

Подадена е въззивна жилба и от служебния му адвокат Р. А.. Във въззивната жалба, изходяща от Н. А., са изложени оплаквания за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Неправилно районния съд бил приел, че е трябвало да се направи сравнение на личното положение на жалбоподателя единствено и само с лишените от свобода в затвора в град П..Според жалбоподателя е налице нарушение на чл.6, ал.1 от КРБ, който текст гласи, че всички граждани са равни пред закона , не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на раса, народност, етническа принадлежност , пол, религия, образование , убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Сочи се в жалбата, че съгласно чл.83 от ППЗИНЗС лишените от свобода имат право да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред , установен от началника на затвора. Ползването на телевизионни и радиоприемници се разрешава до 22:00 часа, след което електрозахранването в спалните помещения се изключва. Твърди се, че от събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че в други затвори е имало електрозахранване до 22:30 часа, докато в затвора в град П. електрозахранване е било налично до 22:00ч. Жалбоподателят счита, че е дискриминиран по смисъла на чл.83 от ППЗИНЗС и чл.90, ал.1 и ал.3 , чл.86 , ал.1 от ЗИНЗС и чл.75, чл.76 и чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС, тъй като му било отказано кореспонденцията му да бъде изпращана за сметка на затвора. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение районният съд не е съобразил всички относими към спора доказателства, събрани в първоинстанционното производство. Твърди се, че районния съд не бил осигурил равенство и състезателност на всички участници в процеса, тъй като оставил без уважение искането му за сваляне на белезниците на краката и помощното средство – колан от кръста. В нарушение на чл.22, ал.1,т.6 от ГПК районният съд оставил без уважение искането за отвод на състава на съда и по този начин били нарушени съдопроизводствените правила при разглеждане на делото.

Във възивната жалба, депозирана от адвокат Р. А., се излага оплакване, че районният съд не бил разгледал доводите му, подробно изложени в писмените бележки.

Твърди се в жалбата, че действията на затворническата администрация не били съобразени с изискванията на чл.75, чл.76, чл.77 и чл.86 от ЗИНЗС,свързани с правото на кореспонденция на лишените от свобода. В резултат на тези незаконосъобразни действия жалбоподателя Н.

А. бил претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на човешкото му достойнство. Сочи се, че според разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода и задържаните под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение на чл.3 от 2

ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Твърди се, че лишените от свобода имат право на електрическо захранване в килиите от 06:00 до 22:00часа , което им дава възможност да ползват радиоприемник и кабелна телевизия. През лятото този режим се нарушавал и дефакто жалбоподателят бил лишен от тези си права от 06:00 часа до 08:00часа, тъй като в този времеви диапазон електрическото захранване се спира, като за сметка на това се удължава от 22:00 ч до 24:00часа ,но през това време се спира излъчването на кабелна телевизия. Това лишавало жалбоподателя от възможност за информираност за обществените събития и живот . За да полза това свое право през почивните дни Н. А. е следвало да депозира нарочна молба до началника на затвора, която не била уважавана. В затворите в С. и в С.З. през летния сезон електрозахранването се удължава от 22:00 часа до 02:00часа, а в С.З. кабелна телевизия се гледала денонощно. Твърди се, че жалбоподателят има право на достъп до електрозахранване и кабелна телевизия денонощно , а не по избор на администрацията на затвора в град П. . Поддържа се, че едно от основните права, залегнало в чл.11 от ХОПЕС е правото на свободно изразяване на мнения, което иманентно включва и правото да се получава и разпространява информация. Жалбоподателят обективно бил ограничен от упражняване на част от гражданските си права, което от своя страна е форма на непряка дискриминация . Един от основните принципи, залегнали в Препоръка Rec/ 2006/2 на Комитета на министрите на ЕС са , че ограниченията, налагани на лишените от свобода, не бива да надвишават минимално необходимите и трябва да съответстват на законовата цел, за която са наложени. Прави се искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго по същество , с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК от насрещната страна не е подаден писмен отговор на въззивните жалби.

Подадена е частна жалба от Н. А. срещу определение №2508/28.09.2023г., постановено по гр.д.№3665/2021г. по описа на РС-П.. Навежда се довод, че съгласно чл.75, ал.2 от ЗЗДискр.за производствата по този закон не се дължат такси разноски, поради което е следвало жалбоподателят да бъде освободен от разноски за юрисконсултско възнаграждение за насрещната страна. Моли се определението да бъде отменено като незаконосъобразно.

Постъпил е отговор на частната жалба, депозиран от

ГД“Изпълнение на наказанията“- град С., чрез процесуалния представител юрисконсулт Р. Р., в който се поддържа довод, че определението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната и частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, след като съобрази становищата на страните при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“-град С. ищецът Н. Н. А. с ЕГН ********** твърди , че изтърпява наказание „ доживотен затвор“ 3 със специален режим в Затвора –град П., от 14.04.2014г. и до настоящия момент. Твърди, че за периода 14.04.2014г -31.07.2020г е бил подложен от администрацията на Затвора – град П. на дискриминационно отношение, основано на личното му положение, като е третиран по-неблагоприятно от лишените от свобода в затворите в град С.З. и град С..

Съобразно вътрешните правила на затвора, лишените от свобода имат право на електрическо захранване в килиите от 06:00 часа до 22:00 часа, което им дава възможност да ползват кабелна телевизия и радиоприемник. Твърди се, че през лятото този режим се нарушавал и дефакто ищецът бил лишен от тези си свои права, тъй като от 06:00 часа до 08:00часа електрозахранването в килиите се спира , като за сметка на това се удължава от 22:00 до 24:00 часа, но през това време се спирало излъчването на кабелна телевизия. Това лишавало ищеца от възможността за информираност на обществените събития и живот.

Твърди се, че за да ползва това свое право през празничните и почивни дни ищецът депозирал нарочна молба до началника на затвора – град П., която обикновено не била уважавана. Единствено,когато имало спортни събития в работен ден , тази молби биват уважавани, но това ставало за сметка на празничните и почивни дни, с които от затворническата управа се правят „ компенсации“ и електрозахранването отново се спирало за периода от 22:00 часа до 24:00часа. Твърди се, че в затворите в С.З. и в С. през летния сезон електрозахранването се удължава от 22:00 часа до 02:00часа, а в С.З. същото е денонощно , кабелната телевизия не се спира.сочи се, че в едни и по характера и функциите си пенитенциарни заведения, подведомствени на едно и също министерство и находящи се на територията на една и съща държава, съществува различен режим на лишените от свобода и това е в зависимост от субективните нагласи на съответната администрация. Налице било нарушение на основните права, залегнали в чл.11 от ХОПЕС, че всеки има право да получава и разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти.

На следващо място ищецът твърди, че в периода 01.09.2014г.- 04.09.2020г. е третиран по-неблагоприятно от лишения от свобода в затвора гр.С.З. М.Г.Х., на когото е предоставено право по чл.90, ал.4 от ЗИНЗС да изпраща кореспонденцията си за сметка на затвора, тъй като нямал средства. Твърди, че за разлика от М.Х. тази привилегия му била отказана , а жалбите до началника на затвора град П. по този повод били оставени без уважение. Ищецът твърди, че с тези действия на администрацията на затвора гр. П. , която е подчинена на ответника , представляват проява на дискриминационно отношение към нето , основано на личното му положение.

Прави се искане да се постанови решение, с което да се установят визираните по-горе нарушения, както и да бъде осъден ответника да преустанови тяхното извършване, да възстанови положението преди тях и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника Главна дирекция“ Изпълнение на наказанията“ град С., бул.“Г.Н.С.“№21 е подаден писмен отговор. Твърди се, че искът за второто нарушение е недопустим поради формирана сила на пресъдено нещо, тъй като по 4 същия въпрос е постановено влязло в сила решение №3841/2018г по описа на РС-П.. По същество ответникът счита, че исковете са неоснователни. Ищецът е третиран по описания от него начин не поради дискриминационно отношение, а в съответствие с вътрешните правила на затвора и понеже не отговаря на условията по чл.90, ал.4 от ЗИНЗС, които му дават право да изпраща кореспонденцията за сметка на затвора. В ЗИНЗС изрично са упоменати случаите, в които разноските по кореспонденцията на лишените от свобода са за сметка на лишаване от свобода. Сочи се, че ищецът не попада в тази категория лица, тъй като доброволно е прехвърлил вземанията си и сам е преценил как да разполага с личните си средства. Твърди се, че ищецът както и другите лишени от свобода в Затвора град П. са поставени при разни условия. Твърди се, че по отношение ел.захранваното администрацията на Затвора град П. стриктно съблюдава нормата на чл.83 от ППЗИНЗС, даваща оперативна самостоятелност при определени условия началника на затвора да разрешава ползването на радиоприемник и гледане на телевизия, извън постановената часова рамка. Нормалното ползване на телевизионни и радиоприемници / както и на останалите разрешени ел.уреди/ се разрешава от 06:00 до 22:00часа, след което електрозахранването в спалните помещения се изключва. По писмено предложение на председателя на съвета на общността началникът на затвора разрешава ползването на телевизионни и радиоприемници до по-късно. Разрешението се дава еднократно за всеки конкретен случай. Това е така, тъй като всеки затвор осигурява различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства – различно местоположение в страната, различен брой осъдени, пребиваващи в затворите, редът, наложен с вътрешни правилници . Следователно в подобни „ сравними сходни обстоятелства по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание „доживотен затвор“ в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценка дали е налице спрямо него дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр. Моли се съда исковете да бъдат отхвърлени.