Решение № 1498 от 11.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. Плевен, 11.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430100177 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. вр. 21 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от П. Д. А., ЕГН **********, против ***, ***, с която са предявени: иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК- за прогласяване нищожността на *** и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца, недължимо платени по ***сумата от 308.25лв- договорна лихва по чл. 2, ал. 6 от Договора, и сумата от 1179.75лв.- неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 4 от Договора.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен ***, по силата на който ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемател паричен заем в размер на 3000 лв., с параметри: ГЛП 40.00%, срок за издължаване на кредита 11 месеца, с крайна дата 24.08.2023 г. и ГПР 48.69%.

1

Съгласно чл. 4, ал.3 вр. чл. 6 от говора и чл.3.2 от ОУ, били уговорени условия за обезпечаване на договора за паричен заем чрез предоставяне на гаранция по кредита, която да отговаря на изискванията в общите условия към договора, а при непредставяне на обезпечение най-късно в срок до края на следващия ден от подписване на договора, е предвидено начисляване на неустойка в размер на 1179.75 лв. Ищецът твърди, че е заплатил всички начислени суми по договора за кредит, ведно с възнаградителна лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение. Счита обаче, че договорът е потребителски, тъй като разкрИ. характеристиките по чл. 9,ал.1 от ЗПК, а той има качеството на потребител. Ищецът въвежда и довод за нищожност на договора за паричен заем съгласно чл. 22 вр. чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 20 от ЗПК, тъй като в годишния процент на разходите по договора не е ясно какво включва и как е формиран. В него според ищеца е следвало да се включат освен възнаградителна лихва и всички допълнителни разходи, в т.ч. начислената неустойка, което не било сторено. Според ищеца начислената неустойка за непредоставено обезпечение представлява скрито възнаграждение за кредитора, същата се кумулирала и противоречала на принципа на добросъвестност и излизала от присъщите за неустойката обезпечителна и обезщетителна функция. Неустойката освен това била уговорена в необосновано висок размер и обуславяла извод за неравноправност на клаузата, въз основа на която се дължи. Противоречието на договора с чл.

11,ал.1,т.10 от ЗПК давало основание да се признае целия договор за недействителен и всичко над чистата стойност на кредита счита, че е платено при липсва на основание, като претендира на осн. чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД неговото връщане. Моли се съдът да уважи предявените искове, претендира разноски.

Ответникът ***, ***, счита предявените искове за неоснователни.

Твърди, че договорът за заем съдържа изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Информацията за размера на ГПР била налична в чл. 2, т.8 от договора, а общата сума, която е дължима - в чл. 2, т.7 от договора. Твърди, че договорът за заем съдържа ГПР и обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, като се взети предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР на договора. Посочва се, че в ГПР са включени само разходи по кредита, които са включени при сключване на договора и се дължат при точно изпълнение на задължението за погасяване 2 на заема от страна на заемополучателя. Ответникът счита, че съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК при изчисляване на процента на разходите по кредита не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, в случая - неустойка, тъй като представлява разход, който се начислява вследствие неизпълнение на предвидено в договора задължение. Твърди, че размерът на договорената неустойка не е по-ниска от размера на главницата по договора за заем.

Стойността на неустойката сочи, че е уговорена като разсрочена на вноски, заедно с погасителните вноски. Счита, че нейната функция е както обезщетителна, така и санкционна. Сочи се още, че размерът на неустойката е индивидуално уговорен и начина на изплащането й са посочени, които обстоятелства изключват възможността на потребителя да не е наясно с икономическите последици от сключването на договора, респ. да е налице нарушение на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че неустоечното задължение е обвързано с допълнително поето акцесорно задължение от заемодателя за предоставяне на допълнителни услуги и преференциални условия по договора, като поемането на акцесорното задължение от заемателя не е наложено и поставено от заемодателя като условие за сключването на договора, а е функция от изразеното в договора желание на ищеца да ползва допълнителни преференциални условия и услуги. Посочва се, че ищецът е имал правото да се откаже от сключването на договора, не само преди подписването му, но и без да дължи обезщетение или неустойка, в срок от 14 дни след това, съгласно чл. 29 от ЗПК.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното: Не е спорно между страните, че са сключили процесния *** за сумата от 3000лв, при фиксиран лихвен процент при фиксиран годишен лихвен процент от 40,00%, и ГПР от 48,69% и факта на пълно плащане на сумите по заема от страна на ищеца- заемател. По делото, видно от съдържанието по процесия Договор за заем се установява, че срокът на договора е до 23.08.2023г., платим на 11 двуседмични погасителни вноски, всяка от 408лв./вноска и оскъпяване/; обща сума, съобразно чл. 1 т.7 от договора - 3308.25лв. В чл. 4, ал.1 страните са уговорили, че заемателят желае да ползва допълнителни услуги по договора- възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура по 3 предоставяне на допълнителни средства, при условие, че от страна на заемателя бъде предоставено в деня на подписване на договора за заем на обезпечение, във варианти: две физически лица- поръчители, които да отговарят на определени условия, или банкова гаранция с бенефициер заемодателя. Установява се също, че съобразно чл. 4.2 от договора, при непредставяне на обезпечение, заемателя дължи неустойка от 1179.75лв.; посочено е също, че неустойката се дължи разсрочено, заедно с погасителните вноски по заема. Съдът констатира, съобразно представеният към договора погасителен план, че сумата за неустойка е включена в същия, като към всяка погасителната вноска е посочено оскъпяване от 107.25лв. Отговорът на ответника явно сочи, че в ГПР не е включена сумата за неустойка, посочена в погасителния план. От изготвената по делото ССчЕ се установява, че ищецът е погасил предсрочно – на 26.05.20223г. по процесния договор цялата дължима сума от 4488лева, от които главница – 3000лв., договорна лихва – 308.25лв. и неустойка за непредставено обезпечение - 1179.75лв., като последните две суми са начислени до края на договора – 23.08.2023г., независимо от предсрочното погасяване. При отговорите на въпроси в с.з. вещото лице е отговорило, че при включване на неустойката в ГПР, размерът му ще е повисок, и при всяко положение ще има разлика от посочения.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. вр. 21 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП:

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът - заемодател, като небанкова финансова институция - търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и 4 търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 - чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно. С оглед изложеното, съдът приема, че изложените от ответника твърдения, че сключеният между страните договор е търговски по своя характер, са неоснователни. Съдът приема също, че клаузата по чл. 4, ал.1 от Договора за нищожна, като противоречаща на нормата на чл. 10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а посочените в договора услуги са именно такИ. - възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски, предоставяне възможност за промяна на погасителен план; те не представляват допълнителна услуга, а са такИ., които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните. Така уговорени, съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита. Заедно с това, клаузата за неустойка в чл.4, ал.2 от Договора, за непредставяне на обезпечение, свързано с предоставянето на посочените „допълнителни услуги“, съдът приема за нищожна и като такава не е породила своите правни последици. Съдът приема, че така въведената неустойка не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция, в случай на неизпълнение на договорните задължения - в случая неустойката е уговорена за обезпечение на допълнителни действия по управление на кредита, по клауза от договора, която сама по себе си също е нищожна. Неустойка е начислена еднократно, и е включена във вноските по погасителния план. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението. Съдът счита, че в случая липсва обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на обезпечение, е свързано с допълнителни 5 действия, а не с основното задължение по заема. Така уговорената неустойка противоречи на чл.143, ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Съдът приема, че тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните.

Съдът приема също, че уговорката за неустойка противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Неустойката не фигурира като разход в ГПР по кредита – обстоятеилство, признато от товетника. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК - клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 48,69%, който формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва разхода за неустойка, и при включването й, категорично ще бъде повисок. Съгласно Решение на СЕС по дело C‑714/22, когато в ДПК не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, този договор следва да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от потребителя на предоставената главница.