Протокол № 58 от 22.05.2024, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 58 гр. Смолян, 15.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Зорка Т. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20235400900030 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

На именно повикване в 12:15 часа се явиха:

Ищците М. М. К. и Е. А. Б., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява процесуалният им представител адв. М., редовно упълномощена по делото

Ответникът Застрахователно дружество „Армеец“ АД – гр. София, редовно призован, се представлява от юрк. Й., с представено в днешно съдебно заседание пълномощно.

Третото лице-помагач Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“ ЕАД – гр. София, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Третото лице-помагач ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София , редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От същото, чрез адв. Гочев е постъпило Становище с вх. № 1871 от 14.05.2024 г. с искане за отмяна на определението, с което същото е конституирано като трето лице-помагач на ответника и изложени аргументи в този смисъл.

Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.

Юрк. Й.: Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, 1 поради което следва да бъде даден такъв и затова

ОПРЕДЕЛИ:

Дава ход на делото.

Адв. М.: Уважаема госпожо председател, о т името на ищците поддържам предявените от тях искове за заплащане на неимуществени вреди в резултат на загубата на техния единствен син. Поддържам изложеното в исковата молба, направените доказателствени искания, оспорвам отговора на ответното дружество. Поддържам и допълнителната искова молба. Водя и двамата допуснати ни свидетели за неимуществени вреди, които моля да разпитате.

Юрк. Й.: Оспорвам исковата молба, както и допълнителната такава с мотивите, изразени в съответните отговори. Поддържам направените доказателствени искания. Във връзка със допуснатото ни съдебно удостоверение, представям платежно нареждане за внесена ДТ.

Съдът намира, че следва да пристъпи към доклад на делото и затова ДОКЛАДВА същото, съгласно мотивите на Определение № 83 от 19.04.2024 година.

Адв. М.: Нямам възражение по доклада.

Юрк. Й.: Също нямам възражение.

Съдът докладва постъпило Писмо от Софийска градска прокуратура с вх. № 1845 от 13.05.2024 година, както и постъпили документи, приложени към Молба от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, с вх. № 1853 от 13.05.2024 година.

Адв. М.: Да се приобщят.

Юрк. Й.: Не възразявам да се приемат.

Съдът намира, че представените с исковата молба писмени документи по опис, както и постъпилите от Софийска градска прокуратура (СГП) и УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД писмени документи, също по опис, се явяват допустими, относими и необходими, поради което същите следва да бъдат приети и приложени като доказателства по делото и затова О П Р Е Д Е Л И:

Приема и прилага като доказателства по делото представените с 2 исковата молба писмени документи по опис, Писмо от СГП с вх. № 1845 от 13.05.2024 г. и приложените към Молба на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД – гр. София с вх. № 1853 от 13.05.2024 година писмени документи.

Адв. М.: Моля да изслушаме водените от нас свидетели.

Съдът пристъпи към изслушване на допуснатите свидетели.

Съдът сне самоличността на свидетелите както следва:

Р. М.А К.А, 60 години, българска гражданка, семейна, неосъждана, етърва на Е. К.а, М. и съпругът на свидетелката са двама братя, ЕГН **********, съгласна за записване на ЕГН в съдебния протокол.

Е. Н. К.А, 24 години, българска гражданка, семейна, неосъждана, съпруга на племенника на М. и снаха на Р. К.а, с ЕГН **********, съгласна за записване на ЕГН в съдебни протокол.

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, за което същите обещаха да говорят истината.

Р. К.а: Съгласна съм да свидетелствам.

Е. К.а: Съгласна съм да свидетелствам.

Съдът изведе от залата свидетелката Е. К..

Св. Р. К. : От 40 години аз съм снаха в семейството на М.. М. и Е. се ожениха по-късно от мен, 5-6 години по- късно, не мога да си спомня точно.

Те се събраха с любов, обичаха се. М. беше около 10 години по-голям от жена му. Те бяха много щастливи, когато се роди детето им. То беше многоочаквано детенце. Много грижи полагаха докато порасне детето.

Гледаха го много хубаво. Много хубаво момче беше. Само едно дете имаха.

Е. в началото беше с проблеми, не можеше да задържа деца, след това забременя, роди се това дете. След това пак имаше някакви проблеми здравословни ли, не знам точно. Г. през цялото време живееше със своите родители. Той не беше женен, беше момченце. Тъкмо си беше на 20 години.

От 2-3 години започна с баща му да поработва, за да изградят къщичка. Бяха започнали да градят една-две стаички, после така стана и те се отказаха напълно и всичко си остана така. Г. растеше в добро семейство, грижиха се за него, учеха го. След 8 (осми) клас детето не искаше да учи нагоре и искаше да работи с баща му и отиде с него. 2-3 години работи с него. Г. много уважаваше родителите си - на лекар да ги води, грижеше се много за тях, 3 особено за майка си, много. Когато види, че е натъжена, разпитваше я.

Родителите бяха авторитет за него. Баща му от нищо не го лишаваше, особено за ядене, за това-онова, даваше му много. Стараеха да го учат да не пие с другите, да не шава насам-натам по дискотеки. Момченцето не вървеше по дискотеки. На работа - в къщи, не пиеше. Весело момче беше. С родителите си споделяше, когато имаше някакъв зор или нещо. Имаше разбирателство в семейството. Той мисля, че завърши 8 клас, навърши 18 години и баща му го взе със себе си да работи. Пътни строежи ли работеше, някакви пътни работи.

Не знам колко време работиха заедно преди смъртта му - две ли, три ли години, не мога да кажа колко. На едно място работеха. За злополуката с Г. нищо не знаем, само видяхме, в къщи влезна майка му и като излезе от къщи майка му плачеше. Аз я попитах: Какво ти стана? Защо плачеш? Някакъв багер смачкал Г.. Почнахме да ревем. В София стана инцидента. По време на работа е станал инцидента, в събота беше. В събота не работеха, обаче са ги накарали да работят и те на нас нищо не ни казаха вечерта. Ние разбрахме в неделя. Видях, че майка му плаче. Братът на майка му се е обадил и й казал, че ще й каже нещо страшно, ама да не се притеснява. Г. го смачка багер. Г. и М. са били заедно. М. така ни разказваше в къщи. Слагали са бордюри, били са в наведено положение. М. разказал, че като се обърнал и като видял детето под багера направо лошо му станало, изревал и тогава багера спрял. Близо два месеца Г. беше в болница. Не е излизал от болница, откакто влезна в болница и не излезе. М. беше почти през цялото време при него, той не си идваше в село, само ходеше при детето да го наблюдава как е, що е. Ние с майка му бяхме все в притеснение, само се обаждахме да видим как е дето. От там ни казваха, че е добре. Как е детето днес, малко по-лошо е днес. Един път добре, един път зле. Те така ни лъжеха, а пък детето въобще не е било добре. През това време Е. само плачеше, с нея изкарвахме само в плачене целия ден.

Майка му сигурно имаше надежда, че ще се оправи детето. Кой иска детето да му почине? М. беше в София, вечерта някъде към 7 часа се обади на мен, на жена си се обади и й каза да ми даде телефона. Като ми се обади ми каза: Г. почина, виж какво ще правиш с жена ми и в къщи беше голяма трагедия. Аз съобщих на Е.. Тя как да реагира? Само плачеше. Заедно с тях и ние плачехме. Погребението беше страшно. Когато докараха Г. от София и като видях М., просто не можах да го позная. Той беше направо, не знам как да Ви кажа. Той не беше той, Е. също. Сега се мъчат да живеят, обаче всяка вечер 4

М. го удари на алкохол. Гледам всяка вечер като се напие - викане, реване в къщи. В един ятак сме, стаите ни са ей така (свидетелката показва с ръце близост). На нас ни се отрази това нещо, като виждаме, че те плачат. След смъртта не работят. Те са в къщи, какво стана точно не мога да Ви кажа. Не ходят на работа и двамата. Преди инцидента, Е. има инвалид майка и се грижеше за нея. Сега продължава да се грижи за майката, защото тя е инвалид и има нужда да се грижи за нея. Майката живее в друга къща.

Говорим си с М. и Е.. Аз почти цяла зима влизам у тях, седя малко, за да има кой да им влиза в къщата, защото няма никой, освен нас. Плачат, приказват си и така. Споменават го почти всяка вечер Г.. Гледам М. само гледа по телефона малки деца и така си минава времето. Като започваме да питаме и говорим, те започват да плачат и М. вика по-хубаво недейте ме пита повече за това. Каквото съм преживял в София, по-хубаво да не ме питате. Преди не съм чувала да се карат и да викат. Г. беше много хубаво дете - нямаше при него да буйства, нямаше викане, едно хубаво момче, ходеше на работа, идваше от работа, сядаше на пейката с комшиите, мохабет си правеше.

Хубаво дете беше. В София работеше една година може би. Те бяха някъде другаде преди, след това ги преместиха в София някъде. Бяха цяла бригада от Грохотно. Обаче някои са работили малко по-настрани, а той същият ден е бил с баща си на едно място. Не знам колко често си идваха, когато работеха другаде - на месец ли си идваха, на двадесет дена ли си идваха. Някъде на 20 (двадесет) дена си идваха. Като се приберат в село оставаха 3-4 дена и пак си отиват. Понякога ги викаха и малко по-рано, по 2-3 дена си оставаха и отиваха. Те бяха на квартира всички заедно, цялата бригада от нашето село.

Когато Г. беше в София, всеки ден търсеше майка му да я пита как е и що е.

В съдебната зала бе призована свидетелката Е. К.а.

Св. Е. К.а: От много време познавам семейството М., Е. и техния син.

Аз съм женена 7 (седем) години там. Ние сме в една къща, заедно сме. Даже с Г. много близки бяхме, постоянно бяхме заедно. Влизахме, излизахме в една къща. Споделяхме си. Всичко сме преживяли заедно. Много тежко дойде загубата му. Г. беше много кротко, много възпитано момче. Когато види, че моят мъж прави някаква работа, бяха заедно постоянно. Веднага да започне да ни помага, веднага нещо да си направят, хоби, на риболов например, заедно. По цял ден заедно. Много привързани бяха в семейството. Особено бащата и сина бяха много привързани един към друг. Първоначално като 5 почна работа, даже Г. не можеше да стои без бащата, трябваше винаги да е с него. Чувстваше се по-сигурен. Даже когато е бил в болничен и можеше да си остане, той повече се притесняваше като ходи сам на работа. Трябваше и баща му да бъде там, чувстваше се по-спокоен. М. винаги обръщаше внимание на Г., да го научи на нещо. Винаги казваше: заедно ще направим това, ще ти помогна къща да си построиш. Утре-други ден ще имаш деца, ще имаме внуци. Даже си купиха и резачка, М. го научи да реже дърва за къщата.

Г. имаше уважение към баща си, даже и към майка си. Той беше такова момче, че се притесняваше много повече за родителите си. Отношенията с майката бяха много добри. Даже до сега на висок тон той не можеше да говори с някой. Ако нещо му трябваше, няма да притеснява родителите си, сам си го взема. Имаше огромно уважение към родителите си. Винаги са го подкрепяли родителите, особено когато си говорихме за някакви момичета, пред тях говореше си, споделяше си, казваше си: да, утре, други ден, това момиче съм си харесал. Семейството правеха планове за бъдещето на Г..

Както казах, защото нямаха голямо пространство, за да има и то по-нагоре, бяха започнали да си строят къща. Имаха цел да си направят къща, за да има отделен етаж за него. М. казваше: „Докато съм жив да ти помогна да си направиш, за да си по-добре“. В деня на злополуката бях на работа. Обади ми се мъжа ми и ми каза, че така и така е станало. Ние се паникьосахме, бях в неадекватно състояние. Когато се прибрах, видях Е.. Плачеше постоянно, викаше: какво ще стане, какво ще стане. М. го видяхме след като вече си дойде за погребението. За погребението, ние бяхме на почивка, тогава разбрахме. Първо на нас се обадиха, да има някакъв начин да кажем на съпругата му, защото тя не възприе много добре нещата. М. не е излизал от болницата след инцидента до погребението. Постоянно беше в болницата. В София си беше, всичко е станало пред очите на М.. Даже започна да не говори с никой, даже понякога и телефон не вдигаше. Нямаше желание с никой да общува, защото всичко е станало пред очите му. Беше в много тежко състояние. След смъртта следващите дни видяхме Е. и М.. На погребението присъствахме. Ние си отложихме нощувките, прибрахме се, даже тръгнахме в 3 часа през нощта, защото щяха да го докарат на следващият ден, за да сме там. М. беше в много тежко състояние, беше направо на припадане. Даже се прегърнахме, съболезнования изразихме. Даже Е. я видях след това, викнали бяха линейка за нея и са й дали успокоителни, за да преживее, защото беше в 6 много лошо състояние. След това аз понеже съм там, започнаха да идват при мен да ми споделят за болестите. Кръвно до сега Е. е нямала, започна, качи захар. Даже аз съм я карала на кардиолог. Други са те двамата, не са същите, които бяха преди. Имат проблеми вече. Вече не мислят така за бъдеще. Не може да ги развеселим. Споделяли са ми, че искат да имат друго дете, Е. не е толкова стара, но М. е малко по-възрастен. Казвали са ми, че ако научи, че е бременна, ще го роди, защото искат да имат нещо, с което да споделят. След смъртта ми го споделиха това. Искат някой, който да им отвори вратата.