Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 261483 от 16.04.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 1109/2021
Вид
Определение № 261483
Подписан
16.04.2021
В сила
28.04.2021
Състав
МИРОСЛАВА СТЕФАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

П

Р О Т

О К О Л

Гр. София, 16.04.2021 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 29 състав в публично съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

Секретар:

Радка Георгиева

Прокурор:

Георги Мирчев сложи за разглеждане докладваното от съдия ТОДОРОВА н.ч.д. № 1109 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 12:40 часа:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И.Л.Й.

– редовно уведомен от предходното съдебно заседание, участва посредством електронна видеовръзка чрез програмата Скайп, намира се в затвора – гр. София.

За него СЕ ЯВЯВА адв. К.Н..

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА, редовно уведомен чрез процесуалния си представител, участва чрез надлежно упълномощения инспектор М.М., посредством електронна видеовръзка чрез програмата Скайп от затвора – гр. София, където се намира.

СВИДЕТЕЛЯТ С.Х. – редовно призован по телефона, явява се лично.

ЛИШЕНИЯТ

ОТ СВОБОДА: Съгласен съм да участвам в заседанието чрез скайп връзка. Виждам и чувам добре съда и случващото се в съдебната зала.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Съгласен съм да участвам в заседанието чрез скайп връзка.

Виждам и чувам добре съда и случващото се в съдебната зала.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ снема самоличността на допуснатия свидетел:

С. С.Х., с ЕГН: **********, неосъждан, без дела и родство с лишения от свобода.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Обещавам да говоря истината

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля С. С.Х.

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Работя в Апелативен съд – гр. София на длъжност „специалист организатор“. Познавам лишения от свобода И.Л.Й. в служебна връзка, от година и 7-8 месеца. Г-н Й. извършваше работа по силата на договор, който е сключен между Софийски апелативен съд и ДП „Фонд Затворно Дело“, обект Съдебна палата, задълженията му са извършване на обща работа свързана с поддръжката и стопанисването на Съдебната палата.

Въпрос на съда: Какви са впечатленията Ви от неговата работа?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Лично аз нямам забележки към неговата работа, както като изпълнение, така и като време за това изпълнение. Също така не съм имал и забележки към изпълнението на рутинните задачи в Съдебната палата, в смисъл, че не ми се е налагало да възлагам една и съща задача по няколко пъти.

Въпрос на съда: Как се свързвахте с г-н Й., когато той работеше в Съдебната палата, при възлагане на задачите?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: През определено време във времето назад не само с него, но и с останалите сме комуникирали с мобилна връзка. Тази мобилна връзка се осъществяваше чрез мобилен апарат.

Въпрос на съда: Лишеният от свобода откъде намираше мобилен телефон, Вие ли му давахте?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Обектът, поради неговата структурност през годините назад, почти всички лишени от свобода, които са пращани на него, са използвали мобилна връзка, като ние нямаме финансовата възможност да ги закупим служебно, затова за по-добра комуникация сме ги помолили те да си намерят апарат, с който да комуникират.

Въпрос на съда: Вие обсъждали ли сте тази необходимост с началниците на съответното място за лишаване от свобода или следствен арест?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: По принцип са наясно. От 2006 г. съм в Съдебната палата и почти оттогава се занимавам косвено и пряко с лишените от свобода, като сме повдигали многократно въпроса.

Така или иначе не е имало някакво конкретно решение в този случай, защото тук е много специфично – сградата, обема и разнородната работа, която лишените от свобода трябва да извършат във всеки един момент. Не сме получавали нито писмени, нито устни указания от началството на затвора за това какви вещи могат да имат и какви вещи не трябва да имат в себе си лишените от свобода.

Въпрос на съда: Г-н Л. беше ли посъветван да ползва също мобилен телефон?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Да, в интерес на работата, а това, че ги ползвахме, е факт.

Въпрос на съда: Останалите лишени от свобода, с които сте работил, също ли ползваха мобилни телефони?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: В годините назад - да, включително и до определен период от време от сега назад, докато сформирана група от затвора – Казичене направи една проверка, при която иззе всички мобилни телефони – не само техните, но и на лишените от свобода, които работят в сградата на ВАС, наложи им наказания и при това положение лишените от свобода нямаха телефони и не искаха повече да имат наказания, за да не си усложняват положението. Ние знаехме, че нарушаваме, но това е дотолкова, доколкото лишените от свобода са изпратени, комисия ги е одобрила, началникът на затвора - Казичене е подписал заповед за тяхното назначение и не са в общежитието, а са вече на външен обект.

Въпрос на прокурора: Кажете на кой етаж и в коя стая изпълняваше своите задължения Й.? Имало ли е възможност там да се осигури някакъв вътрешен телефон за връзка с това лице, или радиостанция, или чрез служителите по охрана?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Вътрешните телефони в килиите на Съдебната палата, то е само един вътрешен номер, той не е предразполагал обаждане от външни телефони, забранен е от централата и лишените от свобода не могат да осъществяват комуникация, ако им звънне външен телефон. Естеството ми на работа е такова, че ние сме непрекъснато из коридорите на Съдебната палата.

Намирането на лишените от свобода от моя мобилен телефон, за да им възложа задачата, ми е почти невъзможно. Аз трябва да съм някъде и да ползвам някакъв служебен телефон. Това е по повод комуникацията. Знаете, че те обслужват всички възможни институции през спешния телефон на Съдебната палата. Те обслужват всички институции с всичко, което изисква някакви физически усилия – мебели, столове, домакини, доставки, боклуци, т.е. всичко по-тежко. По принцип задачите валят една след друга и няма нещо, което да е систематизирано. Имат си систематизирани задачи, но те са в рамките на няколко часа.

Въпрос на прокурора: Помните ли конкретно лишеният от свобода И.Й. къде точно е работил в Съдебната палата?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Ние ги изпращаме навсякъде в Съдебната палата, като се започне от всички институции в прокуратурата до помещенията на ГД „Охрана“.

Въпрос на прокурора: Тези работещи в Съдебната палата нямат ли отговорник на групата?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Нямат отговорник на групата, те се състоят от трима човека, като договора на Апелативен съд – София с ДП „Фонд Затворно Дело“ изисква от страна на Апелативния съд да посочи упълномощено лице на изпълнителя, който решава възникналите въпроси от охранителен, производствен, битов и здравен характер на лишените от свобода, които работят на обекта. В този случай за това лице съм посочен аз.

Въпрос на прокурора: Не са ли предвидени радиостанции за връзка с лишените от свобода, някакви уоки-токита?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: По повод други средства за комуникация в отдела „Стопанисване на съдебното имущество“, което сега е в Апелативния съд, а преди това беше „Управление на собствеността“ във ВКС, сме канили включително и оторизираните фирми да ни предложат някакъв вариант за комуникация. Оказа се, че вариантът за комуникация с уоки-токита е доста свит поради това, че те имат ограничения в тяхната мощност, а все пак Съдебната палата е голяма сграда. Правили сме проби да осъществяваме такава комуникация не само с лишените от свобода, но и с ел. техниците и водопроводчиците, но се оказва, че е неефективна поради това, че комуникацията бива осъществявана само до някакви точки в Съдебната палата, не се обхваща цялата сграда.

Въпрос на прокурора: Заедно с лишените от свобода, които Вие казахте, че са трима, имало ли е граждански лица с тях на работа в групата чрез които да се замести тази комуникация?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Не.

Лишените от свобода имат един график, който им е за ежедневните изпълнения, като извън рамките на този график на цикличните ежедневни изпълнения им се възлагат текущите задачи, които обикновено винаги са бързи и спешни. Специалистите нямат задача за обща работа, а по-скоро лишените от свобода, които са назначени на обща работа помагат при изграждането. Например, трябва да се сменят крушките на полилея тук между залата, той е високо, изгражда се скеле. За тази цел лишените от свобода помагат, а ел. техниците и останалите работници си свършват профилираната работа.

Въпрос на прокурора: Помагат на кого? Имаме ли специалисти в Съдебната палата, на които лишените от свобода помагат конкретно или те самите работят нещо без надзор?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Те са само за обща работа. Имаме си специалисти в Съдебната палата във всяка една техническа длъжност.

Въпрос на прокурора: Не може ли контакта с лишените от свобода да се осъществи чрез тези специалисти, на които те помагат?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Помощта не е във всички случаи. Давам Ви конкретен пример: Домакин в определен съд в момента получава доставка на 350 кашона хартия. От там се изисква помощ от нас, като същите лишени от свобода отиват и извършват дейността преместване на тежките консумативи от точка А до точка Б.