Решение № 348 от 20.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Велико Търново, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500406 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№1781/13.12.2023г. по гр.дело№378/2023г. на РС-П., съдът е:

-отхвърлил предявените от Г. В. В. с ЕГН*** , с адрес: с.А. ул.“Н." Общ.В.Т. понастоящем З. П.

V***, против ГД "ИН" - С., искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1, т.2 от ЗЗДискр.: -за установяване на дискриминационно третиране на ищеца по признак "лично положение" при престоя му в З.-П. за периода: 28.12.2018г.–28.07.2022г., изразяващо се в различно третиране в сравнение с лишените от свобода със срочни присъди в същия затвор; различно третиране в сравнение с лишените от свобода със същото наказание в предходен период в същия затвор; различно третиране в сравнение с лишените от свобода със същото наказание в други два З. - в гр.Л. и в гр.С., по отношение възможността да ползва обособено помещение с котлон, печка или парти-грил за приготвяне на храна; -за осъждане на ГД "ИН" да преустанови нарушението, да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, като неоснователни и недоказани;

-отхвърлил предявените от Г. В. В. с ЕГН*** , с адрес: с.А. ул.“Н." Общ.В.Т. понастоящем З. П.

V***, против ГД "ИН" - С., искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1, т.2, т.3 от ЗЗДискр.: -за установяване на дискриминационно третиране на Г. В. В. по признак "лично положение" при престоя му в З. гр.П. и З. гр.Л. за периода: 02.02.2022г.-31.10.2022г., изразяващо се в различно третиране в сравнение с лишения от свобода И. Р., изтърпяващ наказание "доживотен затвор" в З. гр.Л., по отношение възможността да ползва ел.кана; за осъждане на ответника да преустанови нарушението, възстановяване на положението преди нарушението, както и задължаване на ГД "ИН" - С., да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и за осъждане на ответника 1 да плати на Г. В. В. обезщетение за неимуществени вреди - психоемоционален стрес, душевно страдание, подтиснатост, обострено чувство на отхвърленост и пренебрежение, в резултат на различното третиране, в размер на 10000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.02.2022г., като неоснователни и недоказани;

-отхвърлил предявените от Г. В. В. с ЕГН*** , с адрес: с.А. ул.“Н." Общ.В.Т. понастоящем З. П.

V***, против ГД "ИН" - С., искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1, т.2, т.3 от ЗЗДискр.:

-за установяване на дискриминационно третиране на Г. В. В. по признак "лично положение" при престоя му в З.-П. за периода: 28.12.2018г.-28.07.2022г., изразяващо се в различно третиране в сравнение с лишените от свобода в З. гр.Л. и З. гр.С., по отношение възможността да ползва фризьорски услуги в специално обособено за целта помещение; за осъждане на ГД "ИН" - С. да преустанови нарушението и възстановяване на положението преди нарушението, както и задължаване на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и за осъждане на ГД "ИН" - С. да плати на Г. В. В. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на различното третиране, в размер на 14000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.12.2018г., като неоснователни и недоказани;

-осъдил Г. В. В. с ЕГН*** , с адрес: с.А. ул.“Н." Общ.В.Т. понастоящем З. П. V***, да заплати на ГД „ИН“ - С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена oт Г. В. В. (чрез адв.Kр . Я . от АК-П.) против Решение№1781/13.12.2023г. по гр.дело№378/2023г. на РС-П.. В производството по делото Г. В.В. последователно твърди, че базисен принцип за недопускане дискриминация е изискването да не се третират по различен начин неговото положение спрямо положението на лицата лишени от свобода, в т.ч. и лишените от свобода със срочни присъди, които изтърпяват наказанието си в същия затвор и с които именно ищецът се сравнява. Това била дължимата преценка, която разглеждащият съд по иска по чл.71 от ЗЗДискр. следвало да извърши.

ПлРС е възприел, че за установяването на дискриминация на Г. В.В. по признак лично положение, единствено меродавно за сравнение и от значение било сравняване положението на ищеца спрямо положението на другите л/св. лица с режим на изтърпяване на наказание доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. Това разбиране за дължимо сравняване положението на В. с другите лишени от свобода лица имащи същите присъди, обаче, с оглед присъдата, която Г. В.В. изтърпява, би имало резон само при изрична законова регламентация за ограничаване на претендирани от В. права, но липсва такава нормативна регламентация за ограничаване права според присъдата. Никъде в ЗИНЗС или в ППЗИНЗС не се съдържа норма, която да разпорежда че лишените от свобода лица с доживотна присъда нямат право да си приготвят храна в общо помещение, респективно- че лишените от свобода лица с доживотна присъда нямат право бъдат подстригвани в общо помещение, като останалите лишени от свобода със срочни присъди.

Изложеното от въззивника, че ответника-въззиваем го лишил от възможности да си приготвя храна в общо помещение чрез ползване на електр.уред, съответно- че ответникът-въззиваем го е лишил от възможност да бъде подстригван в общо помещение, и го е лишил от възможност - да ползва ел.кана за преваряване на вода, е извършвано спрямо ищеца именно поради неговото конкретно лично положение, като л/св. с доживотна присъда и следва да е сравнимо неговото положение за тези конкретни възможности с положението на останалите лишени от свобода липа в същия затвор, в т.ч. и лишени от свобода лица със срочни присъди. Когато закон или нормативен акт не въвеждат ограничение на права на лишени от свобода лица според присъдата им, то всички лишени от свобода лица имат право да им се предоставят равни права/възможности. В настоящия 2 казус, нито ЗИНЗС, нито ППЗИНЗС въвеждали принципно обективно основание или причина да се третират различно относно възможността им да си приготвят храна с електроуреди в общо битово помещение л/св. лица, осъдени на доживотен затвор от останалите лишени от свобода лица на общ или строг режим, настанени за изтърпяване на присъдата в един и същ затвор в гр.П..

Такива ограничения ЗИНЗС не въвежда и по възможността да ползват фризьорски услуги и хигиенизиране в пригодено за целта помещение от тези сравними лишени от свобода лица, а и да ползват електрическа кана. Т.е. няма обоснована в закона такава причина, а и не е оправдано от някакъв общ или обществен интерес, за да се прави това разграничение между отделните групи в З. в гр.П. и в гр.Л.. Съгласно чл. 75 ЗИНЗС лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с изключение на правата, от които са лишени с присъда, които са им отнети или ограничени изрично със закон или друг нормативен акт и от правата, чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнение на наказанието. Тази норма на чл.75 от ЗИНЗС следвало да се съотнесе задължително с чл.197 ал.2 от ЗИНЗС, която била изрична - доколкото в тази глава не е предвидено друго, при изпълнение на наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се прилагат общите разпоредби. Въвежда оплакване, че РС-П. изобщо не обсъдил тези доводите на въззивника за субсидиарната приложимост на общите правила досежно конкретните правоотношения по установяване дискриминационно третиране на В. по заявените от него искания и обстоятелства по делото, а и не анализирал събраните доказателства(гласни и писмени). По силата на чл.9 от ЗЗДискрл в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната сбрана трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Разпоредбата размества доказателствената тежестта в производството по защита от дискриминация, като страната, която твърди че е дискриминирана не трябва да доказва този факт при условията на пълно и главно доказване. Достатъчно било да бъдат установени факти, от които да може да бъде направено обосновано предположение за наличието на дискриминация. Дискриминация означава различно третиране, без обективно и разумно оправдание, на лица в сравнително сходно положение; с други думи, налице е дискриминация, ако въпросното разграничение не преследва законна цел или средствата, използвани за постигането и, нямат разумно отношение на пропорционалност с нея. Когато нарушението е такова, че с осъществяването му неизбежно се засяга достойнството на лицето, като се създава унизителна или обидна среда /каквато е посочената в §.1 от ДР на ЗЗДискр. дефиниция на понятието „тормоз”/, изрично не било необходимо да се установяват причинените неимуществени вреди и да се доказва тяхната причинна връзка с нарушението, защото те естествено следват по човешка презумция и имплицитно се предполагат. Това обуславяло и уважаване на предявените осъдителни искове.

Моли съда да отмени изцяло решението на РС-П., като уважи предявените установителни искове и осъдителен иск за обезщетение. Представя писмена защита.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна ГД "ИН" към Министерство на правосъдието гр.С.(чрез юрисконсулт П.П.) , с който оспорва жалбата. Счита, че РС-П. обсъдил в цялост относимите доказателства и правилно е приел, за неотносими към правния спор останалите събрани по делото такива. Установяването на дискриминация било необходимо да бъде направено при преценка и сравнение с начина, по който се третират други лица при сравними сходни обстоятелства(по отношение на лица, поставени при условията на лишаване от свобода при изтърпяване на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна). Съгласно разпоредбите на чл.197 ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС, наказанието „доживотен затвор без замяна“ и „доживотен затвор“ се изтърпявало в отделни затвори или в обособени зони към другите затвори с повишена сигурност. Лицата, 3 изтърпяващи посочените наказания, се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, като участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория. Сравними сходни обстоятелства ще има винаги, когато се сравняват лишени от свобода със същите наказания в един и същ затвор, но не и в различни затвори. Счита, че за да е налице дискриминация по някой от признаците на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по който ищецът е третиран и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение. Когато обаче разликата се основава на обективни обстоятелства, които са различни от защитените признаци на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, не следвало да е налице дискриминация. По-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не било сред предвидените в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. или друг закон признаци, поради което не представлява дискриминация по признак лично или обществено положение. Всеки затвор осигурявал различни условия за живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства, водещи до различни битови и организационни условия. Не можело да се приеме, че изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират при „сравними сходни обстоятелства“ с изтърпяващите наказание в друг затвор. Следователно, в подобни „сравними сходни обстоятелства“ ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация по чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. В случая не се твърди и не се установява по-неблагоприятно трениране на ищеца спрямо останалите лица, които изтърпяват същото наказание в същото пенитенциарно заведение - напротив, от показанията на свидетелите се установявало, че когато са пребивавали в З. П., всички лишени от свобода, настанени в ЗПС, са подстригвани пред килиите си, както и никой от тях не бил имал възможност да ползва обособено помещение за самостоятелно приготвяне на храна, тъй като просто в тази ЗПС не е имало такова помещение. За възможността за ползване на ел.кана - за периода, заявен в претенцията на ищеца, действал списък на разрешени вещи, в които ел.кана не фигурирала и затова затворническата администрация иззела, както каната на ищеца на 02.02.2022г., така и в покъсен момент каната на св.Р.. С оглед всички събрани и обсъдени доказателства било установено, че ищецът не бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор без право на замяна в З. в гр.П. и в гр.Л.. Моли да бъде оставена без уважение въззивна жалба и да се да потвърди решението на PC-П.. В съдебно заседание въззиваемата страна(чрез юрисконсулт П.П.) поддържа изложеното в отговора и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00лв.