Определение № 839 от 02.02.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 839 гр. София, 02.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100509859 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Подадена е жалба от длъжника С. Щ. Н., срещу Разпореждане от 12.03.2021 г. за поправка на постановление за възлагане на възлагане на имот от 26.02.2020 г. по изп. д.

№ 20188440403227 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ.

В жалбата се сочи, че в конкретния случай, не е допустима и приложима процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка в постановлението за възлагане на имота след публичната продан. Поддържа, че още в обявление изх. № 061255/18.12.2019 г. са допуснати процесуални нарушения и предмета на обявлението не съответства на предмета на „поправеното“ постановление за възлагане. Видно от самото обявление Апартамент - мезонет № 15 граничи с абонатна, двор, подземна улица и Гараж 6 и се продава заедно със съответните на гаража и апартамента идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. Твърди, че както към датата на обявлението, така и към днешна дата, длъжниците по изпълнителното дело са собственици, както на апартамент идентификатор ***, така и на гараж идентификатор ***, съответстващ на Гараж № 7. Поддържа още, че в Разпореждането от 12.03.2021 г. на ЧСИ Якимов не е указана правната норма, въз основа на която е извършена поправката на ЯФГ. Според жалбоподателя п роцедурата по чл. 247 от ГПК изисква актът, с който се поправя ЯФГ да бъде същият, като поправения, т. е. не се допуска друг вид акт за поправка на основния акт или постановлението следва да бъде поправено с друго постановление, а не с разпореждане. Поддържа още, че с едностранното изменение на постановлението за възлагане, частният съдебен изпълнител променя едностранно офертното предложение чрез публичното обявление, което представлява грубо нарушение на процедурата по провеждане на публична продан. Сочи, че е налице опорочаване на целия процес на публична продан без да излага съображения по този въпрос. Моли да се отмени като недопустимо или като незаконосъобразно Разпореждане от 12.03.2021 г. за поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 26.02.2020 г.

1

Взискателят „П.И.Б.“ АД в писмено възражение оспорва жалбата като недопустима, а по същество и като неоснователна. Сочи, че в чл. 435 ГПК законодателят лимитативно е изброил подлежащите на обжалване актове на ЧСИ, което изключва разширителното тълкуване на разпоредбата. Неоснователни са възраженията, че с допуснатата поправка на ОФГ е опорочена процедурата по възлагане на имота. Поддържа, че постановлението за възлагане е оспорвано вече и не е налице произнасяне за допуснати нарушения по процедурата по извършване на публична продан на имота. Моли да се остави жалбата без разглеждане, като недопустима или да са отхвърли като неоснователна.

Останалите участници в производството не са взели становище по жалбата.

ЧСИ С.Я. е депозирал мотиви по жалбата, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК. В тях се поддържа, че жабата е недопустима. Сочи, че в ГПК липсва уредба на производството по поправка на очевидна фактическа грешка в постановлението за възлагане по чл. 496 ГПК, поради което съответно приложение следва да намери нормата на чл. 247 ГПК. ЧСИ е изложил доводи, че постановлението за поправка на постановлението за възлагане няма самостоятелен характер, а представлява неразделна част от постановлението за възлагане. Според него не може да се приложи по аналогия правилото на чл. 247 ал. 4 ГПК, според което решението за поправка подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като Постановлението за възлагане няма характер на правораздавателен акт, а е акт на съдебния изпълнител, пораждащ единствено гражданскоправни последици - придобиване на правата, които длъжникът е имал върху имота. Поддържа, че обжалването на самостоятелно основание на постановлението за поправка на постановлението за възлагане на съдебния изпълнител е процесуално недопустимо. Не се сочат и изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК основания за обжалване на постановлението за възлагане - а именно, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най - високата предложена цена. Излагат се и съображения, че жабата е неоснователна и по същество. Според ЧСИ релевантни за спора са твърденията, касаещи реализирането на самата публична продан, отнасящи се до лицата, участвали в нея, направените наддавателни предложения и цената, по която е възложен имотът.

Извън обхвата на проверката са нередовностите, допуснати преди извършване на възлагането, както и други, които не се отнасят към неговата редовност при провеждане на публичната продан. Сочи, че по жалба против акт, с който се допуска поправка на очевидна фактическа грешка, следва да се провери единствено дали има допусната очевидна фактическа грешка в основния акт, правилно ли е отстранена същата или не, но не може да се осъществява ревизия на първоначалния акт.

Неотносими са и релевираните доводи, че неправомерно постановлението за възлагане е поправено с разпореждане. Излага доводи, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалването на допуснатата поправка на постановление за възлагане. Ако е допусната грешка при описанието на имота, който се възлага, поправката му засяга купувача, а не длъжника. Поддържа, че обявлението от 18.12.2019 г., с което е насрочена публична продан за периода 13.01.2020 г. - 13.02.2020 г. се отнася единствено за недвижим имот апартамент - мезонет № 15, находящ се на адрес: гр.

София, бул. Акад. ******* /стара ул. *******. В описанието на продавания имот не присъства гараж и същият не е бил обект на проданта. Моли да се остави жалбата без разглеждане, респективно - без уважение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното :

2

Изпълнителното производство по дело № 20188440403227 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „П.И.Б.“ АД срещу С. Щ. Н..

След осъществена публична продан, проведена в периода 13.01.2020 г. 13.02.2020 г., е изготвено Постановление за възлагане на недвижим имот от 26.02.2020 г., а именно : АПАРТАМЕНТ - МЕЗОНЕТ № 15, находящ се на адрес : град София, бул. Акад. ******* /стара ул. *******, описан в постановлението. В постановлението фигурира и ГАРАЖ № 7 с площ от 15. 50 кв. м.

Според данните по изпълнителното дело и видно от обявлението от 18.12.2019 г., с което е насрочена публична продан за периода 13.01.2020 г. — 13.02.2020 г., тя се отнася само за недвижим имот апартамент - мезонет № 15, находящ се на адрес: гр.

София, бул. Акад. ******* /стара ул. *******. В описанието на продавания имот не присъства гараж и същият не е бил обект на проданта.

С разпореждане от 12.03.2020 г., в изпълнение на указанията, дадени в Определение № 263858 на СГС по ч. гр. д. № 64/2021 г., по повод подадена от длъжника частна жалба срещу Постановлението за възлагане на имота от 26.02.2020 г., ЧСИ е допуснал поправка в Постановление за възлагане относно погрешното посочения в него гараж № 7.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна, но съдът я намира за недопустима, по следните съображения:

Частната жалба има за предмет акт на съдебния изпълнител, които според настоящият състав не подлежи на съдебен контрол по смисъла, вложен в лимитативно изброените основания по чл. 435, ал. 1 - 5 ГПК.

В случаят обжалването е насочено срещу акт на съдебния изпълнител, който касае поправка на очевидна фактическа (техническа) грешка в Постановление за възлагане на недвижим имот.

Съдът намира, че доколкото не е предвидено нищо различно в изпълнителното производство, е възможно да се осъществи поправката на очевидна фактическа грешка в акт на ЧСИ в рамките на изпълнителния процес.

В случая съгласно указания на СГС съдебният изпълнител е направил поправка на очевидна фактическа грешка в имота, предмет на Постановление от 26.02.2020 г. за възлагане като е посочил, че проданта се отнася само за недвижим имот апартамент мезонет № 15, находящ се на адрес : гр. София, бул. Акад. ******* /стара ул. *******, за който е била обявена, но не и за гараж № 7, посочен погрешно в Постановлението за възлагане.

Следва да се има предвид, че в нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК законодателят изчерпателно е изброил изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и постановлението за разноските по изпълнението. Отделно от това в чл. 435, ал. 3 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва постановлението за възлагане само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не 3 е възложено по най-високата предложена цена.

Настоящият състав намира, че актът на ЧСИ за поправка на очевидна фактически грешка в издадено от него постановление за възлагане не е сред посочените по изчерпателен начин в закона като подлежа щи на самостоятелно обжалване от длъжника извън основният акт, който поправят. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят няма признато от закона право самостоятелно да обжалва а к т а за поправка на постановлението за възлагане на продадения в изпълнителното производство недвижим имот и подадената жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Дори и да се приеме, ч е приложение в случая ще намери общата норма на чл.

247, ал. 4 ГПК, с която е предвиден реда, по който се обжалва решението, с което съдът поправя допусната от него очевидна фактическа грешка, съдът отново намира за недопустима подадената жалба.

В разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК е въведен принципа, че актът, с който се поправя фактическа грешка в друг акт на съда, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване основният акт, в който е допусната грешката. Това означава, че ако актът, съдържащ очевидната фактическа грешка подлежи на обжалване само при определени условия, то и този акт, с който се допуска поправката също подлежи на обжалване само при наличието на предвидените специални условия. В конкретния случай актът на съдебния изпълнител, в който е допусната очевидна фактическа грешка представлява постановление за възлагане на недвижим имот, който подлежи на обжалване от длъжника само при условията на чл. 435, ал. 3 ГПК, както се посочи и по – горе. Следователно само при позоваване на такива пороци би подлежало на обжалване и постановлението, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в постановлението за възлагане. Длъжникът не заявява подобни оплаквания в жалбата, поради което и по тези съображения тя е недопустима.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 299777/31.03.2021 г. на С. Щ. Н., срещу Разпореждане от 12.03.2021 г. за поправка на постановление за възлагане на възлагане на имот от 26.02.2020 г. по изп. д. № 20188440403227 на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5