Решение № 2981 от 01.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2981 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330105973 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от М. М. В. против Община Пловдив осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 755 лв. (след прието с Определение от 20.06.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер) – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на произшествие, настъпило на 28.03.2023 г. в гр. П. на бул. „М.“ до Т. к. на „Г. Х. П.“ при падане на дърво върху покрива на лек автомобил „Фолксваген Голф Плюс“ с рег. № *****, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност вредите се претендират на основание чл. 50 ЗЗД - като вреди, причинени от вещ, собственост на ответника.

Ищцата твърди, че е собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф Плюс“ с рег. № ***** с първоначална регистрация на 26.03.2007 г., който автомобил е снабден с карта за паркиране за хора с увреждания, доколкото ищцата е с призната 82 % нетрудоспособност по силата на Експертно решение № 644/30.03.2016 г. Сочи, че издала в полза на сина си С. В. В.

1 изрично пълномощно за управление на лекия автомобил, като синът й е с 50 % трайно намалена работоспособност. Твърди, че на 28.03.2023 г., около 10:15 часа синът й паркирал лекият автомобил на бул. „М.“ до Т. к. на „Г. Х.

П.“ на специално обособено място за автомобили на хора с увреждания. Сочи, че около 12:40 часа В. отишъл до автомобила си и установил, че същият е силно увреден от паднало голямо дърво върху покрива му. Сочи, че дървото се пречупило през долната част на стеблото, което било с голям диаметър.

Поддържа, че в резултат на удара покривът на колата бил смачкан с разкъсана тапицерия, предният обзорен прозорец бил счупен, десните врати – изкривени, предната дясна джанта – изкривена, а гумата застанала в страни, поради увреждане на ходовата част на автомобила. Сочи, че на същата дата с помощта на специализирана пътна помощ автомобилът бил превозен до базата на „Райчев Транс“ ЕООД, където бил предаден на вторични суровини срещу сумата от 1 800 лв., доколкото вследствие на уврежданията автомобилът бил неизползваем и възстановяването му било икономически нецелесъобразно с оглед пазарната цена на моторното превозно средство.

Твърди, че мястото, на което бил паркиран лекият автомобил представлява публична общинска собственост, като собственост на общината са и насажденията върху улицата. Поддържа, че задължение на общината е да извършва активни действия по поддържане на декоративната растителност в населените места, а неизпълнение на това нейно задължение води до пораждане на гаранционно-обезпечителната отговорност на Община Пловдив.

Сочи, че доколкото отговорността на ответника произтича от вещ, последният следва да отговаря и на основание чл. 50 ЗЗД. Претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 5 000 лв., представляващи разликата между пазарната стойност на лекия автомобил към датата на увреждането от 6 800 лв. и стойността, получена от предаване на автомобила за вторични суровини от 1 800 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът Община Пловдив е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Оспорва всички изложени в исковата молба фактически твърдения, включително описания в исковата молба инцидент, неговият механизъм, както и твърдението, че 2 щетите са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поддържа, че не носи отговорност за причинените вреди, както и че не е налице увреждане, което да е в причинна връзка с действие или бездействие на служители на общината или трети лица. Счита, че за установяване на горните обстоятелства не са представени достатъчно доказателства, като не са представени доказателства, че ремонтирането на автомобила е било икономически неизгодно. Сочи, че е останало неизяснено каква е била метеорологичната обстановка в деня на настъпване на инцидента, като счита, че атмосферните условия са допринесли за настъпване на инцидента. Твърди, че в случай влошени метеорологични условия на територията на населеното място, атмосферните условия са причина за настъпване на произшествието, поради което последното се дължи на случайно събитие, за което Община Пловдив не носи отговорност. Поддържа, че ищецът не е спазил правилата за движение и паркиране преди и по време на инцидента, което е в пряка и непосредствена връзка с неговото настъпване, поради което ищецът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Твърди, че ищецът не е съобразил метеорологичната обстановка, въпреки че е имал възможност за това. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД. Следва да се приеме, че съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, който с оглед наведените в исковата молба твърдения следва да се квалифицира като такъв по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

При условията на евентуалност се претендира заплащане на вреди от вещ на основание чл. 50 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право по главния иск се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически 3 факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди - неблагоприятно засягане на имуществената сфера на пострадалия, свързано с настъпване на повреди на собствения му лек автомобил, чието отстраняване е било икономически нецелесъобразно; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Съгласно Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, допълнено с Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата 4 тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа.

От представеното по делото Свидетелство за регистрация, Част I се установява, че лек автомобил „Фолксваген Голф Плюс“ с рег. № ***** е собственост на ищеца М. М. В.. В свидетелството е отбелязано, че регистрацията на автомобила е прекратена.

По делото е представена служебна бележка с рег. № 732300/31.03.2023 г., издадена от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив, в която е посочено, че на 28.03.2023 г. около 10:55 ч. е паднало дърво върху леки автомобили, намиращи се на бул. „М.“ на Т. к. до Г. Х. – Пловдив, като са нанесени щети на лек автомобил „Фолксваген Голф Плюс“ с рег. № *****. Представена е Телефонограма № 212, издадена от Трета районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пловдив, в която е посочено, че на 28.03.2023 г. около 10:55 часа са се 5 отзовали на сигнал за паднало дърво в гр. П., бул. „М.“ – зад хотел „М.“, с посочена най-вероятна причина за настъпване на произшествието – природни сили. Удостоверено е, че дървото е отстранено, като при неговото падане са пострадали два автомобила - „Фолксваген Голф Плюс“ с рег. № ***** и „Ситроен С2“ с рег. № ***.

В производството по делото са снети показанията на свидетеля С. В. В.

– син на ищцата, който свидетелства, че към м. март миналата година майка му е притежавала лек автомобил „Голф“ - 2007 г., като не е сигурен за неговия регистрационен номер – *** или ***. Сочи, че на 28.03.2023 г. паркирал колата на инвалидно място зад „Н.“ на бул. „М.“ около 10:15 часа, като отишъл да отвори притежавания от него магазин на пешеходния мост и към 13:00 – 13:15 часа тръгнал обратно към автомобила, като отдалече видял, че има щети по автомобила от падането на дърво. Когато пристигнал дървото вече било свалено от автомобила от Пожарна безопасност, като го чакали от „Паркове и градини“ да премести колата, за да вземат дървото. Дървото било оставено на земята на около една педя от автомобила. Свидетелства, че покривът на автомобила бил вдлъбнат една педя надолу, имало поражения отдясно, гредите на страничните врати били изкривени и вратите не можели да се отварят, липсвала дръжката на задната врата, било счупено стъклото на стопа от задната страна от страната на пасажера, била изкривена джантата на предната дясна гума и тя стояла на страни, като имало ясно поражения и по ходовата част. Тъй като таванът бил надолу предното стъкло било пръснато.