Решение № 1067 от 07.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1067 гр. Бургас, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20212100102029 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“ бл. *, вх. *, ет. *, чрез адв. Йордан Т. Кебеджиев от АК-Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Иван

Шишман“ № 38 против Община Бургас, ЕИК 000056814, представлявана от кмета Димитър Николов, с адрес: гр. Бургас, *** за осъждане на ответната община да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, предявена като частичен иск от общо 100 000 лева, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на собствения на община Бургас недвижим имот - парцел VIII - 79, кв.8, по плана на в.з. „Росенец“, гр.Бургас, с площ от 980 кв.м., при граници: изток - улица, запад - край регулация, север - парцел VII - 78 и юг - парцел IX - 85, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Бургас, както и сумата от 4003,40 лева, представляващи местен данък, заплатен по сметка на община Бургас при снабдяване с нотариален акт № 63, том I, рег.№ 2261, дело № 55 от 27.06.2019 година на нотариус Иван Кожухаров с рег.№ 255, район на действие Районен съд - Бургас, ведно със закоН.та лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и искане на основание чл. 74 ал.2 във вр. с чл.72 ЗС, на ищеца да бъде признато право на задържане до заплащане на подобренията на масивната вилна сграда с частичен сутерен, първи етаж със застроена площ от 44 кв.м., с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, одобрени, представляваща съгласно Нотариален акт № 63 от 27.06.2019 година двуетажна еднофамилна вилна с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адрес на сградата: гр. Бургас, парк „Росенец“, със застроена площ от 69 кв.м., брой надземни етажи 2, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с 1 предназначение: вилна сграда еднофамилна, която е построена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР - общинска собственост, при граници на терена:

***, ***, ***, ***. Претендира се заплащане и на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила съдебно решение № 374 от 23.11.2020 година, постановено по гр.д.№ 1033 по описа за 2020 година на Бургаския окръжен съд е прието за установено по отношение на него, че ответникът е собственик на процесните недвижими имоти – земя и сграда, като настоящият ищец е осъден да предаде на община Бургас владението на описаните имоти и е отменил нотариален акт № 63, том I, per.

№ 2261, дело № 55 от 27.06.2019 година на нотариус Иван Кожухаров с рег.№ 255, район на действие Районен съд – Бургас. С оглед на изложеното, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове.

Според изложеното в исковата молба, на 19.09.2000 година ищецът сключил договор с Г. Н. и неговата съпруга, по силата на който придобил собствеността на изградена сезонна постройка в имот по §.4 (вероятно ЗСПЗЗ), който бил предоставен за ползване на продавача. Страните се договорили, след придобиване на поземления имот от ползвателя Н., за което била подадена в срок молба до община Бургас, последният да прехвърли и собствеността върху земята. В качеството си на собственик на сградата в процесния имот, през 2000 и 2001 година ищецът извършил хоризонтално и вертикално разширяване на съществуващата сезонна постройка, в следствие на което е изградена двуетажна еднофамилна вилна сграда. Подробно са описани параметрите на сградата и извършените СМР дейности. Също така по инициатива на Д., през 2004 г. за сградата е проведена процедура по реда на §.184 от ПР на ЗИД на ЗУТ и е издаден акт за узаконяване № 7 от 26.03.2007 година на Главния архитект на общината. Във връзка с издаването на акта за узаконяване, ищецът съвместно със собственика на съседния парцел IX-85 в кв.8 - Е. Г., инициирал и финансирал изменение на плана за застрояване в двата имота, одобрен със Заповед № 2142 от 01.11.2006 година на заместник кмета на община Бургас. В следствие на това е одобрено изменение на плана за застрояване, състоящо се в промяна на застройката в УПИ, като се предвиждат свързани по дворищно - регулационната граница между УПИ вилни застройки в западната част на имотите и на нови свободностоящи вилни застройки в източната част на имотите.

Ищецът твърди, че освен вилната сграда, е благоустроил и процесния имот, като го терасирал и оградил, засадил в него асми и плодни дръвчета. Д. извършил посочените подобрения в качеството на владелец, който макар недобросъвестен, има право на претенция по реда на чл. 74 ЗС. Счита, че качеството му на владелец е установено както с поставеното решение на ОС-Бургас, с което ответникът е признат за собственик на имота, така и с факта на издаване на акт за узаконяване на процесната сграда от главния архитект на общината. Счита, че доколкото владението и извършените в имота подобрения са осъществени със знанието на община Бургас, действаща чрез своите служители, то на основание чл.74 ал.2, във вр. с чл.72 от ЗС ищецът се приравнява на добросъвестен владелец 2 и има право да задържи вещта до заплащане на подобренията и на разноските.

От друга страна, именно със съзнанието на владелец се е снабдил по реда на чл.587 ал.2 ГПК с нотариален акт по давност, който е отменен с постановеното решение № 374 от 23.11.2020 година, постановено по гр.д.№ 1033 по описа за 2020 година на Окръжен съд - Бургас. Във връзка с издаването на нотариалния акт, ищецът заплатил местен данък по сметка на община Бургас в размер на 4003,40, която сума е недължимо платена, поради отмяната на акта и на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД следва да му бъдат върната.

В отговора на исковата молба от община Бургас по същество се твърди, че исковете са неоснователни както по основание, така и по размер. Оспорва се представения от ищеца договор от 19.09.2000г., доколкото той не е годно правно основание за придобиване на правото на собственост на изградената в поземления имот сезонна постройка, нито е основание за придобиване на право на строеж или друго вещно право, което да се трансформира в право на собственост на Д. върху процесната сграда. Твърди се, че посоченият договор не може да бъде определен като предварителен, тъй като собственикът на поземления имот - община Бургас, не е страна по него. В тази връзка се набляга на факта, че към момента на сключване на договора ищецът е знаел, че имотът е собственост на ответника, включително и земята под сезонната постройка, тъй като е бил наясно, че не е приключила процедурата по предоставяне на право на изкупуване по §.4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Излагат се твърдения, че на ползвателя на процесния имот - Г. Н., е разрешено да построи сезонната постройка с площ от 20 кв. м., без употреба на стоманобетон, а процесната сграда не отговаря на условието в разрешението за строеж и не е построена от ползвателя, а от настоящия ищец. Излагат се твърдения, че нито ищецът, нито ползвателят Н. са били собственици на поземления имот, нито им е учредявано право на строеж за процесната сграда.

От подписания договор от 19.09.2000г. се установявало безспорно, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота със знанието, че не е негов. Посочва се обстоятелството, че ищецът е поискал да закупи от общината процесното дворно място, за което е подал заявление № 94-К-64/ 07.02.2008г. С предходно заявление вх. № 94-К-83/ 26.01.2004г. до Главния архитект на община Бургас, ищецът заявил, че е извършил незаконно строителство на масивна постройка в процесния имот. От изложеното се прави извода, че Д. е упражнявал фактическа власт като държател на процесния имот, поради което не може да се ползва от разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от ЗС и отношенията му с ответника следва да бъдат уредени съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие.

Община Бургас изрично е направила възражение за погасяване по давност на всички вземания на ищеца за извършени от него подобрения поради обстоятелството, че са изтекли повече от 5 години преди предявяване на исковата молба. Началният момент при вземания за извършени от държател в чужд имот подобрения започва да тече от момента на извършването им, поради което претенциите на ищеца са погасени по давност. Поради изложеното се счита от ответната страна, че искането на ищеца да му бъде признато право 3 на задържане е неоснователно, тъй като само добросъвестният владелец има такова право.

Оспорва се твърдението на ищеца, че е извършил сочените от него подобрения със знанието на ответника, след като подобренията са извършени в периода 2000г. - 2001г., без знанието и съгласието на Община Бургас, тъй като към този момент не е приключила административната процедура по предоставено право на ползване на Г. Н., ползвател на процесния и отношенията между ползвателя и настоящия ищец не са били известни на Община Бургас.

На последно място, ответникът оспори наведените от ищеца твърдения, че при съставянето на нотариален акт на основание чл. 587, ал.2 ГПК, същият е бил със съзнанието на владелец на имота, след като в молбата - декларация до нотариуса изрично е било отразено, че построената в имота без строителни книжа вилна сграда е собственост на Община Бургас, поради което не е имало основания за съставянето на нотариалния акт. В тази връзка се оспорва претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 4003,40 лева, представляващи местен данък, заплатен по сметка на община Бургас при снабдяване с нотариален акт № 63, том I, рег.№ 2261, дело № 55 от 27.06.2019 г. на нотариус Иван Кожухаров с рег.№ 255, район на действие Районен съд – Бургас. Процесната сума е заплатена като дължима при съставянето на нотариалния акт, поради което не е получена без основание.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник, изрази становище, че поддържа исковете, като претенцията следва да бъде уважена в пълен размер. В подкрепа на твърденията си ангажира съдебно-оценъчна експертиза. В писмена защита излага доводи за основателност на претенциите.

В съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален представител, пледира съдът да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Ангажира допълнителна съдебно-оценъчна експертиза. Защитната си теза разви в писмени бележки.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като разгледана от надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК, внесена беше дължимата държавна такса.

Видно от влязлото в сила решение № 374/ 23.11.2020г. по гр.д.№ 1033/2020г. по описа на ОС-Бургас, било е прието за установено спрямо К.Д., че община Бургас е собственик на процесните недвижими имоти – парцел VIII - 79, кв.8, по плана на в.з.

„Росенец“, гр.Бургас, с площ от 980 кв.м. и и изградената в същия масивна вилна сграда с частичен сутерен, първи етаж с площ от 44 кв.м. (л.6-11 по делото), като е осъдил настоящия ищец да предаде владението на имотите на община Бургас. Със същото решение е отменен и издадения в полза на К.Д. констативен нотариален акт за собственост върху имотите.

Приложен е договор от 19.09.2000г., според който продавачът Г. Н. и З. Н. са прехвърлили в полза на К. Д. сезонната постройка в м.“Отманлий“ с описани граници срещу сумата от 3300 4 щ.д., като продавачите са се задължили при обявяването на даденото им за ползване място според удостоверение под № 21 от 03.12.1079г. (л.44) да извършат плащане в полза на община Бургас и да прехвърлят имота на К.Д. за издаване на нотариален акт (л.14). Бил е съставен акт за узаконяване № 7/ 26.03.2007г. на описана двуетажна вилна сграда като частна общинска собственост (л.15), при съставена документация (л.16-23).

Самият ищец е депозирал заявление вх.№ …К-83/ 26.01.2004г. (л.43), в което е посочил, че е извършил незаконно строителство в процесния имот. На 10.12.1979г. в полза на Г. Н. е било издадено разрешение за строеж в процесния имот (л.45).