Определение № 69 от 17.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 17.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20265001000072 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 във връзка с чл.83 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №13448/19.12.2025г. от Д. И. И. ЕГН ********** от гр. *** – чрез пълномощниците му адв. Н. Д. и адв. Б.А., с общ съдебен адрес: ***, сграда „П.б.ц.“, ет.3 против Определение №328 от 04.12.2025г., постановено по т.д. №128/2025г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е оставена без уважение молбата на Д. И. И. ЕГН ********** от гр. *** за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по т.д.

№128/2025г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Поддържа се оплакване, че със своя месечен доход от 2700 лева ищецът би бил затруднен да заплати дължимата държавна такса. Жалбоподателят счита, че съдът не е взел предвид нарастващата инфлация в страната, увреденото здравословно състояние на ищеца и необходимостта от лечението му. Намира, че изводът на съда, че разполага с имущество – къща, лек автомобил, мотоциклет – не означава, че следва да ги продаде или отдаде под наем, за да реализира доходи.

Иска се отмяна на обжалвания акт и уважаване на молбата с правно основание чл.83 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

1

С обжалвания акт съдът е отказал освобождаване на ищеца Д. И. И. от заплащане на държавна такса и разноски по делото, тъй като е приел, че същият не установява наличие на предпоставките по чл.83 ал.2 от ГПК.

Съгласно чл. 83 от ГПК, такси по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване, съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство имущественото състояние, установено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, други обстоятелства.

С молбата по чл.83 от ГПК на Д. И. И. е била представена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, удостоверение за семейно положение, съпруга, деца, както и справки от НОИ за получените от ищеца доходи – пенсия и трудово възнаграждение.

Според представената и подписана от молителя декларация, както и от справките от НОИ се установява, че същият получава месечно пенсия в размер на 1800 лева, но полага и труд по трудово правоотношение с „К.у.“ като п.-п. и по него получава 900 лева месечно. Следователно месечният му доход е 2700 лева. Има съпруга, за която в декларацията е посочено, че получава пенсия в размер на 600 лева месечно. Следователно двамата общо имат месечен доход, който надхвърля размера на дължимата държавна такса.

Изявлението на пълномощника на страната, че молителят е с влошено здравословно състояние и се нуждае от лечение, не е подкрепено с никакви доказателства. Ако се има предвид обстоятелството, че е пострадал при ПТП, то същият е бил в състояние на временна нетрудоспособност до 26.09.2025г. – според ангажираните с исковата молба писмени доказателства. Няма представени никакви писмени доказателства за влошено здравословно състояние понастоящем, за заболявания, които му пречат да работи, нито за заплащани лекарства месечно, които не се реимбурсират от Здравната каса.

Според представеното удостоверение за семейно положение, съпруга, деца молителят няма низходящи, за които е задължен да предоставя издръжка по закон.

Обстоятелството, че първоинстанционният съд е цитирал наличието на имущество – притежаваните от молителя собствена къща, лек автомобил и мотоциклет – не означава, че следва да ги продаде или отдаде под наем, за да 2 реализира доходи. Това са обаче други обстоятелства по смисъла на чл.83 ал.2 от ГПК, които съдът взима предвид, когато извършва преценка дали лицето има достатъчно средства да заплати таксата и разноските. Наличието на собствена къща, лек автомобил и мотоциклет предполагат, че молителят няма месечни разходи за наем, за вноски по кредити и т.н.

Ето защо настоящата инстанция споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че предпоставките на чл.83 от ГПК не са налице.

Освен това размерът на таксата не е изключително висок – 3260 лева и същият би могъл да набави средствата, включително и чрез заем, а би могъл и първоначално да предяви иска си като частичен и да плати по-малък размер на държавна такса, докато има средства за остатъка.

При наличните данни няма как да се признае, че молителят Д. И. И. не разполага със средства за заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №13448/19.12.2025г. на Д. И. И. ЕГН ********** от гр. *** – чрез пълномощниците му адв. Н. Д. и адв. Б.А., с общ съдебен адрес: ***, сграда „П.б.ц.“, ет.3 против Определение №328 от 04.12.2025г., постановено по т.д. №128/2025г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е оставена без уважение молбата на Д. И. И. ЕГН ********** от гр. *** за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по т.д. №128/2025г. по описа на Окръжен съд – Хасково, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд. в

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4